Решение № 972 от 15.11.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Стара Загора, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Е. при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Е. Гражданско дело №

20225530100763 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 56 от ЗЗД.

Ищцата А. Х. К. твърди в исковата си молба, че на 13.12.2019 год. с банково бордеро с уникален регистрационен номер BORD04750162 на „Юробанк България“ АД, е превела от своята банкова сметка по банковата сметка на ответника Т. К. Д. сумата от 16 690.00 лв.

Заявява, че е допуснала грешка и е превела тази сума на ответника без правно основание.

Без да познава ответника и без да е имала договорни отношения с него.

Сочи, че съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г. в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.

Заявява, че до настоящия момент ответникът не е върнал на ищцата платената от нея без основание сума. Не се е свързал с нея, за да предложи друг начин на изплащане на сумата. Напротив, неговото бездействие показвало, че нямал никакво намерение да й върне сумата. Твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск дължимата сума от ответника като главница възлизала на 16 690.00 лв. Претендира и за заплащането на законната лихва върху тази сума от датата на подаването на иска в съда до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Т. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, ***, вх. А, ет. 5, ап. 66, да заплати на А.

Х. К., ЕГН: **********, с адрес град Стара Загора, ***, вход

Б, етаж 2, ап. 3, сумата от 16 690.00 лв., /шестнадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева/, представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на иска в съда до окончателното й изплащане, както и да й присъди направените по делото разноски и възнаграждението за един адвокат.

На 05.04.2022 г. е постъпила уточняваща молба от адв. Ж. З., в която заявява, че през 1

2018 г. ищцата е изтеглила кредит и искала да започне свой бизнес. Уверили я, че в животновъдството имала възможност бързо да си върне инвестицията. След проучване на пазара решила да се занимава с птицевъдство и да закупи птичарник. Тъй като нямала опит, поискала помощ от сестра й Радостина И.а Янчева и двете започнали заедно да търсят помещение в близост до гр. Стара Загора. От общи познати разбрали, че се продавал птичарник в с. П. и ищцата решила да го закупи. Имала познати в село П., Й. П. Й., който огледал птичарника и казал, че е такъв вид, какъвто тя иска и предоставил данните на продавача Т. К. Д., банкова сметка и номер на предварителен договор да му заплати капаро.

Твърди, че се е зарадвала и веднага заплатила цената, за която се били уговорили с Й..

Смятала, че закупува птичарника, който й показал Й., както и че тя била стрА.та по предварителен договор за закупуване на сградата, както я убедил Й.. Считано от датата на превода обаче, не само не получила предварителен договор, но не получила и птичарник.

В последствие разбрала, че продавачът Т. К. Д., видно от НА № 95, том IV, peг. 8829 д.594/2021 г. по описа на Росица Г.а, нотариус рег. № 669 на НК, с район на действие PC Стара Загора е продал птичарника на Й. П. Й. за сумата от 4000 лв. в брой, заедно с 1943 кв.м от стопанския двор, в който бил построен птичарника.

Ищцата, като купувач заплатила част от цената на птичарника, но не била включена в договора като купувач, поради което вече не можело да придобие правото на собственост върху птичарника, който харесала. Така, ищцата остА.ла само с платежното нареждане като документ за платеното капаро на продавача за продаденият на трето лице птичарник, поради което и смята, че грешно била заплатила сумата на продавача, като си е мислела, че по този начин тя ще придобие правото на собственост върху птичарника.

Твърди, че ищцата не разполагала с други писмени доказателства.

Ищцата желае ответника да й върне сумата, по следната банкова сметка по чл.38 от ЗА: IBAN BG41RZBB91551001543540, в РАЙФАЙЗЕНБАНК АД.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.

К. Д., в който заявява, че се смесват две правни квалификации едната чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД-преведена сума без правно основание и втората правна квалификация чл.56, ал.1 ЗЗД преведена сума по грешка.

Сочи, че за да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД между страните трябвало да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила нещо без основание за сметка на другата стрА. (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Това били трите фактически състава, уредени в ал.

1 на чл. 55 от ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включвал искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполагало, че между страните е имало разменена имуществена престация.

Твърди, че описаните по-горе три фактически състави на чл.55, ал.1 33 са уредени и в Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, както е посочено в исковата молба предл.първо. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”.

Сочи, че ищцата не твърди, че е изпълнила чуждо задължение, а е превела сумите без валидно правно основание по грешка. Заявява, че тези съждения могат да се правят изхождайки от първоначалната искова молба.

Не била налице и хипотезата на чл.73 и чл.74 от ЗЗД, за които следвало да са налице знание и категорично намерение за погасяване на чуждия дълг, както и правен интерес от 2 изпълнението на чуждия дълг. В настоящия случай ищцата заявява, че не познава ответника и без да е имала договорни отношения с него. Твърди, че към молбата обаче било представено банково бордеро за направен превод на сумата от 16 690.00 лв. на името на ответника Т. К. Д., с ЕГН-********** и посочено правно основание „ПТИЧАРНИК Д-р /договор/ № 4797/2018/ имало се предвид Предварителен договор от 14.06.2018 год., подписан между продавача Т. К. Д. и купувача Й. П. Й., нотариално заверен рег.№ 4797 на Нотариус Бойко Г. с рег.№ 394 на Нотариалната камара-София с район на действие РССтара Загора.

По отношение на уточнителната молба:

Сочи, че ищцата е превела исковата сума като първа вноска договорена по посоченият в платежния документ предварителен договор от 2018 год., представляваща част от цената на птичарник, който харесала и искала да закупи същият по описан от нейния познат Й. Й., стрА. по посоченият в договора начин.

Ищцата, като купувач заплатила цената на птичарника, за която се били уговорили с Й.. Смятала, че купува птичарника, който й показал Й., като че и тя е стрА. по предварителният договор за закупуване на сградата, както я убедил Й., но не била включена в договора като купувач, поради което вече не може да придобие правото на собственост върху птичарника който харесала.

Въпросът бил къде е допуснатата според израза, употребен в исковата молба „грешен превод”, като в уточнителната молба тя превежда част от договорена продажна цена за процесния птичарник.

В уточнителната молба се описвало, че преведената сума представлява ’’капаро”.

Относно правната квалификация, стрА.та не била длъжна да определя правната квалификация, това било задължение на съда, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба.

В уточнителната молба се сочило, че продавачът Т. К. Д., видно от – НА № 95, том IV,, рег.№ 8829, н.д.№ 594/2021 год.продал пилчарника на Й. П. Й. за сумата от 4 000 лв./четири хиляди лева/ в брой и 1 943 кв.м.от стопанския двор, в който е построен птичарника.

Сочи, че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли като му присъди направените по делото разноски.

Ищцата е превела исковата сума като първа вноска договорена по посеченият в платежния документ предварителен договор от 2018 год., представляваща част от цената на птичарник, който харесала и искала да закупи същият по описан от нейния познат Й. Й. стрА. по посоченият договор начин.

Ищцата като купувач заплатила част от цената на птичарника, но не била включена в договора като купувач, поради което вече не може да придобие правото на собственост върху птичарника който харесала.

Въпроса бил къде е допуснатата според израза употребен в исковата молба „грешен превод”, като в уточнителната молба тя превеждала част от договорена продажна цена на процесния птичарник.

Твърди, че в първоначалната искова молба е посочено правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД , а в обстоятелствената част правно основание чл.56, ал.1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е понесла имуществени вреди при преведени поради грешка исковата сума.

Именно поради твърдението за плащане поради грешка искът срещу ответника е по чл.56 ЗЗД. Текстът гласи „Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от 3 обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.“ При чл.56 ЗЗД платилият чужд дълг поради грешка не е юридически длъжник на кредитора (получилият плащане), а последният също не е юридически кредитор на платилия, но е кредитор на друго лице (в случая третото лице помагач Й.).

Заявява, че от представеното банково бордеро изрично било посочено и основание за превода-по предварителния договор от 2018 год.сключен м/у ответника и третото лица Й., ясно бил посочен получателят на сумата, платеца, основание и цена на услугата. При А.лиз на цитираните доказателства, се установявали необичайно много „грешки“, като на практика не било налице извинителна грешка при плащане на чужд дълг.

При тези обстоятелства счита, че исковата молба е недопустима, поради което моли съда да постанови своето решение по недопустимостта да прекрати производството и му бъдат присъдени направените разноски. При положение, че съда приеме исковата молба за допустима, счита, че е неоснователна поради което моли да постанови своето решение, като отхвърли предявеният иск като неоснователен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

От представеното преводно нареждане за кредитен превод на 13.12.2019 г. безспорно се установява, че ищцата А. Х. К. е превела по банковата сметка на ответника Т. К. Д. сумата в размер на 16 690.00 лв., а основанието за превода, посочено в платежното нареждане е „птичарник д-р 4797/2018г.“

По делото е представен Нотариален акт № 95, том IV, рег.№ 8829, дело № 594 от 03.11.2021г. по описа на Нотариус рег. № 669 на НК. От него се установява, че на 03.11.2021г. ответникът Т. К. Д. продава на Й. П. Й. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************, с начин на трайно ползване: Стопански двор, ведно с масивна стопанска сграда – Птичарник с предназначение Стопанска сграда с идентификатор ***, разположена в посочения по-горе поземлен имот с идентификатор ***.

С писмо с вх.№ 18177/04.08.2022г. на „УниКредит Булбанк“ АД е приложено извлечение от сметката на ответника Т. К. Д., в което е отразена транзакция за получен превод на 13.12.2019г. от сметка в „Юробанк България“ АД на А. Х. К. за сумата от 16 690.00 лв.

От писмо вх. № 19906/30.08.2022г. от „Юробанк България“ АД се установява, че ищцата А. К. фигурира като титуляр на три банкови сметки, открити съответно на 28.11.2019г. (закрита на 02.11.2020г.), на 25.08.2022г. – активна към 25.08.2022г. и на 02.02.2021г. – също активна към 25.08.2022г. С последващо писмо с вх.№ 20755/12.09.2022г. от „Юробанк България“ АД се посочва, че сумата в размер на 16 690.00 лв. е наредена от сметка с IBAN BG19BPBI81701075009502 с титуляр А. Х. К. на 13.12.2019г. в 16:30:10 часа.