Определение № 2192 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2192 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502216 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413 ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 против Разпореждане № 15218/16.06.2023г., по ч.гр.д.№ 6558/2023, ПдРС, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел, че към заявлението не са представени надлежни доказателства , установяващи възникване на облигационните отношения между кредитора и длъжника, респ. подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че в приложените по делото документи са налице всички реквизити на договор за кредит – страни, дата на сключване, размер на възнаградителната лихва – 16,9%. Навежда доводи, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Постъпилата частна жалба е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от жалбоподателя против длъжника М. А. П. за следните суми – 7486.64 лв. главница, 248, 46лв. възнаградителна лихва за периода 13.12.2022 г.-14.03.2023 г., 803,27 лв. мораторна лихва за периода 13.12.2022 г.-26.04.2023г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението. Твърди се соченият длъжник да е кредитополучател по договор за кредитна карта BG MC Premium /***/. На 13.12.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащанията на дължимите вноски и е изпаднал в забава. С Покана от 14.03.2023 г. банката е уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Представените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

1

417 ГПК писмени доказателства, според настоящата инстанция, не съставляват документи – извлечение от сметка, което да удостовери подлежащо на изпълнение вземане. Не се установява наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. В счетоводни книги вземането е посочено като договор за кредитна карта BG MC Premium /***/ , докато към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е представено заявление – договор за издаване на кредитна карта American Express. Съдът намира, че представеното заявление за издаване на кредитна карта не притежава характеристиките на договор за кредит, т.к. в неговото съдържание липсват съществени елементи от договора за кредит – размер на кредита, лихва, погасителен план и прочие. Представените допълнително месечни справки разпечатка, представляват частни документи с неясно авторството и достоверност.

Отделно от това не се установява да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случай че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този смисъл решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о. /. Чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В решение № 147/26.01.2021 г. , постановено по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, II т. о., е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на ч л . 47 от ГПК чрез залепване на съобщение. В Решение № 71/28.04.2022 г. по гр. д. № 2681/21 г. на ВКС, IV г. о. е застъпено категорично становище, че нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезата на алинеи 1 – 3, въпреки че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от 2 законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на ч л . 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от ЧСИ, т. е. нотариусът/ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл . 47 ГПК факти.

По делото не са представени доказателства за посещение в почивен ден на адреса. Липсват доказателства за това дали съответните действия по залепването по чл.

47 ГПК са изпълнени изобщо, не е посочен адреса, на който е бил търсен длъжника, няма доказателства за местата, на които са поставени уведомления, след съответни посещения, нито за тяхното съдържание.

По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено.

Постановеното разпореждане в тази насока следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 15218/16.06.2023г., по ч.гр.д.№ 6558/2023 по описа на ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3