Решение № 37 от 12.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Димитровград, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100973 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 949254/23.10.2023 г., съединен в условията на евентуалност с установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 949254/23.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между С. В. В. в качеството на кредитополучател и "Кредирект" ЕООД, в качеството на кредитор бил сключен договор за потребителски кредит № 949254/23.10.2023 година. По силата на този договор, ответникът е следвaло да предостави заемни средства в размер на 800 лева /осемстотин/ лева.

Съгласно чл. 3, aл. 2, т. 6. от договора - годишният лихвен процент на заема бил 47 %, а гoдишният процент на разходите бил 57.18 %. Уговорени били 18 /осемнадесет/ погасителни вноски.

Съгласно договора се дължала "неустойка" по смисъла на чл. 18 от договора за кредит в случай, че ищцата не предостави в двудневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция или 1 предоставеното обезлечение не отговаря на поставените от кредитодателя условия.

В чл. 6 условия, които задължително трябва ло да излълни ищцата, за да не се дължи неустойка са следните: 1/ да предостави като обезпечение безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ тьрговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обеsпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-мaлко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е нaлице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостoверяващ размера на получавания от тях доход.

Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка" е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчиславакето на ГПРиндикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реaлно прилагания в отвошенията между страните лредставлява "заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от З3П.

Поради това счита, че договор за потребителски кредит № 949254 от 23.10.2023 гoдина е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспа зване на 2 изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК.

В условията на евентуалност, счита, че договорната лихва противореч и на добрите нрави по смисьла на чл. 26 от 33Д.

Видно от съдържанието на договора, страните са уговорми замащането на възнаградителна лихва в размер на 47 % /четиридесет и седем процента/ годишно. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от З3Д, лихви могат да се уговарят до размер, олределен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави олределят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишм временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

В процесния случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва надхвърляла значително трикратння размер на законната лихва за претендирания первод, с което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 949254/23.10.2023 г., сключен между "Кредирект" ЕООД, с ЕИК 207024290 и С. В. В., с ЕГН **********, е изцяло недействителен.

В условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска да се признае за установено, че клаузи по сключения между "Кредирект" ЕООД, с EHK 207024290 и С. В. В., с ЕГН **********, договор за потребителски кредит № 949254/23.10.2023 г., са нищожни, а именно:

1 . чл. 3, ал. 2, т. 6 от договор за потребителски кредит № 949254 от 23.10.2023 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 47 % /четиридесет и седем процента/ върху главницата.

2. чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 949254 от 23.10.2023 3 година, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в двудневен срок от сключването му.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, , както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Нещо повече,

ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза.

Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави и за неравноправност на клаузи от договора. Твърдим, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.

4

Пез 2023 г. ищецът бил сключил общо шест договора с ответното дружество. Наличието на шест договора опровергава твърденията на ищеца в следния смисъл:

По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави.

В случая вместо да упражни по реда на чл. 29 ЗПК, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още пет договора.

Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията. От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

При наличие на шест договора между страните не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Още при сключване на първия договор потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително. Впоследствие е сключил още два договора. От тук е явно, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че между С. Вaлентинова Вангeлова в качеството на кредитополучател и "Кредирект" ЕООД, в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит № 949254/23.10.2023 година.

Агрумент в тази насока е, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договор, но и признава, че между страните са 5 сключени общо 6 договора, както и представя лог файл от договор за потребителски кредит № 949254.

Доводите, които ответникът излага в становища по делото относно непредставянето на договора за кредит от ищеца, не представляват оспорване на сключване на договор, а оспорване на доказателствената тежест, която съдът е разпределил.

По силата на този договор, ответникът е следвaло да предостави заемни средства в размер на 800 лева /осемстотин/ лева.

Не е спорно, че ответникът е предосатвил на ищцата сумата от 800 лева на ищцата, видно от становище вх. № 8437/01.10.2025 г. на ответника и представено платежно нареждане.

Съгласно чл. 3, aл. 2, т. 6. от договора - годишният лихвен процент на заема бил 47 %, а гoдишният процент на разходите бил 57.18 %. Уговорени били 18 /осемнадесет/ погасителни вноски.

Съгласно договора се дължала "неустойка" по смисъла на чл. 18 от договора за кредит в случай, че ищцата не предостави в двудневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция или предоставеното обезлечение не отговаря на поставените от кредитодателя условия.

От заключението на назначената поделото съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните се установява, че ГПР е в размер на 58.57 % /Приложение № 1/, различаващ се от посочения в договора размер с 1,39 пункта. Тъй като от страна на ответника не беше посочен алгоритъм или друг начин за изчисляване на ГПР, настоящата експертиза не може да даде обяснение откъде произтича разликата, още повече, че предоставения от ответника погасителен план /Приложение 2/ в частта за главница и лихва се покрива напълно с изчисления посредством онлайн калкулатора /Приложение 1/. В калкулацията на ГПР по Договор за потребителски кредит № 949254 от 23.10.2023 година е включен единствено разходът за лихва.

Ако при изчисляването на ГПР, при условията, посочени в отговора на въпрос 1, се включи и предвиденото оскъпяване за „неустойка“ в размер на 1556,20 лв., ГПР би бил в размер на 662,48 %.