Определение № 16807 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16807 гр. С., 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110104916 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Представените с исковата молба документи съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им като писмени доказателства по делото следва да бъде допуснато.

Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд С.

С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице-помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „********” ЕООД, решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190 ГПК за изискване от трето лице-помагач – „********” ЕООД, на посочените в исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице – „********” ЕООД, документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

Следва да се допусне служебно от съда допълнителна задача, която да установи каква е стойността на реално потребеното количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки, и за периода: от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. вкл.

Не следва да бъде назначавана ССчЕ, доколкото обстоятелствата за установяването на които е поискана, не са спорни между страните по делото.

Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в отговора на исковата молба документи, доколкото за част от обстоятелствата, за установяването на които са направени тези доказателствени искания, е 1 допуснато изслушване на заключение на СТЕ, по делото няма данни част от посочените документи да се намират в държане на ищеца и не на последното място – същите няма да допринесат за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

По направеното искане за сезиране на Конституционния съд на Република България:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд (по искане на страна по делото или по своя инициатива) може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

В конкретния случай, ответникът аргументира искането си с доводи, че разпоредби от ЗЕ и АПК противоречат на Конституцията и на европейското законодателство. На първо място следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право независимо дали нормата е част от действащата позитивна уредба. На следващо място, Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на посочените от ответника норми от ЗЕ и АПК с тези на Конституцията, като исканията са отхвърлени. С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице поддръжаното от ответника основание за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ, поради което исканията за сезиране на Конституционния съд следва да бъдат оставени без уважение.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал.

1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговорите на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за сезиране на 2

Конституционния съд на Република България с искане за установяване на противоконституционност на посочените в пункт I и II от исковата молба законови разпоредби.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд С.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице помагач – „********“ ЕООД, на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач – „********“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през процесния период, и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, като вещото лице отговори и каква е стойността на реално потребеното количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки, и за периода: от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. вкл. , при депозит в размер от 210 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, в който срок следва да бъде представено и доказателство за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т.

Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за поставената задача и ДА СЕ ПРИЗОВЕ с указания да работи след внасянето на депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба документи.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора може да бъде използван способът медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „********” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за 3 изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. П. за заплащане на следните суми: сумата 7566,97 лева (3868,93 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С., ул. „********“ № 35, вх. А, ет. 2, над магазините, апартамент, с аб. № ******** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1339,95 лева (685,11 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., сумата 120,45 лева (61,59 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 31,63 лева (16,17 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.07.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2025 г. по ч. гр. д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд С. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Г. Д. П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и като неоснователни – по основание и размер. Оспорва пасивната си процесуалноправна и материалноправна легитимация с довод, че не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 ЗЗП, като допълва, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи. С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество. Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дългът. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово 4 разпределение, а не на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. С тези съображения, позовавайки се на практика на ВАС и СЕС, отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

По доказателствената тежест:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно).

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5