Определение № 299 от 20.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Габрово, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500155 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № 810 от 03.02.2025 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника- гл.юрисконсулт М. М. срещу определение № 26 от 13.01.2025 г. постановено по гр.д. № 1606/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Габрово, в частта, с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото от страна на ответника.

Счита, че определението е неправилно, като съдът неправилно е счел, че е спазена местната подсъдност на повдигнатия спор. Сочи, че ответникът е юридическо лице и съгласно общото правило на чл. 108 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, като в случая е предявен иск по чл.

439 от ГПК. Правилото на чл. 113 от ГПК намира приложение по искове, при които ищецът има качеството „потребител“, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В случая ищецът има качеството длъжник по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително събиране на вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, по която е установено качеството длъжник, последният не може да се защитава като потребител и специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК не е приложима в конкретната хипотеза. Счита, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК не следва да се тълкува разширително. Сочи, че ищецът изрично не се е позовал в исковата молба на закрилата на чл. 113 от ГПК и предмет на производството е установяване на недължимост на суми по изпълнителен лист, поради неизпълнение на задължения по инвестиционен кредит. Средствата по кредита са били отпуснати на търговеца ЕТ „Недялко Ж.“, който е финансирал търговската си дейност, а ищецът Р. Ж. е имал качеството на солидарен длъжник, поради което няма качеството на потребител.

Постъпил е отговор на частната жалба от Р. Н. Ж., чрез ада. Р. Н. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва изцяло жалбата, като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства, прие за установено следното:

1

Подадена е искова молба от Р. Н. Ж. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по образуваното изпълнително дело № 811/2012 г. по описа на ЧСИ Зв. Василева в размер на 10 673,98 лв., от които главница в размер на 4393,00 лв., лихви в размер на 5 728,31 лв. и неолихвяеми вземания в размер на 552,31 лв., поради изтекла 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, ведно със законните последици. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.

С определение рег. № 26 от 13.01.2025 г., Габровски районен съд е приел, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима по делото и е оставил без уважение възражението за местна подсъдност.

Настоящата инстанция намира, че направените в жалбата възражения за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.

Установената подсъдност за потребителите е установено в чл. 113 от ГПК и има изричен и императивен характер, според която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния.

Предявеният иск от Р. Н. Ж. е квалифициран по чл. 439 от ГПК. Това производство е образувано по искова молба на длъжник, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит. В установената съдебна практика на ВКС се приема, че съобразно ЗЗП само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Настъпилите правопогасяващи факти, попадащи в обсега на чл. 439 от ГПК, се твърдят именно по отношение на договора за банков кредит, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, предмет на принудително събиране по отношение на ищцата по изп. дело № 811/2012 г. по описа на ЧСИ Зв. Василева.

Настоящата инстанция намира, с оглед изложените факти, че ищецът упражнява последваща защита на правата си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнение, основано на задължението по договора за финансова услуга. В това правоотношение същият безспорно има качество потребител по см. на §13 от ДР на ЗЗП.

В практиката на ВКС, по образувани производство по реда на чл. 439 от ГПК е дадено разяснение за характера на самото производство, когато исковите молби са подадени от длъжници и задълженията им произтичат от договор за банков кредит, че няма колебания в установена съдебна практика, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. ВКС приема, че липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още и в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

С оглед гореизложеното възражението на ответното дружество за местна неподсъдност на делото следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. Цитираните в частната жалба съдебни актове на различни окръжни съдилища не обосновават липсата на еднозначно и последователно произнасяне от съдебните състави на ВКС.

Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и 2 законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадена частна жалба оставена без уважение.

Съгласно т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, определението на въззивният съд, с което се потвърждава определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

По изложените съображения, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 810 от 03.02.2025 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника- гл.юрисконсулт М. М. срещу определение № 26 от 13.01.2025 г. постановено по гр.д. № 1606/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Габрово, в частта, с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото от страна на ответника, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3