Определение № 9197 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9197 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110131703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Б. И. А. чрез адв. И. Ганчева – Савова, срещу „Вамос“ ООД и Н. Я. С., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно съединяване осъдителни искове за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 1 227, 10 евро/ с левова равностойност 2 400 лева/, представляваща авансово заплатена сума по развален договор за проектиране на инвестиционен проект за обект – еднофамилна жилищна сграда в УПИ II-639, кв. 43 на гр.

Чипровци, от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.03.2025г. до окончателното плащане, и осъдителен иск за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 2 300, 81 евро /с левова равностойност 4 500 лв./, представляваща заплатена сума по развален договор за проектиране на инвестиционен проект за обект – еднофамилна жилищна сграда в УПИ II-639, кв. 43 на гр. Чипровци, от 07.02.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.03.2025г. до окончателното плащане, съединен в условията на евентуалност с осъдителен иск за заплащане на сумата от 2 300, 81 евро /с левова равностойност 4 500 лв./., представляваща платена при изначална липса на основание сума, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.03.2025г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 07.02.2024г. сключила с „Вамос“ ООД договор за проектиране, по силата на който ответното дружество се задължило да изготви инвестиционен проект за обект - еднофамилна жилищна сграда в УПИ II-639, кв. 43 на гр. Чипровци, от 07.02.2024г. срещу възнаграждение в общ размер на 4 000 лв., платимо, както следва: 2 000 лв. при подписване на договора и 2 000 лв. след предаване на проектите, но не по-късно от 2 месеца от датата на предаването. Сочи, че в изпълнение на задължението си на 14.02.2024г. превела сума в размер на 2 400 лв. с вкл. ДДС по банкова сметка на „Вамос“ ООД и сумата от 4 500 лв. по личната банкова сметка на Н. С. като управител на дружеството с основание „захранване на сметка“ съгласно предоставени указания от служител на дружеството.

Излага, че крайният срок за изготвяне на проекта е 60 календарни дни от подписване на договора, превеждане на аванс и предоставяне на уговорените документи на изпълнителя.

Поддържа, че е изправна страна по договорната връзка, но ответното дружество не е изпълнило задължението си в уговорения срок – 15.04.2024 г. Навежда твърдения, че с Нотариална покана № 97, том I, рег. № 717/2025г. на нотариус Б. А. предоставила на „Вамос“ ООД допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на проекта с указание, че след изтичане на 1 срока ще счита договорът за развален. На 05.02.2025 г. получила отговор от първия ответник, в който я уведомил, че била извършена допълнителна работа по проекта извън уговореното, поради което следвало да заплати сумата от 8 000 лв. Посочва, че на 14.02.2025 г. отправила изявление за разваляне на договора, като предоставила 7-дневен срок за възстановяване на преведените до този момент парични средства, но последните не били възстановени. Поради изложените съображения счита, че в нейна полза е възникнало притезание за възстановяване на процесните суми, тъй като същите били получени от ответниците на отпаднало основание – а именно развален договор за проектиране. В условията на евентуалност навежда доводи, че ответникът Н. С. е получил сумата от 4 500 лв. при изначална липса на основание. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

Прави доказателствено искане за събиране на писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, подаден от адв. Донка Цолова, с който оспорват по основание предявените искове. Не оспорват, че страните са обвързани от договора за проектиране на процесната еднофамилна жилищна сграда, както и че Б. И. А. е заплатила авансово сумата от 2 400 лв. с вкл. ДДС.

Релевират възражение, че допълнителната работа е предприета вследствие на изискани от ищцата промени, които породили необходимост от преработка в част Конструктивна.

Твърдят, че с отговор на нотариалната покана от 05.02.2025 г. на възложителя бил предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на сумата от 8000 лв., като в него се съдържало и изявление, че при неизпълнение в срок ще считат договора за развален съобразно чл. 23 от него. Възразяват, че ищцата не е изправна страна по сделката с доводи, че системно отправяла искания за промени в отклонение от първоначално уговореното.

Оспорват дължимостта на сумата от 2 400 лв. при аргументи, че облигационното правоотношение е развалено с едностранно волеизявление на „Вамос“ ООД. Поддържат, че началният срок на изпълнение е 21.03.2024 г., тъй като проектирането е станало възможно след влизане в сила на заповедта, с която е разрешено изработването на проект за частично изменение на ПУП. Релевират възражение, че изпълнението на проекта е своевременно с оглед многократните промени по желание на ищцата, както и че на 18.06.2024 г. проектът по част Архитектура е бил предаден. Твърдят, че между Б. А. и Н. С. съществуват неформални договорни отношения по предоставяне на консултации и предварителни проучвания на терена, върху който ще се строи обектът, като за осъществената консултантска дейност е дължимо възнаграждение. Не оспорват, че сумата от 4 500 лв. е получена от втория ответник. Възразяват, че заплатената в полза на Н. С. сума не може да се счита като плащане по договора за проектиране с „Вамос“ ООД, доколкото не е заплатен ДДС и договорът не е бил сключен в полза на трето лице. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Правят доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, както и за изслушване на съдебно-техническа експертиза, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане.

При извършване на дължимата проверка по чл. 140 ГПК СЪДЪТ намира следното:

Исковата молба е редовна и допустима. С уточняваща молба от 16.07.2025г. ищцата е заявила, че не поддържа предявения установителен иск за установяване на факта, че Н. С. е получил сумата от 4 500 лв. Предвид неяснотата на десезиращото волеизявление – дали се касае за оттегляне или отказ от иска, следва да бъдат предоставени указания за конкретизиране на изявлението.

За прецизност следва да се посочи, че доводите на ответниците за недопустимост и нередовност на исковата молба се явяват неоснователни с оглед изявленията на ищцата, че не поддържа предявения установителен иск и че претендира посочените в исковата молба 2 суми в условията на разделност на дълга.

Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД

В тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който е възложила на „Вамос“ ООД да изработи проект на процесната еднофамилна сграда, че е изпълнила задълженията си по договора, че въз основа на нарочна уговорка е заплатила авансово възнаграждение на „Вамос“ ООД и на Н. С. по лична банкова сметка, както и че е развалила договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя.

В тежест на ответниците: е да проведат насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докажат фактите, на които основават възраженията си – че между ищцата и Н. С. е съществувал неформален договор за изработка /консултантска дейност/, че са изпълнили възложената работа, за която са получили възнаграждения, че в хода на изпълнение на договора ищцата многократно е променяла параметрите на първоначално уговореното, както и че проектантският договор е развален преди нотариалната покана на ищцата с едностранно волеизявление на „Вамос‘ ООД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 07.02.2024 г. между Б. И. А. и „Вамос“ ООД е сключен договор за проектиране, по силата на който ответното дружество се задължило да изготви инвестиционен проект за обект - еднофамилна жилищна сграда в УПИ II-639, кв. 43 на гр.

Чипровци, както и че в изпълнение на задължение по договора ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 2 400 лв. с вкл. ДДС.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

В тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е заплатила описаното в исковата молба плащане в размер на 4 500 лв. в полза на Н. С..

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да задържи платената сума, т.е. да установи наличието на основание за имущественото разместване – сочения неформален договор за консултантска дейност.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Б. И. А. е заплатила на Н. С. сумата от 4 500 лв.

По доказателствените искания:

Ищцата и ответниците са представили писмени доказателства, които са относими и необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

По отношение на исканията на ответниците за назначаване на съдебно-техническа експертиза по поставените въпроси и за събиране на гласни доказателства, съдът ще се произнесе след становището на ищцата.

Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04. 2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с препис за ответната страна, да конкретизира дали оттегля или прави отказ от предявения установителен иск за признаване за установено, че Н. С. е получил сумата от 4 500 лв., като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на указанията в срок на основание чл.

101, ал. 1 ГПК ще счита процесуалното действие за неизвършено.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок от връчване на съобщение с настоящото определение да изрази становище по доказателствените искания на ответниците.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проектодоклад и дадените със същия указания, най[1]късно в първото по делото съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, , както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.