Решение № 342 от 15.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Стара Загора, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо А. при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо А. Гражданско дело № 20235530104725 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Е. С. А. твърди в исковата си молба, че с Трудов договор № ... г. започнала работа по трудово правоотношение в Дирекция „Гражданска защита” - област Стара Загора, на длъжност ... /УС/. На основание §1, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ПМС № 47 от 01.03.2004 г. за приемане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, длъжността й била определена за заемане от държавен служител и била уведомена за това с писмо рег.инд. 94Е12 от 26.03.2004 г., получено от нея на 05.04.2004 г., като й била дадена възможност за подаде заявление за назначаването й като държавен служител. Подала заявление и със Заповед № 273 от 23.04.2004 г. на председателя на Държавна агенция „Гражданска защита“ към Министерския съвет, считано от 01.05.2004 г. била назначена за държавен служител, на длъжност „...“ с ранг IV, в отдел „Управление при кризи“ в Дирекция „Гражданска защита“ - Област Стара Загора, в Държавна агенция „Гражданска защита“ към МС и било прекратено дотогавашното й трудово правоотношение по Трудов договор № 3 от 06.01.1999 г. Определена й била основна заплата и допълнително възнаграждение за посочената длъжност като държавен служител в ДА „Гражданска защита“. Считано от 23.04.2009г. била преназначена на длъжност ... (...), в отдел „ФСД“, ТД „Гражданска защита“-Област Стара Загора, към ГД „Национална служба „Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации /МИС/. С Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане на структура на Министерски съвет Министерство на извънредните ситуации било закрито, като с Постановление № 190 от 30.07.2009 г. на МС и Заповед № Р63/03.08.2009г. на министър-председателя на Република България била назначена комисия за 1 уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на министерството. На 27.11.2009 г. ищцата получила предизвестие рег.№ 21-Е-72/13.11.2009 г. и със Заповед № ЧР-01-3253 от 15.12.2009г. служебното й правоотношение, на длъжност „... по „УС” в отдел „Финансовостопански дейности” в Териториална дирекция ’’Гражданска защита”- област Стара Загора в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” към Министерството на извънредните ситуации, с ранг: IV младши, било прекратено, считано от 28.12.2009 г. На същата дата - 28.12.2009 г. със Заповед рег.К-11131 от 23.12.2009 г. на министъра и ВНД Директор на ГД „Гражданска защита“, ищцата била назначена на длъжност за държавни служители в ГД „Гражданска защита“ - МВР като ... (планиране и подготовка), в „Планиране и превантивна дейност“, Група „Планиране, оперативна дейност и оперативен комуникационно-информационен център“, в Областно управление „Гражданска защита“ Стара Загора, към Главна дирекция „Гражданска защита” - МВР. Заповед рег.К-11131 от 23.12.2009г. издадена относно „присъждане на категория и назначаване на длъжност на държавни служители “в МВР“ , наред с назначаването й посочвала от 01.01.2010 г. заплатата за длъжността и допълнителни възнаграждения, вкл. възнаграждение за специфични условия на работното място. На 28.12.2009 г. встъпила й в новата си длъжност като ... по ГЗ V степен (планиране и подготовка) в посоченото звено от ГД „Гражданска защита” - МВР.

Така длъжността й била трансформирана, но работата й не се променила съществено.

Впоследствие със ЗИД на ЗМВР била създадена нова ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, която била правоприемник на закритата ГД ”Гражданска защита”.

Изпълнявала длъжност в МВР до 03.02.2023 г., когато служебното й правоотношение на длъжност ... по ЗН IV степен в група „Превантивен контрол и превантивна дейност” на сектор „Превантивна и контролна дейност” към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Стара Загора при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” -МВР било прекратено при навършване на пределна възраст за служба в МВР 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределната възраст със Заповед № 8121к-452 от 20.01.2023 на министъра на ВР. Посочено било в заповедта, че следвало да й се изплатят полагащите й се обезщетения, но не било уточнено какви и в какъв размер. На 07.03.2023 г. й били изплатени чрез превод по банкова сметка суми за обезщетения. След известно време ищцата била уведомена по телефона, че част от сумата 5008.40 лв. била начислена и преведена погрешно като обезщетение по ЗДСл и следвало да я възстанови като „надвзета” сума. Ищцата възстановила сумата от 5008.40 лева по банков път с платежно нареждане от 04.11.2023 г. Предвид обстоятелството, че се наложило да върне част от преведената й сума, като „надвзета” такава, у ищцата възникнало съмнение за неправилно изчисляване на размера на дължимите й обезщетения, които следвало да са в по-голям размер предвид прослуженото от нея време като държавен служител в системата на „Гражданска защита”. След справка се оказало, че й било начислено и изплатено обезщетение по 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 32554,60 лв., т.е 13 брутни възнаграждения по 2504.20 лева. При тази фактическа обстановка не било правилно изчислено и съответно не било изплатено в пълен размер дължимото обезщетение по чл. 234, чл.1 ЗМВР.

Неправилно било изчислено обезщетението й по чл. 234, чл. 1 от ЗМВР, като не било 2 отчетено наличието на универсално правоприемство, установено и с ТР №10/14 г. на ОСГК.

Съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имали, но не повече от 20. Предвид преведената й сума в размер на 32554,60лв. - 13 брутни възнаграждения, било видно че й било преведено обезщетение на това основание, но само за прослужените в МВР години, които били 13. Прослужените й години били 18, като се вземел предвид периодът от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г. когато в „Гражданска защита” също била държавен служител.

Според чл.235, ал.1 и 2 от ЗМВР за обезщетението се вземали предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравненият трудов стаж. Съгласно § 57 от ЗМВР (ДВ 44 / 2012г.) стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачитал за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване.

А съгласно §64 ПЗР на ЗИД ЗМВР държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществявали функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закривало, се назначавали в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3. Броят на прослужените от ищцата години като държавен служител в закритото министерство на извънредните ситуации (на длъжността „... по „ Управление на собствеността“ в отдел „ФСД“ в ТД „ГЗ“-област Стара Загора в ГД НС „Гражданска защита”в това министерство ) и след това в дирекцията Пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи бил общо 18г., отчитайки наличието на универсално правоприемство, установено и с ТР №10/14г. на ОСГК, съответно те обуславяли правото й на обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер 18 месечни възнаграждения. От този размер получила само 13 месечни възнаграждения, а остатъкът не бил изплатен. Забавено било изплащането на 5 месечни възнаграждения като обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в общ размер на 12521 лева. Съгласно чл. 234, ал. 10 от МВР обезщетенията по този член се изплащали в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Служебното правоотношение на ищцата било прекратено считано от 03.02.2023 г., т.е пълният размер на обезщетението й по 234, ал. 1 от ЗМВР следвало да бъде заплатено до 03.05.2023 г. В този срок била заплатена само сумата от 32554,60 лв. - 13 месечни възнаграждения, остатъкът 12521 лева до пълния размер от обезщетението не й бил заплатен и до момента. Ответникът изпаднал в забава от 04.05.2023г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължал на ищцата законната лихва за забавата на плащането на сумата от 12521лв. за периода от 04.05.2023 г. до 23.11.2023 г. в размер на 896,60 лв., както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 24.11.2023г.

3 до изплащане на сумата Съгласно чл.37, ал.1, т.1 и чл.38 от ЗМВР, ГД „ПБЗН” била една от основните структури на МВР, като същата имала юридическа правосубектност. Ищцата моли съда да осъди ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” в Министерство на вътрешните работи, да заплати на Е. С. А., сумата 12 521 лева - обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2023г. до изплащане на сумата, както и мораторна лихва за изплащане на главницата от 12521 лева за периода от 04.05.2023г. до 23.11.2023г. в размер на 896,60 лева. Претендира разноски.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО”, гр.София оспорва като неоснователни предявените искове за заплащане на сумата 12 521 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2023 г. до изплащане на сумата, както и лихва за забава на изплащането на главницата от 12521 лв. за периода от 04.05.2023 г. до 23.11.2023 г. в размер на 896,60 лв. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при пенсиониране държавният служител имал право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години има, но не повече от 20. Според чл.235, ал.1 и ал.2 от ЗМВР за обезщетението се вземали предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без да се зачита приравненият трудов стаж. Нормата на чл.235 от ЗМВР изрично изключвала приравнения трудов стаж от служебния стаж, който се зачитал при определяне на обезщетението за прослужени години в МВР. От Справка рег. № 1239р-399/06.02.2023 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл.234, ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение било видно, че ищцата била на работа в системата на МВР на длъжност ... по ЗН IV степен в сектор „Превантивна и контролна дейност” към РДПБЗН-Стара Загора при ГДПБЗН-МВР и служебното правоотношение било прекратено със Заповед № 8121к-452/20.01.2023 г., считано от 03.02.2023 г. В случая ищцата без прекъсване работила в структурите на "Гражданска защита" до пенсионирането, като работата й от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г. била служебен стаж по ЗДСл, а след това от 01.01.2010 г. до 03.02.2023 г. била служебен стаж по ЗМВР. Доколкото служебното правоотношение било прекратено със Заповед рег.№ К- 11131/23.12.2009 г. при преминаване на структурите на "Гражданска защита" към МВР, то § 57 ЗМВР (ДВ 44/12 г.), на който се позовавала в исковата молба, не се прилагал спрямо ищцата и служебното правоотношение по ЗДСл не се зачитало, като служебно правоотношение по ЗМВР. Тази норма нямала отношение към предпоставките за възникването и размера на обезщетението по чл.234 и 235 от ЗМВР. Ищцата не прослужила последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл.235, ал.1 от ЗМВР за да се приеме, че разпоредбата на чл.235, ал.З от ЗМВР давала материално основание на претенцията й и въпросът за приравняването на определен стаж по този закон щял да има значение. Нормата на § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.). съгласно която стаж, придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/2009 г.), се зачитал за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, била материалноправна и след като не й било придадено обратно действие, тя била приложима само занапред, считано от влизането й в сила на 4