Присъда № 93 от 28.06.2022, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №93/28.06.2022г. по НОХД №2167/2021г. по описа на РС- ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Д. з.. С. ЕГН: ********** – за това, че:

„На неустановен ден през периода 11.06.2019г. - 23.07.2019г. на неустановено място съставил неистински частен документ - Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „***“ с номер на рамата *** на който бил придаден вид, че е сключен между Л. Г. Б. като продавач и Д. з.. С. като купувач на 03.06.2019г. в Кралство Испания, гр.Мадрид и на 23.07.2019г. го употребил в Сектор „ПП“ при ОД МВР Плевен за да докаже, че има право на собственост по отношение на лек автомобил „***“ с номер на рамата *** - престъпление по чл.309 ал.1 от НК“

„На 23.07.2019г. в гр. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел на основание упълномощаване с цел продажба — лек автомобил „***“ с № на рамата *** на стойност 16 332,65 лева, собственост на Л.Г. Б. от гр.Плевен, живуща в Кралство Испания, като го регистрирал в сектор „Пътна полиция при ОДМВР Плевен като негова собственост - престъпление по чл.206 ал.1 от НК“ Представителят на РП – ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като за престъплението по чл.309 ал.1 НК му бъде наложено наказание около една година лишаване от свобода, а за това по чл.206 ал.1 НК – около три години лишаване от свобода; да бъде определено на основание чл.23 ал.1 НК едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият Д. з.. С. се явява лично и с упълномощен защитник.

Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа на тази своя позиция.

Пледира да бъде оправдан. Упълномощеният защитник счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че показанията на свидетелката Б. не следва да бъдат кредитирани, а следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия; пледира същият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

След като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:

Д. з.. С. е роден на ****, български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Към началото на 2019г., подсъдимият живеел на посочения адрес в с.ОПАНЕЦ, ОБЛ.ПЛЕВЕН, а свидетелката Л.Б. – била трайно устроена в гр.СЕГОВИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, където живеела и работела. През 1 посочения период, подсъдимият и свидетелката се запознали в социалните мрежи /“**“/ и с течение на времето, макар и от разстояние, отношенията помежду им станали близки.

През пролетта на 2019г., подсъдимият С. изявил желание да работи на територията на КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, а на свой ред - св.Б. решила да му помогне и го поканила в дома си в гр.СЕГОВИЯ. Подсъдимият пристигнал в дома на св.Б. през месец април 2019г. Двамата заживели в общо домакинство и отношенията им прераснали в интимни. Свидетелката Б. съдействала на подсъдимия да си намери работа, но С. на практика нямал желание да работи. Почти непосредствено след започване на работата – напуснал, а на св.Б. обяснил, че няма да става „роб“ на испанците. На свидетелката направило впечатление, че С. не проявява видимо желание да започне работа, а същевременно – започнал да бездейства: обикалял по цял ден из гр.СЕГОВИЯ, докато самата Б. работела. Предвид емоционалната страна на отношенията им обаче, тя неглижирала това обстоятелство.

От друга страна, подсъдимият разбрал, че Б. е добронамерена към него и решил да се възползва от това, като се облагодетелства имуществено за нейна сметка. Започнал да я убеждава да закупи лек автомобил. Говорел й, че би могъл да използва превозното средство, за да си търси работа – при положение, че всъщност бил неправоспособен да управлява МПС. Също й обяснявал, че може автомобила да се продаде в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като по този начин се набавят парични средства за започване на бизнес; че от продажбата на автомобила могат да спечелят пари, които заедно да си поделят; в крайна сметка - ако не успее да продаде превозното средство – щял да го върне на сина на св.Б. – ***, който живеел в БЪЛГАРИЯ.

На практика обаче, С. имал намерението да се облагодетелства от лекия автомобил, а не да го върне на *** или пък да реализира някаква печалба, която да подели с Л.Б.. Подсъдимият изключително интензивно и целенасочено убеждавал свидетелката, въздействал върху психиката й, като предвид естеството на взаимоотношенията им, в крайна сметка, Б. се поддала.

През месец май 2019г., Д.С. се прибрал в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, но междувременно, под въздействие на неговите внушения, на 21.05.2019г., Л.Б. придобила от местна автокъща, лек автомобил „***“, с рама № ***. За целта изтеглила кредит, който следвало да се изплаща на вноски в продължение на пет години, като по този начин, следвало да изплати /наред с цената на автомобила и дължими такси по кредита/, общо около 19 000 евро.

Закупеният автомобил бил лимузина, светло сив металик, дизелов двигател, мощност - 163 к.с., автоматична скоростна кутия, Евростандарт Евро пет, първа регистрация – м.ноември 2014г.

Няколко дни по-късно, подсъдимият С. отново пристигнал в дома на св.Л.Б. в гр.СЕГОВИЯ. Отново под въздействието на отбелязаните по-горе „съображения“ на подсъдимия, Л.Б. взела решение да го упълномощи във връзка със закупения л.а. „***“. На 03.06.2019г. било съставено Нотариално 2 пълномощно, заверено от *** – нотариус в Изключителния колеж на КАСТИЛИЯ и ЛЕОН, съгласно което, Д.С. имал правото да продаде посочения по-горе л.а. „***“ по собствена преценка, но за цена не по-ниска от 11 000 евро, да използва лекия автомобил, да пътува свободно с него в КРАЛСТВО ИСПАНИЯ и в чужбина, да сключва застраховки „Гражданска отговорност“, да предприема действия относно причинени щети и обезщетения във връзка с автомобила, да извършва действия пред митническите органи, органите на правосъдието и администрацията, да се подписва върху публични и частни документи във връзка с тези му права.

Подсъдимият не знаел испански език, но бил надлежно запознат с условията на пълномощното, както и че въпреки широката представителна власт, лекият автомобил все пак оставал собственост на Л.Б., т.е. че не е, своего рода, „подарен“ на С.. Помежду им била постигната устна уговорка, че от набавените посредством продажбата на автомобила пари, С. следва да изпраща на Б. всеки месец вноската, която самата тя дължала по изтегления кредит за автомобила, както и да й възстанови направените от нея разходи по същия автомобил; в случай обаче, че не може да бъде осъществена продажба за сума не по-ниска от 11 000 евро, то С. следвало да върне лекия автомобил, на сина на Б. - ***.

Тъй като подсъдимият С. не бил правоспособен да управлява МПС, потърсил помощ от свой познат – св.***. Последният пристигнал в гр.СЕГОВИЯ и като водач на споменатия л.а. „***“, заедно с Д.С. /като пътник в автомобила/, на 08.06.2019г., отпътували за РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където пристигнали на 11.06.2019г. По пътя, наред с другото, подсъдимият споделил със св.***, че жената с която имал връзка в ИСПАНИЯ, му е закупила автомобила от автосалон, защото много го обича – т.е. направила му подарък от любов.

След пристигането в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подсъдимият С. пристъпил към следващия етап от своя план. Възнамерявал да регистрира лекия автомобил на свое име, а впоследствие – да го продаде. За целта, през периода от 11.06.2019г. до 23.07.2019г., по неустановен начин, се снабдил с бланка за прехвърляне на собственост върху МПС, ползвана в КРАЛСТВО ИСПАНИЯ — CONTRATO DE COMPRA — VENTA DE VEHICULOS

AUTOMOVILES (Договор за покупко-продажба на МПС). В нея саморъчно попълнил своите имена и адрес, имената и адреса на Л. Г. Б., марката, модела и идентификационния номер на автомобила — „***“ с рама № ***, датирал Договора с дата 03.06.2019г. и се подписал както на мястото на „продавач“ /с измислен подпис/, така и на мястото на „купувач“ /със собствения си подпис/.

Всъщност, тъй като не знаел испански език, С. дори объркал бланката в ръкописната й част: като „продавач“ посочил себе си, а като „купувач“ – Л.Б..

Така отразеното обстоятелство обаче не само било невярно, но и явно не било целено от страна на подсъдимия. На 23.07.2019г., Д.С. се явил в СЕКТОР „ПЪТНА Полиция“ при ОДМВР — ПЛЕВЕН и подал комплект документи за регистрация на л.а. „***“, рама № ***. Сред същите документи бил и 3 описания по-горе неистински частен документ – Договор за покупкопродажба между Д.С. и Л.Б., както и Декларация Приложение №2 към чл.12а, ал. 1, т.6 и чл.126, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 2000г. от 23.07.2019г., в която С. посочил, че на 03.06.2019г. е закупил от Б. превозното средство, именно съгласно представения Договор на испански език. Органите на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, обаче явно недогледали представеният им договор, доказващ придобиване право на собственост върху автомобила и в резултат на това, собствения на св.Б. лек автомобил, бил регистриран от ОДМВРПЛЕВЕН като собственост на Д. з.. С. - с рег.№ ***.

Междувременно, през периода от 11.06.2019г. до 23.07.2019г., подсъдимият, който вече нямал полза от отношенията с Б., започнал да я отбягва в социалните мрежи. В резултат, макар и от разстояние, отношенията им се влошили. Постепенно, свидетелката започнала да осъзнава, че е въведена в заблуждение от страна на подсъдимия – както досежно личните му намерения спрямо нея, така и във връзка с възнамерявания „бизнес“ с л.а.

„***“. Поради това, от една страна, предприела съответни действия по оттегляне на даденото на Д.С. пълномощно на територията на КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, а от друга - на 24.07.2019г. се завърнала в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Започнала да търси среща с подсъдимия, като заедно със сина си – ***, посетили с.ОПАНЕЦ. Не намерили С. там, но в двора на дома му забелязали паркиран лекия автомобил „***“, вече с посочените нови, българските регистрационни табели – рег.№ ***. По-късно, Б. все пак се срещнала със С. в сградата на ЦЕНТРАЛЕН МОЛ ПЛЕВЕН. На същата среща обаче, С. се явил със свои близки и заявил, че се е консултирал с адвокат, както и че лекият автомобил е негова собственост, поради което – няма да го върне на Б.. Тя на свой ред го уверила, че е решена да търси правата си върху автомобила.

При този развой на събитията, подсъдимият предприел поредица от действия, насочени към това, щото бързо да се „освободи“ от превозното средство: на 26.07.2019г. бил сключен договор за продажба на л.а. „***“, с купувач – *** /с която С. бил във фактическо съжителство и от която има три деца/, нотариално заверен при нотариус ***. На 01.08.2019г. същият договор бил развален по взаимно съгласие на страните; отново на 01.08.2019г., Д.С. упълномощил с нотариална заверка, свой близък – св.***. Пълномощното било генерално, без право на преупълномощаване на трети лица. Междувременно, уговорката помежду им била Б. да заплати сума от /неуточнено/ над 10 000 лева, защото С. и Б. разглеждали случващото се като /де факто/ покупкопродажба. След престой от няколко дни в дома на Б., лек автомобил „***“ бил върнат във фактическа власт на Д.С., тъй като Б. се отказал от сделката; на 02.08.2019г., С. упълномощил с генерално пълномощно относно автомобила, друг свой близък – св.***. Целта била ** да представлява 4 подсъдимия при продажбата на л.а. „***“ на дружеството „**“ ЕООД – клон ПЛЕВЕН. Такъв договор бил сключен именно на 02.08.2019г., с нотариална заверка на подписите от нотариус ***, но още на 05.08.2019г., същият бил анулиран, поради отказ на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР ПЛЕВЕН, да извърши смяна на рег.№ на автомобила, тъй като междувременно, от страна на свидетелката Б. било сигнализирано за случая, т.е. за спор относно собствеността върху автомобила.

В крайна сметка, подсъдимият постигнал уговорка със св.***, който купувал и препродавал употребявани автомобили. Самият В. прегледал представените от С. документи и останал с убеждението, че автомобилът не е „проблемен“, още повече, че същият бил с българска регистрация. Съобразно уговорката, ** В. предоставил на С. джип „**“, л.а. „**“ и доплатил 5000 лева, а на свой ред, подсъдимият го упълномощил с генерално, нотариално заверено пълномощно във връзка с л.а. „***“ рег.№ ***, включително да продава автомобила и да преупълномощава трети лица. Отношенията си, двете страни уредили с Договор от 04.09.2019г., който не бил заверен нотариално, а наред с това, в него не били отразени всички съществени елементи – например даването на други две превозни средства в замяна и доплащането, а вместо това посочили, че на 04.09.2019г. С. е получил от В., парична сума в размер на 15 000 лева в брой. След тази сделка, на свой ред, св.В. извършил аналогично преупълномощаване във връзка с л.а. „***“, спрямо свидетеля ****, като едновременно с това, му предоставил държането на автомобила. От своя страна, на 22.10.2019г., договоряйки сам със себе си, св.**, продал лекия автомобил на „**“ ЕООД гр.София, ЕИК ** /с едноличен собственик на капитала и управител – дъщерята на **В, П***, която била представлявана именно от баща си при сделката/.