Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 451 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 389/2024
Вид
Протокол № 451
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 497 ал.1 · Кодекс за застраховането

ПРОТОКОЛ

№ 451 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000389 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

Жалбоподателят З. АД, редовно призован, се представлява от адв.

С. Т., упълномощена по делото.

Ответниците Д. В. Д., Е. В. Б. и Й.ов В. О., редовно призовани, не се явяват.

От пълномощника им адв. Д. С. е постъпила писмена молба, в която е заявено да бъде даден ход на делото и че се поддържа изцяло становището, подробно изложено в депозирания отговор на въззивна жалба.

Третото лице помагач Л. А. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

Образувано по въззивна жалба на З. АД срещу решение № 1

184/19.04.2024 г., постановено по т.д. № 338/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което дружеството жалбоподател, като ответник, е осъдено да заплати на ищците Д. Д. и Й. О. сумата от по 130 000 лв., а на ищцата Е. Б. 100 000 лв., като обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, произтичащи от загубата на тяхната майка Василка Д.а, ведно със ЗЛ от датата, опредЕ. в решението. В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е присъдил размери на обезщетения над сумите от по 60 000 лв. за Д. Д. и Й. О., а на Е. Б. над сумата от 40 000 лв. Твърди се, че до размерите от по 60 000 лв. за Д. и Й. и до сумата от 40 000 лв. за Е. застрахователят е извършил плащане и до този размер признава исковите претенции, като е платил и лихвите върху тези суми за периода от 26.07.2019 г. до 14.05.2024 г.

Представя в тази връзка и 3 бр. преводни нареждания за извършени преводи в полза на ищците.

Моли в жалбата си съдът да съобрази извършените плащания, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, като счита, че с оглед на тези плащания, с въззивното решение исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа възражение, че определените в решението обезщетения за неимуществени вреди се явяват силно завишени, не съответстват на реално търпените от ищците душевни болки и страдания, като степен и интензитет, не съответстват и на съдебната практика и неотчитащи приноса на загиналата за настъпване на вреди. Подробни съображения относно несправедливия размер са изложени в жалбата. Също така жалбоподателят се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като счита, че нейното поведение е допринесло за настъпване на пътния инцидент.

По отношение на ЗЛ за забава жалбоподателят поддържа, че съдът е присъдил лихвата, считано от 26.07.2019 г. и че жалбоподателят е заплатил лихви на ищците от тази дата, но намира, че с оглед установената тригодишна погасителна давност за вземания за лихви и предвид датата на подаване на ИМ – 13.06.2023 г., исковата претенция е неоснователна за периода отпреди 13.06.2020 г. На отделно основание счита, че опредЕ.та първоначална дата на лихвата не съответства на наредбата на чл. 497 ал.1 КЗ.

На база всички изложени в жалбата съображения и предвид направеното след постановяване на първоинстанционното решение плащане 2 на признатите от страна на застрахователя обезщетения, същият моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се отхвърлят предявените от ищците искове за неимуществени вреди и ЗЛ за забава.

Моли да му се присъдят разноски за настоящото производство и съобразно изхода на делото, да се произнесе съдът по въпроса за разпределение на разноските между страните в първоинстанционното производство.

В законния срок е подаден от въззиваемите, чрез пълномощника им адв. Д. С., писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становището, че същата жалба е неоснователна и се излагат съображения за това, че определените размери на обезщетения за неимуществени вреди са справедливи и съответстват на събраните по делото доказателства. Изложен е и аргументът, че възражението за погасяване по давност на задължението за заплащане на лихви за периода от 26.07.2019 г. до 13.06.2020 г. е неоснователно, а и е преклудирано, тъй като такова не се прилага служебно и с отговора на ИМ ответникът не е навел такова възражение. Въззиваемите молят, на база аргументите в отговора, да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъди в полза на Адвокатско дружество С. и партньори възнаграждение по чл. 38 вр. с чл. 36 ЗА в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78 ал. 5 ГПК в отговора е заявено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

В молбата с вх. 8436/21.10.2024 г. се поддържа изцяло становището, изложено в депозирания отговор на въззивна жалба. Отново е заявено становище за неоснователност на същата жалба и неоснователност на наведените в нея оплаквания. Поддържа се искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Адв. Т. – Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора.

Поддържам искането на доверителя ми с молба от 13.06.2024 г. до първоинстанционния съд за връщане надвнесената ДТ, тъй като смятам, че е опредЕ. неправилно, с оглед признанието на иска, което сме направили и частичното плащане.

Нямам доказателствени искания.

3

Претендирам присъждане на направените от доверителя ми разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение, за което представям списък по чл. 80 ГПК.

Съдът счита, че следва да се приемат като доказателства приложените от жалбоподателя преводни нареждания, поради което О П Р Е Д Е Л И:

П Р И Е М А като доказателства по делото приложените към въззивната жалба 3 бр. преводни нареждания.

ПРИЛАГА по делото списък с разноски на жалбоподателя.

С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, с оглед направеното частично признание на иска от страна на доверителя ми, моля да постановите решение, с което да отмените изцяло първоинстанционното решение и да отхвърлите изцяло исковете на ищците.

Считам, че първоинстанционният съд се произнесъл съвсем бланкетно по отношение възражението ни за съпричиняване, да не кажа, че няма никакви мотиви в тази връзка. Има едно изречение, с което се отбелязва, че съпричиняването не е доказано. Всъщност, в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се установи, че пострадалата е седяла абсолютно неоснователно на пътното платно. Като пешеходец, тя би следвало да стои на тротоара или на банкета. От АТЕ се установи, че е седяла зад задната лява врата на микробуса, където е била невидима за водача.

Микробусът не е снабден със стъкла, а в огледалата за обратно виждане вещото лице е установило, че няма как шофьорът да установи, че пешеходката се е намирала зад микробуса. От АТЕ се установява, че тя е имала достатъчно време, ако е забелязала движението на микробуса, да се придвижи безопасно до тротоара. Това нещо е напълно игнорирано от първоинстанционния съд и въобще не се съдържа коментар по темата.

По отношение искането на въззиваемите за присъждане на 4 адвокатско възнаграждение в размер на минималното такова по Наредбата, правя възражение за прекомерност. Както знаете, Наредбата при такова възражение от началото на годината е неприложима. Считам, фактическата и правна сложност на делото не предполага такъв размер на адвокатското възнаграждение. Освен това производството е пред въззивна инстанция, без събиране на доказателства. А и представителят на въззиваемите не се явява, подал е един отговор. Така че считам, че възнаграждението му следва да бъде намалено поне до размера, претендиран от наша страна.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.06 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5