Определение № 410 от 28.09.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Бургас, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500311 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.118 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от И. Н. Р., понастоящем в Затвора в град Бургас, против Определение № 1638 от 20.06.2023 г. по гр.д.303/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл.118 от ГПК, съдът е прекратил производството по гр.д.303/2023 г. по описа на БОС и го е изпратил на Бургаски окръжен съд, наказателна колегия за образуването му като наказателно дело.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно поради неправилно възприемане на оспорения акт и на искането по чл.124 ГПК, както и поради несъобразяване на постановеното решение от 15.02.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков против Република България. Излагат се твърдения, че постановеното решение на ЕСПЧ, вследствие на което са отменени разпоредбите на чл.73 и чл.74 от ЗИНЗС (ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г.), има предимство пред противоречащите му актове на националната юрисдикция, поради което разглеждането на процесния Протокол № 7/14.12.2016 г. от наказателна колегия на съда по реда на НК и НПК, би било в нарушение на чл.19, вр.чл.6 и чл.2 от ДЕС, вр.чл.288 и чл.294 ДФЕС. Излагат се твърдения, че ищецът, частен жалбоподател в настоящото производство, не е предявявал иск по реда на чл.284 ЗИНЗС, чл.203 АПК, вр.ЗОДОВ, както и по реда на чл.2в ЗОДОВ, но по идентични казуси с настоящия, административни съдилища са уважавали искове на лишени от свобода в идентично положение с това на ищеца, като тези съдебни актове са били потвърдени от ВАС, без преди това протоколите на комисията да са били разглеждани от наказателна колегия на съда. Твърди се, че би било в противоречие както с житейската 1 логика, така и със законодателството и правната доктрина, да се приеме, че акт, постановен по отменена от законодателя норма на ЗИНЗС вследствие на осъдително решение на ЕСПЧ, може да има правна стойност.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за решаване.

Претендират се разходи.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния БОС е образувано по исковата молба, подадена от И. Н. Р., понастоящем в Затвора в град Бургас, за прогласяване за нищожно, „алтернативно за унищожаемо“, взетото решение по Протокол № 7 от 14.12.2016 г. на Комисията по чл.73 ЗИНЗС (отм.) от проведено заседание на същата в изпълнение на заповед № 641 от 03.11.2016 г. на Началника на затвора – Бургас, с което по т.3 от дневния ред е заменен в по-тежък, в рамките на първоначално определения от съда, режим за изпълнение на наказанието на ищеца Р. (частен жалбоподател в настоящото производство). Изложени са твърдения, че с постановеното Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото на Нешков и др.срещу България, в което, според ищеца е прието, че е налице нарушение на чл.14 от КПЧОС, тъй като лишените от свобода не разполагат със средство за защита срещу актовете на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, актовете на Комисията са прогласени за нищожни, поради което няма правна възможност националната юрисдикция да разглежда или преразглежда тези актове. С допълнителна молба ищецът е конкретизирал правния си интерес от заведения иск като е посочил, че посоченият протокол № 7 от 14.12.2016 г. на Комисията по чл.73 ЗИНЗС (отм.) се счита от администрацията на Затвора в Бургас за актуален, в законна сила ИАА, с правно действие, от което ищецът търпи вреди. Посочено е, че е изчерпан редът за разглеждане на искането по чл.145 и сл.АПК и по чл.276 и сл.ЗИНЗС, поради което инициираното исково производство е вероятно единствената възможност за ищеца, извън производството по чл.1 ЗОДОВ, чл.2в ЗОДОВ и по чл.284 ЗИНЗС, вр.чл.203 и сл.АПК.

След попълване на делото с атакувания протокол № 7 от 14.12.2016 г. на Комисията по чл.73 ЗИНЗС (отм.) и с Решение № 24 от 21.02.2023 г. по адм.д.323/2022 г. на Административен съд - Ямбол, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да разгледа молбата и отправеното с нея искане, поради което е прекратил производството по делото и е постановил същото да бъде изпратено за разглеждане по компетентност на наказателната колегия на Окръжен съдБургас.

2

Съдът е изложил съображения, че атакуваното решение на Комисията за замяна на режима от строг на специален, е съобразено с действащата към датата на вземане на това решение разпоредба на чл.74, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, в редакция ДВ, бр.32 от 22.04.2016 г., като след вземането на това решение е настъпила законодателна промяна в закона, разпоредбата на чл.74 от същия е отменена изцяло с ДВ, бр.13 от 7.02.2017 г., и материята за замяна на режима на изтърпяване на наказанието е уредена по нов начин с изменение на разпоредбите на чл.66 и чл.67 ЗИНЗС. Съдът е приел, че компетентен да се произнася, когато се касае за заповед на началника на затвора, с която режимът на лишения от свобода се заменя със следващия потежък, какъвто е и процесния случай, е окръжният съд по местоизпълнение на наказанието.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинастанционния съд.

Към изложените от първоинстанционния съд съображения следва да се добави още, че според настоящия състав, доколкото съгласно разяснението по т.8 Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в частност – на комисиите по изпълнение на наказанията, съотв.всички техни актове, действия или бездействия по нейното осъществяване, са административни, освен в случаите по чл.17, ал.2 ГПК, какъвто настоящият случай не е, не съществува възможност за разглеждане в граждански процес на иск за установяване нищожност, алтернативно – на унищожаемост, на такъв акт, в случая – на решение, взето от Комисията по чл.73 ЗИНЗС (отм.) за замяна в по-тежък, в рамките на първоначално определения от съда, режим за изпълнение на наказанието на ищеца Р.

Изложените от жалбоподателя в частната му жалба оплаквания и твърдения относно предимството на акта на ЕСПЧ, в случая на решението от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото на Нешков и др.срещу България, пред националното право, както и наличието или липсата на правна стойност на акт, постановен по отменен от законодателя текст на ЗИНЗС (какъвто не е настоящият случай, тъй като атакуваното решение е взето на 14.12.2016 г., а чл.73 и чл.74 от ЗИНЗС са отменени с ДВ, бр.13 от 7.02.2017 г.), касаят въпроси по същество, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство.

В разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗИНЗС, в редакцията към момента на вземане на процесното решение от Комисията (ДВ, бр.32 от 22.04.2016 г.), законодателят е предвидил възможност за обжалване на решението по чл.74, ал.1, т.3 ЗИНЗС – пред окръжния съд по местонахождението на затвора. След промяната на материята за замяна на режима на изтърпяване на наказанието, законодателят отново е предвидил с изменението на чл.67, ал.2 ЗИНЗС (ДВ, бр.13, в сила от 07.02.2017 г.), възможност за оспорване на заповедта за 3 замяна на режима на изтърпяване на наказанието със следващ по-тежък, пред окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.

Ето защо настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че производството по гр.д.303/2023 г. следва да бъде прекратено, и делото следва да се изпрати на наказателна колегия на ОС Бургас, която да се произнесе по редовността, допустимостта, а по същество – и по основателността на отправеното с молбата искане.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1638 от 20.06.2023 г. по гр.д. № 303/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4