Решение № 69 от 02.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 69 02.03.2020г. град

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Д. Бозаджиев като разгледа докладваното от съдията

Маратилов въззивно гр.д.№73 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ал.1-ал.4 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвано е решение на В.ски районен съд

№378 от 12.11.2019г. постановено по гр.д.№35/2009г. по описа на същия съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в постановеното решение №330 от 14.12.2009г. по гр.д.№35/2009г. на РС В., като в диспозитива на същото на ред 9 от горе надолу вместо изписаното „първи етаж“ да се чете „първи жилищен етаж“.

Във въззивната жалба, с вх.№6194 от

28.11.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответниците в производството пред първата инстанция П.Г.М., с ЕГН- ********** и Г.И.М., ЕГН-**********,***, който адрес е посочен и съдебен адресат за връчване на призовки и съобщения, се поддържа, че обжалваното решение за поправка на ОФГ е недопустимо, предвид липсата на компетентност на РС-В. да се произнесе по искането на молителя и на това основание се иска въззивният съд да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството като изпрати делото на компетентния за това съд, който в случая бил Върховния касационен съд, доколкото исковото производство не е приключило с процесното решение №330 от 14.12.2009г. чиято поправка се иска, като окончателния съдебен акт е постановен от ВКС на РБ, който след като отменя въззивно решение №409 от 28.09.2020г. по гр.д.№266/2010г. на Пазарджишки окръжен съд в частта с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, е осъдил П.М. и Г.М. да предадат на основание чл.108 от ЗС на И.Д.Ц. и Д.С.Ц. апартамент със застроена площ от 51.65кв.м., състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня, дневна със спалня в общо помещение, заедно с правото на строеж в този апартамент, който по архитектурен представлява източната част на апартамент №2, целият със светла площ от 89.95кв.м.,находящ се на първия етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ХV-3718, в кв.130 по плана на населеното място, която реална източна част от ап.№2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по архитектурен проект: коридор №3 с площ от 5.4кв.м.; санитарен възел №6 с площ от 2.7кв.м./до коридор №3/;спалня №4 с площ от 11.5кв.м. /преустроена в кухня/; спалня №5 с площ от 31.2кв.м. /преустроена в дневна със спалня/ и килер №8 с площ от 0.85кв.м. при съседи на дворното място, в което е построена сградата:-от две страни улици, ПИ 3720; ПИ 3719 и ПИ 3717. Считат жалбоподателите, че е налице хипотезата на чл.270 ал.3 от ГПК като неправилно молбата за поправка на ОФГ е адресирана до първоинстанционния съд вместо до ВКС на РБ.

Като неправилност на обжалваното решение в жалбата се изтъква на първо място, че чрез исканата поправка се иска да се коригира решаващата воля на съда и да се санират допуснати пропуски при воденето на делото, свързани с недобре прецизирано описание на имота, предмет на ревандикация; че решението на ВКС е влязло в законна сила на датата на постановяването му и е изпълнено към момента по начина, поискан от ищците и взискателите по изпълнително дело при ЧСИ Г. с., като същите са влезли във владение на част от апартамента от жилищната сграда, който според ЧСИ съответства на описания в диспозитива на решението, въпреки възраженията на жалбоподателите; че въпросната част от апартамент №2, в която ЧСИ е извършил въвода, се намира на втори етаж на сградата, на кота +3.10м. от „жилищна сграда за отдих с ателиета“, с одобрени архитектурни проекти от 2005г. и поетапно въведена в експлоатация, съгласно издаваните разрешения за строеж и че няма тъждество между понятията “първи жилищен етаж“ и „етаж“ на процесната сграда с оглед и на разпоредбата на т.47, пар.1 от ДР на ЗУТ. Поддържа се още, че разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК дава възможност на съда, който е постановил решението да поправи допуснатите очевидни фактически грешки, което не се състоят в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване в диспозитива на решението и че е недопустимо волята на съдебния състав, както и мотивите в решението да се изменят по реда на поправяне на фактически грешки и че по посочения ред –чл.247 от ГПК, се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, размер на присъдена сума, като е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда; че е недопустимо по реда на поправката да се замества неправилно формираната или липсващата воля на съдебния състав. Считат жалбоподателите, че решението на съда да допусне поправка в описанието на имота, чрез заменяне на нормативно уредено с използвано в практиката житейско, е незаконосъобразно и противоречи на материалния закон; че ищците са пропуснали процесуалните възможности и срокове да обжалват правилността на решението, доколкото твърдяната от тях грешка, допусната от съда при описанието на имота е въпрос, който е следвало да бъде допуснат и разрешен по съществото на спора.Считат, че местоположението на имота, чиято ревандикация се иска, не може по никакъв начин да се разглежда формално и буквалистично, и че в същност съдът в обжалваното си решение е подходил повърхностно към правомощията си и процедурата по чл.247 от ГПК. Считат жалбоподателите, че в случая не се касае за допусната от съда фактическа грешка във външно изразяване на волята му или на формално несъответствие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, което може да бъде отстранено по реда на чл.247 от ГПК, като мотивите на съда по чл.247 от ГПК повече изразяват дейност по тълкуване на волята на ищците отколкото отстраняване на очевидно несъответствие между мотиви и диспозитив и че при тълкуване на волята съдът не може да подхожда едностранчиво и без да вземе в предвид евентуалните възражения на другата страна по спора. Счита, че правилната индивидуализация на имота, предмет на спора като местоположение, етаж, площ, съседи е в тежест на ищците, които следва да извършат това придържайки се към нормативната уредба, която недопуска произволно описание. Считат, че съдът не е подходил критично към искането на ищците по чл.247 от ГПК и доколкото понятие „жилищен етаж“ при построена сграда състояща се от определени етажи, по ЗУТ не съществува, поради което е следвало да се отхвърли искането на ищците за поправка на ОФГ. Според жалбоподателите, променяйки описанието на имота в момент, в който решението е изпълнено, съдът е създал реални предпоставки за нови спорове между страните и разколебаване на законността на вече направения въвод.Предвид изложено се иска да се обезсили решението, респективно да се отмени и се отхвърли искането, с присъждане на разноските във въззивното производство.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д.С.Ц. конституиран в процеса като наследник на

С.М.Ц., чрез пълномощника си адв.

А.М., вх.№283 от 20.01.2020г. в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение и неоснователност на подадената срещу него жалба. Коментира се, че предмет на спора въведен в производството през първата инстанция е апартамент, находящ се на първи жилищен етаж от построената в УПИ-ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., като в постановеното решение на В.ски районен съд изрично било отбелязано, че спора е за първи жилищен етаж на сградата, но че в диспозитива на решението било отразено, че апартамента се намира на първи етаж, вместо на първи жилищен етаж, като по този начин е допусната ОФГ, като компетентен да отстрани грешката е съдът, който я е допуснал и че това отстраняване не е ограничено във времето,както и дали е преди или след влизане в сила на съдебното решение.Счита, че ОФГ е налице тогава когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.Навежда извод, че при

ОФГ спорният въпрос по делото който е бил предмет на мисловна дейност на съда и в тази връзка е направил съответен правен извод, отразен в диспозитива на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или нищо не е отразено от тези правни изводи на съда или отразеното е погрешно. Моли да се остави без уважение жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е на 15.10.2019г. писмена молба вх.№5102, подадена от Д.С.Ц. чрез пълномощника си адв. М., адресирана до В.ски районен съд по гр.д.№35/2009г. по описа на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка.Твърди се, че с поставеното от този съд решение Д.С.Ц., наследник на И.Д.Ц., починала на 23.01.2012г. и С.М.Ц.-***, починал на

18.05.2010г., е признат за собственик на отношение на П.Г.М. и Г.И.М., на апартамент с площ /светла площ/ от 51.65кв.м. със самостоятелен достъп откъм стълбищната клетка и състоящ се от коридор,баня, кухня, дневна със спалня в общо помещение в югоизточната му част, находящ се в източната част на първи етаж от жилищната сграда, цялата със застроена площ от 274кв.м., застроена в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., при граници и съседи-от двете страни улици, ПИ №3720, ПИ №3719 и ПИ 3717, с адрес гр.В., ул.“К.И.М..“, ведно с общите части на сградата и правото на стоеж, като П.Г.М. и Г.И.М. са осъдени да предадат владението върху така описания недвижим имот. Твърди се, че по реда на въззивното обжалване по подадена въззивна жалба от М.., решението е отметено от Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ и исковата претенция била отхвърлена. По реда на касационното обжалване, инициирано от Д.Ц.,

ВКС на РБ отменил решението на ПОС и оставено в сила решението на В.ски районен съд.Твърди се, че във възизвната жалба на М.. и в отговора им на касационата жалба, не са били посочени доказателства за площообразуване и етажност, нито за неправилност на решението на РС-В., наличието на таблица за площообразуване, която да е в противоречие с първоинстанционния съд. Твърди се, че решението на ВКС е влязло в сила на 22.07.2013г. По повод образувано изпълнително дело за въвод във владение, такъв бил извършен от ЧСИ Г.С. на 27.09.2019г., като при въвода било направено от ответниците -длъжниците възражение, че въвода е направен в друг апартамент, различен от този, който е посочен в изпълнителния лист. Твърди се, че анализът на мотивите на решението постановено по гр.д.№35/2009г. установявал, че процесният недвижим имот се намира на първи жилищен етаж от 51.65кв.м. със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и състоящ се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня в общо помещение в югоизточната му част на първи етаж от жилищна сграда. В молбата се коментира характера и значението на представена таблица за разпределение на площите в жилищната сграда, изготвена на 20.09.2010г., и несъответствието й с площообразуването при одобрените проекти във всичките им части и не представляваща неразделна част от приложените удостоверения за въвеждане в експлоатация.Независимо от това се поддържа, че мотивите на решението по гр.д.№35/2009г. несъответстват на диспозитива, доколкото в мотивите си В.ският районен съд изрично упоменал, че процесният недвижим имот се намира на първи жилищен етаж.Моли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка,като в дипозитива бъде отбелязано вместо първи етаж от жилищната сграда, да се чете, че процесният недвижим имот се намира на първи жилищен етаж.

В писмения си отговор /становище/вх.№5525 от 31.10.2019г. /л.134/ ответниците по иска М.. поддържат недопустимост на молбата по чл.247 от ГПК,предвид окончателно постановеното и влязло в сила решение на Върховния касационен съд на Р България №202 от 13.07.2012г. относно постановената от касационната инстанция индивидуализацията на апартамента, предмет на заявената искова претенция по чл.108 от ЗС, което решение е и изпълнено по реда на съдебното изпълнение чрез извършен въвод във владение от ЧСИ с.; че ищците по реда на чл.247 от ГПК искат да коригират по недопустим начин процесуалните си пропуски и да изменят волята на съдебния състав и мотивите на решението след изтичането на процесуалните срокове които са преклузивни. Поддържа се, че ищците срещат трудности с изпълнението на решението, които произтичат от тяхното собствено процесуално поведение, като са поискали изпълнение и са влезли във владение на апартамент от жилищната сграда който според ЧСИ съответства на описания в диспозитива на решенето. Считат, че в случая не е налице допусната от съда фактическа грешка във външно изразяване на волята му, или на формално несъответствие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, което да може да бъде отстранено по ред на чл.247 от ГПК и че не съставляват ОФГ и не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си.Молят да се остави без уважение искането по чл.247 от ГПК.