Решение № 707 от 27.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501188 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. Г. чрез адвокат Д.

П. против решение № 1395 от 23.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 2798 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е задължен въззивникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г.

И. Г. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да приближава молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г. на разстояние по-малко от 100 метра, както и следните адреси: село В., община А. - ул. „Х.С.“ ***; местоработата на молителката в град Варна - ул. „Х.С.“ ***; училището, което посещава детето Г. Г. – СОУ „Х.С.“ в село В., община А., както и детската градина, която посещава детето Н. Г. – ДГ „Добри Чинтулов“ в село В., община А., за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да осъществява контакт с молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; определено е местоживеенето на децата Н. И. Г. и Г. И. Г. при пострадалия родител – майката Б. Т. Г. - за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; задължен е въззивникът да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOSсемейства в риск“ в град Варна - ***, телефон за контакт – ***, на основание член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН; осъден е И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.

1

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се, че е нарушен принципът на равенство между страните, като не е дадена възможност на ответника /сега въззивник/ да ангажира адвокатска защита, което е причина той да не оспори своевременно изложените в молбата твърдения и доказателствата, представени от молителката. Сочи се, че липсва обективност при анализа на доказателствата, както и не са обсъдени всички доказателства. Освен това е наложена мярка, каквото молителката не е поискала. Намира се, че изложените от съда мотиви са неубедителни относно това дали е налице извършен акт на домашно насилие, степента на опасност, вида и продължителността на защитните мерки. Излага се, че и двете деца имат създадена силна емоционална връзка със своя баща, поради което и продължителността на раздялата между тях може да доведе до отчуждение, което не е в интерес на децата от една страна, а от друга се явява наказание за тях. Иска се отмяна на решението, като се измени срока на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 3 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, и на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН да се постанови като защитна мярка режим на лични отношения между децата и техния баща, който да се осъществява след изтичането на тримесечната мярка по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН и за времето на действие на заповедта за защита в защитена среда под надзор на психолог или социален работник; както и да се отмени наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни чрез адвокат М. Н., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е образувано по молба на Б. Т. Г. излага, че връзката й с ответника датира от 2009 г., когато заживели заедно в едно домакинство на семейни начала. През 2015 г. сключили граждански брак, по време на който са родени и двете им деца Г. и Н.. Малко след сключване на брака им съпругът заминал за Англия, за да работи. Започнал да употребява психоактивни вещества /ПАВ/. Оттогава отношенията им се влошили, станал агресивен към нея и децата, обиждал я и я ревнувал необосновано, като непрекъснато я обвинявал в изневяра. Започнал да й посяга й физически, като това се случвало пред децата. Твърди, че през последните месеци насилието над нея се засилило, започнал да я заплашва, че ще я убие, че ще я осакати, за да не може да ходи никъде, като всичко това се случвало в присъствието на децата им. Обяснява, че на 20.02.2025 г. в домът им в село В., община А., област Варна - ул.

„С.П.“ *** ответникът бил употребил голямо количество алкохол и ПАВ. Започнал да се заяжда с нея и между двамата избухнал скандал, породен от ревността му. Обвинявал я, че не му обръща достатъчно внимание. Започнал да я бие, като я ударил я с юмрук по лицето, в областта на главата и гърба. От ударите му от скулата й текнала кръв, окото й посиняло.

Това се случило в присъствието на децата, които много се изплашили. Момичето се разплакало, а момчето застанало между тях и се мъчило да спре баща си, при което той блъснал и него. Казал му „Искаш сега и теб ли да те почна“. Докато я удрял, я наричал 2

„курва“, „боклук“. Заплашил я, че ще я изгони от дома им. На 04.03.2025 г. и 05.03.2025 г. ответникът й се обадил по приложението Месинджър и я заплашил, че като се прибере от Англия хубаво ще я подреди, ще я пребие и осакати. Посочва, че изпитала силен страх за здравето и живота си и този на децата, поради което се обърнала за помощ и подкрепа към Фондация „SOS – семейства в риск“ - Варна. Настанена била заедно с децата в защитено жилище. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Ответникът И. Г. Г. не е депозирал отговор на молбата. В съдебно заседание пред първата инстанция се явил лично и е заявил, че са имали проблеми, че се случвали такива работи. Не знае какво се е случило на конкретно посочените от молителката дати, тъй като е бил под влиянието на алкохол, за което съжалява.

Дирекция „Социално подпомагане“ Варна в нарочно становище по хода на делото поддържа, че интересът на децата съвпада с уважаване на молбата, ако се установи по безспорен начин, че бащата е извършил актове на домашно насилие, станали тяхно достояние.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е срока на наложените мерки по член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН, по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН, по член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН и по член 5, алинея 4 от ЗЗДН, както и наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН. Тоест, спор по отношение на това, че въззивникът е извършил домашно насилие няма, което се потвърждава от изявленията му пред първата и въззивната инстанция.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразено изслушването на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт пред въззивния съд на детето Г. Иванов Г., което разказва, че през месец февруари 2025 г. баща му се прибрал от Англия, имали гости и след като ги изпратили някъде около 23 часа, той отишъл да си легне и тогава чул баща му как започва да обижда майка му, че е курва, мърша и всякакви такива. Казал й, че не му обръща внимание и че си има някой друг, с когото му изневерява. Станал от леглото и отишъл да види какво се случва. Всичко се случило пред неговите очи. Баща му започнал да я удря с много силни удари с юмрук в главата, удрял я най-вече в скулите по лицето, а при найсилния удар направо й се пръснала скулата, течало й кръв, посиняло й окото, но той не се спрял. Бутал я, викал й и я псувал. Той бил пил над грамажа за алкохол, може би един литър уиски. Бил използвал и наркотици – правил си цигара с марихуана. Докато удрял майка му, той се намесвал, като го хващал и го дърпал настрани, но той не спирал. Когато ударил майка му в окото, детето отишло до него, а той го попитал: „Искаш ли сега тебе да те почна?“ и Г. се отдръпнал. Баща му продължил да вика и да обижда майка му с тези думи.

Занесъл я до вратата, блъснал я в ръба с възможно най-голяма сила. Тогава той и сестра му много се уплашили, тъй като мислел, че ще й откаже гръбначния стълб. Лицето на майка му вече било обезобразено и сестра му отишла между тях. Едва тогава баща му се отдръпнал от майка му, но цяла вечер я държал будна и тя не можала да си легне. Г. обяснява, че в момента живеят с майка си и сестра си въ в Варна, като причината да напуснат дома си в село В. била съобщенията на баща му до майка му в началото на месец март, че ще хване самолета и ще я излежи, ще направи така, че да седне в легло и повече да не може да става да ходи някъде, че ще я пребие, ще я убие. Момчето заявява, че това, което е разказало на съдебния състав не е първият скандал, който вижда между родителите си, а това е много пъти. За баща му било нормално да посяга на жена си пред децата си, включително да удря и него, и сестра му. Майка му му прощавала, тъй като искала да запази отношенията им с 3 баща им, за да не я винят децата някой ден, че ги е махнала от него. От 07.03.2025 г. Детето и баща му не са говорили и причината да се притеснява да говори и да се среща с баща си е, че през половината ми живот досега имал само унижение – физическо и вербално от него; откакто се помни винаги е имало побоища и караници; нямал нормално детство. Сега, като са тримата с майка му и сестра му, чувства спокойствие и безопасност, никой не го унижава.

Сестра му също е много по-спокойна и щастлива. Всичко било много по-различно. Твърди, че няма желание да се вижда с баща си, защото не може да стои на едно място с него, н е е виждал добро от баща си и не желае да го вижда.

При определяне на подходящата по вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона – предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.