Решение № 13752 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13752 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110150417 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът „/ФИРМА/“ ЕООД твърди, че на 28.02.2023 г., в гр. София на /АДРЕС/, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ****, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения на П.М. лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег. № СА ******. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът.

Поддържа, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но същият е заплатил сумата от 1437,66 лева, като е отказал да заплати сумата до пълния размер на стойността на ремонта 2555,32 лева. Твърди, че с договор за цесия от 17.05.2023 г., П.М. е прехвърлил неплатените от ответника вземания на /ФИРМА/ ЕООД, за което ответникът е уведомен с писмо от 17.05.2023 г. Ето защо ищецът претендира сумата 1117,66 лева, като разлика между действителната стойност на ремонта /2555,32 лева/ и платеното от застрахователя обезщетение /1437,66 лева/, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че е платил действителната стойност на ремонта. Твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй като липсва предмет – не е посочен размера на вземането, което се прехвърля, както и поради липса на съгласие на цедента за разпореждане с материалното му право на вземане за обезщетение за имуществени вреди. Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните факти, които следва да бъдат установени от ищеца в производството при пълно и главно доказване: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината се предполага и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване от ищеца. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, за което не сочи доказателства.

В случая посочените предпоставки са налице. Между страните са отделени за безспорни на основание чл. 153 ГПК всички факти, включени фактическия състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ и некасаещи неговия размер, а именно: на 28.02.2023 г., в гр. София на /АДРЕС/, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ****, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения на П.М. лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег. № СА ******. Собственикът на увредения автомобил е поканил ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати стойността на ремонта, като в полза на П.М. е заплатена сумата от 1437,66 лева по щета № *******/01.03.2023 г. по застрахователна полица BG *****, а за разликата над 1437,66 лева до пълния предявен размер от 2555,32 лева е отказал заплащане. На основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Видно от двустранно подписания констативен протокол на ПТП, вредите по увредения автомобил са: задна броня, ляв заден калник, ляв стоп.

Установено е посредством СТЕ, което настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, че щетите по лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № СА****** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.02.2023 г. произшествие в гр. София. Увреденият автомобил е бил в експлоатация от 2 приблизително 17 години преди датата на ПТП, вещото лице е установило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил БМВ 320Д, с рег.

№ СА******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 2702,57 лв., а стойност на ремонта на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части е в размер на 2589,77 лева. Съдът не възприема вариантът на изчисленията в експертизата с приложен коефициент на овехтяване предвид вече изложеното по-горе.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ.

Обезщетението не може да надвишава възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е. това е пазарната цена на новите резервни части, плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние. В разглеждания случай стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № СА******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 2702,57 лв., а при алтернативни резервни части в размер на 2589,77 лева, от които ответникът е погасил 1437,66 лева/който факт е обявен за безспорен/, поради което претендираната сума от 1117,66 лева се явява основателна. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК).

Възражението за нищожност на договора за цесия е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане цедент, го прехвърля на трето лице - цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата могат да бъдат възникнали в полза на цедента действителни вземания с имуществен характер, като законът не забранява прехвърлянето на част от вземането.

Договорът е неформален, доколкото законът не изисква форма за неговата действителност, и консенсуален /сключва се и поражда действие с постигане на съгласие между страните/. Длъжникът не е страна по договора за цесия.

Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по правоотношението, от което е възникнало вземането, така и на трето лице длъжник, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Установеното в посочената разпоредба задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 3

11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/.

Противно на възраженията на ответника съдът намира, че първоначалният кредитор П.М. е сключил с ищеца валиден договор за цесия, с които се е разпоредил с вземанията си срещу „/ФИРМА/“ АД за обезщетение за имуществени вреди. Това право не е непрехвърлимо и поради естеството си – то е имуществено за парично вземане, като възникването му не е свързано с личността на цедента. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност /така решение №32/09.09.2010 по дело №438/2009 на ВКС, ТК, II т.о./. В случая към момента на сключването на всеки от договорите за цесия вземането на цедента вече е било възникнало. Вземането за застрахователно обезщетение е възникнало в полза на цедента в момента на деликта. Фактът, че неговият размер към момента на прехвърлянето не е бил определен по съгласие на страните или от съд не променя извода за възникването му, защото то възниква с настъпване на факта на увреждането.

Трябва да се има предвид, че в чл. 26, ал. 2 ЗЗД не е предвидено правно основание „липса на предмет". Основанието е „невъзможен предмет", но същото е различно по смисъл от липса на предмет. Всяка сделка трябва да има предмет, който да е определен или поне определяем към момента на сключването . Когато предметът на правната сделка е невъзможен, то права и задължения на могат да възникнат, т.е. сделката не може да породи правен ефект. Невъзможността може да бъде фактическа, правна, начална, последваща, временна, окончателна. В настоящия случай не е налице невъзможен предмет, тъй като договорът за цесия е допустим и предвиден от закона способ за прехвърляне на вземания /вкл. на процесното/. В този смисъл предметът на цесията е възможен. Договорът за цесия има невъзможен предмет, единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения, каквито в настоящия случай не са налице. По делото е установено, че именно цедентът Манчев е изпратил уведомително писмо за станалата цесия до ответника /ФИРМА/ АД, което е получено на 06.07.2023 г.