Решение № 111 от 11.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Стара Загора, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря К. Ив. М. като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500577 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „М.Х.“ ООД чрез адв. М. Г., против решение № 600 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3182/2021 г. на Районен съд – Стара Загора.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковите претенции. Счита, че постановеното решение е неправилно. Излага съображения, че в обжалвания съдебен акт липсват мотиви относно принадлежността на правото на собственост както по отношение на претендираната реална част с площ от 5 кв.м, така и на целия ПИ ***. Изброяването на писмените доказателства не задоволявало изискването съдът да изложи своите фактически изводи и тях да подведе под приложимата правна норма. Било допуснато особено съществено нарушение на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Излага съображения в подкрепата на това възражение и сочи, че липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, но когато тази липса е абсолютна и не е възможно да се провери какво е приел съда от фактическа и правна страна по спора, отсъствието на мотиви може да бъде квалифицирано като очевидна неправилност.

На второ място, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нито един негов довод или възражение. Освен това не е направил преценка на всички събрани по делото доказателства, които са относими към предмета на спора по предявените искове. Избирателно били цитирани отговори на свидетел и на вещото лице, без връзка с останалите 1 доказателства по делото, без преценка на категорично доказани факти и без да се отчете противоречието на изводите на вещото лице М. с установените от него и от другото вещо лице и от писмените доказателства факти. Тези процесуални нарушения обосновавали неправилност на решението и навеждали извод за липса на обективност.

Въззивникът твърди, че по делото не е доказана грешка или непълнота в КККР на гр. С.З. относно отразяването на реална част от ПИ *** и ПИ ***. Такова установяване липсвало и в диспозитива на съдебното решение, което било нарушение на чл.236, ал.1, т.5 ГПК. Това, заедно с претендираното право на собственост върху реална площ, било съществото на спора. Предметът на делото не било установяване на граница.

Предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР било установяването на собствеността на ищците върху реална площ от 5 кв.м и установяването на грешка или непълнота в КККР, изразяваща се в отразяването на тези 5 кв.м като част от имота му. Безпротиворечиво по делото било установено, че по всички кадастрални и регулационни планове и кадастралната карта относно имота му и този на ищците кадастралната (имотна) граница от първоначалното й отразяване в първия план от 1960 г. до последния кадастрален план и по действащата кадастрална карта, не е променяна. Не е променяна и регулационната граница, която съвпада с кадастралната граница по кадастралните планове. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е направил никакво установяване по отношение на фактите, относими към установителния иск за собственост. Обективният анализ на показанията на свид. Н. обосновавал извод, че подходът му за определяне на пространствения обхват на поземления имот е неправилен. Нито по делото, нито документално било установено, че съществувалите преди образуване на делото сгради са били неправилно отразени или заснети в кадастралната карта и в предходния кадастрален план. Такива твърдения не били заявени от ищците по делото. Установяването на границите на ПИ при твърдения за грешка или непълнота в кадастралната основа на имотите изисквало да се установи положението на имотите по приложен дворищно-регулационен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно-регулационен план. В случая първият кадастрален и регулационен план бил този от 1960 г., в който границата между имотите, била такава, каквато е и в действащия регулационен план и кадастралната карта. Действителните граници на имотите не се определяли от сгради, а от кадастралните им граници при първото им отразяване в плана. Сградите в имотите се определяли спрямо кадастралните им граници, а не обратното. Показанията на свид. Н. не били обсъдени от съда, като в решението били включени отделни техни части, които не отразявали съществото на казаното от свидетеля. По същия начин съдът бил включил в решението си и части от експертизата на вещото лице М. и от обясненията му, без да направи преценка на изводите му. Било налице противоречие между показанията на свид. Н. и заключението на вещото лице М., което не било обсъдено от съда. Не било обсъдено и противоречието 2 между това заключение и заключението на вещото лице арх. В.. В решението липсвали изцяло мотиви относно настъпилите в течение на времето обстоятелства, а именно построената в груб строеж сграда, за която имало одобрени инвестиционни проекти, издадено разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Тези факти не били взети предвид при разглеждането на негаторния иск. Осъдителният диспозитив по този иск включвал въздържане от действия, които са практически неосъществими – върху съоръжения, които не съществуват, а друга част не са били обект на доказване. По този иск в решението нямало мотиви. Съдът не бил установил какви пречки са настъпили за ищците, за да ползват имота си, след като сградата е законен строеж. В случая ищците са осъществили строителството на сграда на недопустимо по закон отстояние от страничната регулация.

Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС Стара Загора като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемите Г. М. Г., К. Д. Г., Р. Д. Г. и Г. С. Г., чрез процесуалния им представител адв. В. К., вземат становище в отговора си, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорват твърденията на въззивника, че в обжалваното съдебно решение липсвали мотиви относно принадлежността на правото на собственост на ПИ ***. Считат, че съдът е направил подробен анализ на претендираните от тях права и изложените от тях факти. Също така подробно бил изложил основанията на ответника, а в мотивите си подробно е изложил фактическата част на спора, като е посочил доказателствата, които я установяват, в т.ч. са анализирани свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Оспорва твърдението, че съдът не е обсъдил нито едно от възраженията на ответника. Твърди, че те също подробно са очертани.

Неправилни и необосновани били твърденията на въззивника относно същността на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, а така също и за правния спор, който бил за това дали границата между поземления имот на въззивника и този на въззиваемите е правилно отразен в кадастралната карта, предходния кадастрален план и регулационните планове, касаещи имота. Било видно, че установената чрез замерване на място от свид. Н. граница се различава от тази, която е отразена документално в кадастралната карта. Фактическото положение, измерено и нанесено на място в координатната система по същите материални белези и координати, които са използвани при изработването на още първия кадастрален план от 1960 г., се различавало от картната основа по отношение на границата. Изводът на първоинстанционния съд за грешно заснета и отразена имотна/регулационна граница се потвърждавал от заснетата на място полумасивна ограда от бетон и мрежа, която свързвала източните фасади на две постройки в западния имот (имотът на ответниците).

Местоположението на тази ограда било заснето в графичната част на първия кадастрален план от 1960 г. В този смисъл било установеното от свид. Н. и то се потвърждавало от заключението на вещото лице М.. Излагат се 3 съображения по съществото на спора и се иска съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

С молба от 16.11.2023 г., по повод определението на съда за оставяне на исковата молба без движение поради констатирани нередовности, въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство) заявяват, че не предявяват иск по чл.109а ЗС, а само такъв по чл.54, ал.2 ЗКИР и искат от съда да установи спрямо ответника, че са собственици на реална част с площ от около 2 кв.м, заключена между червената линия, свързваща проектокоординатни точки 1,2, 3, 4 и 5 по скицата проект за изменение на кадастралната карта на основание чл.51, ал.1 ЗКИР на инж. Т. Н. и заснетата в действащата кадастрална карта граница между имоти *** и ***, като тази реална част погрешно е заснета като част от имота на ответника с идентификатор ***, а не като част от собствения им имот с идентификатор ***.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна.

С оглед на направеното уточнение от въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство) съдът намира, че е сезиран с два иска – по чл.54, ал.2 ЗКИР и по чл.109 ЗС. Ищците Г. М. Г., К. Д. Г., Р. Д. Г. и Г. С. Г. са твърдели, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. С.З., който поземлен имот бил идентичен с УПИ XV1I-4139 в кв. 328 по плана на гр. С.З.. Твърдели са, че на 13.02.1963 г., в рамките на производството по съдебна делба по гр. д.

165/1963 г. по описа на Старозагорския районен съд, била постигната и одобрена от съда съдебна спогодба, по силата на която в общ дял при равни идеални части на братята В. и М.И.П. била поставена нива пл. № 9241 от кв.

332 по плана на гр. С.З., находяща се на ***, с площ от 428 кв. м, при страни ***, братя М. и С. Г.и М.и и Ж. П., отделено от западния край на целия имот, заедно с всички постройки, намиращи се в посочения имот, като постройките се разпределяли реално между двамата братя: на М.И.П. се отрежда западната част от постройката, състояща се от стая, салон, антре и навес, опрян на северната стена на казаната част от общата постройка, а на В. И.П. се отрежда източната част от постройката, състояща се също от стая, салон, антре и навес, опрян на северната стена на тази постройка, като било решено мястото да се ползва общо от двамата братя. В общ дял, при равни идеални части на братята М. Г. М. и С. Г. М. била поставена нива, представляваща към тогавашния момент парцел пл. № 9242 от кв. 332 по плана на гр. С.З., находяща се в същия град на ***, с площ от 400 кв. м, при страни - ***, братя 4

В. и М.И.П. и И.П.С., отделено от източния край на цялото дворно място, заедно с всички постройки, находящи се в посочения парцел, които постройки се разделяли реално между двамата братя - съделители така: старата постройка - източната, състояща се от две стаи, килер и антре над изба, се отреждала на С. Г. М., а новата постройка - западната, състояща се от три стаи, клозет на първия етаж и същите помещения на втория етаж, се отреждала на М. Г. М., като мястото, посочено по-горе, щяло да се ползва при равни части.

Ищците са твърдели, че от регулационна гледна точка имало план за регулация от 16.11.1972 г., одобрен със заповед № 2132/16.11.1972 г. на кмета на Община С.З.. Поземлените имоти с номера 9241 и 9242 били обединени и така от тях бил формиран един общ урегулиран поземлен имот 1Х-4138,4139.

Впоследствие този имот бил разделен на два отделни урегулирани поземлени имота - УПИ IX-4138 и УПИ XVII-4139. Образуваният УПИ IX-4138 покъсно бил обединен със съседния на него УПИ Х-4137 и така бил образуван сега съществуващият собствен на ответника „М. - Х.“ ООД УПИ IX-7169, явяващ се идентичен с поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.