Решение № 253 от 28.07.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. гр.Велинград, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т. при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т. Гражданско дело № 20235210100357 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба вх. № 2145/25.04.2023 г. на Лесотехнически университет- София, с ЕИК: 000670634, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ж.к. Дървеница, бул. „св.

Климент Охридски“ № 10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И. А.

И. като процесуален субституент на Държавата и Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, против А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.

Света Петка, общ. Велинград, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ. Велинград и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ.

Велинград, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с.

Юндола, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД 18-16/11.01.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.

Юндола, местност Разсадника, с площ 1370 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003025, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, и

***.

Ищецът твърди, че с Указ на Цар Борис III, държавата е предоставила за стопанисване и ползване процесния недвижим имот на Лесотехнически университет за нуждите на университета. Именно на това основание през 80те години на 20 век, в него била изградена от държавата септична яма за нуждите на Лесотехнически университет - гр. София и Български пощи.

Лесотехнически университет в качеството си на държавен университет 1 изградил процесната подземна инфраструктура. За строежа било издадено разрешение за ползване, обективирано в издаден Указ от Цар Борис III.

Излага, че имотът никога не е бил частна собственост и никога не е бил обект на колективизация. През 1994 год. в имота било изградено и второ съоръжение на подземната инфраструктура - /септична яма и хлораторно/, което също било с обществено значение. За изграждане на втората септична яма през 1994 год. до съществуващата такава били издадени съответните строителни книжа. Посочените по-горе съоръжения били собственост на ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- София, като по своята същност представлявали съоръжения с площ от общо 52 кв.м., с предназначение септична яма и хлораторно, изградени в процесния имот на основание на Указ на Цар Борис III, тъй като към 1994 год. имотът е бил държавна собственост земеделска земя. Сочи, че през 1995 год., по силата на влязло в сила Решение № Ю1 от 18.03.1995 год. за възстановяване на правото на собственост за земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.

Юндола, община Велинград, издадено от Общинска служба по земеделие и гори - гр. Велинград, незаконосъобразно процесният поземлен имот бил реституиран в полза на наследниците на М. М. Р., а именно ответниците, без да бъде съобразено от административния орган, че в имота има проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ – изградени сгради-съоръжения с обществени значение, обслужващи държавни и общински интереси, както и интереси на физически липа, а именно базата на Лесотехнически университет - учебно-опитно горско стопанство „ Георги Ст. Аврамов“; Студентските общежития на Лесотехнически университет, намиращи се в с. Юндола;

Сградата на „Български пощи“ ЕАД; Общинските тоалетни на с. Юндола;

Ресторант „Юндола“; Семеен хотел; Магазин за хранителни стоки. При постановяване на решението за възстановяване на собствеността административният орган не съобразил намиращите се към 1995 год. в деловодството на Община Велинград документи, доказващи наличието на вече изградени в имота от ищеца съоръжения на подземната техническа инфраструктура, които не са били заснети и нанесени правилно в кадастралната карта на с. Юндола и картата на землището, с площ от общо 52 кв. м., представляващи 2 бр. септични ями, линейни тръби и преливници. Не било отчетено и че след като собствеността по отношение на процесния имот се преобразува от държавна в частна, е следвало да бъдат нанесени всички изградени подземни съоръжения на техническата инфраструктура /линейни тръби, шахти и други/, както и да бъде посочен сервитутът и ограниченията във връзка с бъдещото ползване на процесния имот или извършване на строителство в него. Излага, че държавата, общината както и всички посочени по-горе физически и юридически лица, са използвали законно изградените в процесния имот съоръжения на подземната инфраструктура за задоволяване на обществен интерес, преди процесния имот да бъде реституиран, както и към настоящия момент, поради което не е възниквал и проблем относно необходимостта за учредяване на сервитут в полза на собственика (държавно учреждение) на изградените от него съоръжения в имота. Поддържа, че към датата на изграждане на съоръженията на подземната инфраструктура, а 2 именно през 1994 год., земята е била собственост на държавата, а ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- София, с ЕИК 000670634 е висш държавен университет, поради което не е сключван договор за право на строеж между тях, тъй като по своята същност изпълнителят на строежа и собственикът на имота е бил един и същ държавата, а на ищеца е предоставено право на ползване на основание на издадения Указ на Княз БОРИС III. През 2016 год., наследниците на М. М. Р. - ответниците, в полза на които била възстановена собствеността върху процесния имот, внесли проект за разглеждане и одобряване ПУП/ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя, срещу който ПУП/ПРЗ ищецът подавал многократно възражения, сигнали, жалби. През 2020 год., ответниците отново внесли в Община Велинград проект за ПУП/ПРЗ за промяна на предназначението на посочения по-горе поземлен имот, а именно земеделска земя - ПИ с идентификатор *** по КК на с. Юндола, Община Велинград. С него се предвиждало образуване на три нови УПИ, както следва:- УПИ № XXV - 25 ИЖС /индивидуално жилищно строителство/;- УПИ № XXXII - 25- ИЖС;УПИ № XXIV - услуги. Срещу повторно внесения проект за ПУП/ПРЗ, за промяна на предназначението на поземления имот отново били подавани възражения. Въпреки това кметът на Община Велинград издал Заповед № 536 от 15.04.2020 год. за одобряване на ПУП/ПРЗ/ за промяна предназначението на земеделска земя, с която одобрил внесения от ответниците проект за ПУП/ПРЗ. Излага, че като процесуален субституент на Държавата, на когото имотът е предоставен за стопанисване и управление има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск. Счита, че Решение № Ю1 от 18.03.1995 год. за възстановяване на правото на собственост за земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.

Юндола, ЕКАТТЕ 86115, община Велинград, издадено от Общинска служба по земеделие и гори - гр. Велинград, Област Пазарджик, с което имотът е реституиран в полза на ответниците е нищожно и материално незаконосъобразно, поради което не е породило своето конститутивно действие. Позовава се на пречки за възстановяване на имота по смисъла на чл.

10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а именно реализирано върху имота строителство и проведено мероприятие. Сочи, че процесният имот е бил предоставен за ползване на ищеца за изграждане на подземна техническа инфраструктура - от обществено значение и към настоящия момент този имот е частично застроен и се ползва както от него, така и от околните съществуващи сгради. Счита, че неправилно поземлената комисия и приела, че тези изградени в процесния недвижим имот подземни съоръжения на техническата инфраструктура не са пречка за реституция на земеделската земя, тъй като са незаконни. Излага, че в случаите на чл. 10б от ЗСПЗЗ, законодателят не е поставил изискване за законност на застрояването. Нещо повече, с §1 в3 ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ също не се предвижда законност на застрояването. Сочи, че правноирелеванто в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е дали юридически земеделските земи са били отчуждени за реализирането на някакво конкретно мероприятие, тъй като пречката за реституция е налице, когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот, 3 независимо дали той въобще е бил отчужден или не. В настоящия случай било реализирано мероприятие, което несъмнено се явявало пречка за реституция на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ - а именно изградена е техническа подземна инфраструктура, собственост на държавно учреждение - държавен университет. Нещо повече, в настоящия случай било налице проведено мероприятие не само по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с параграф § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ, но и по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като когато земеделската земя е предоставена на учебно заведение, правото на собственост на държавата върху тази земеделска земя се запазва: Предвид горното, счита, че процесното Решение № Ю1/18.03.1995 год., на Общинска Служба - гр. Велинград е нищожно, поради противоречието му с материалния закон /чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с § 1, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ и собствеността върху процесния недвижим имот, никога не била възстановявана в полза на наследниците на М.

М. Р. (ответниците) и към настоящия момент процесният недвижим имот не е тяхна собственост. Също така, Държавата чрез Лесотехнически университет със седалище в гр. София, е упражнявала непрекъснато, несмущавано и добросъвестно владение върху процесния недвижим имот от 1994 год. и понастоящем до завеждане на исковата молба, включително и през периода от възстановяването на собствеността в полза на наследодателя на ответниците с оспорваното Решение № Ю1/18.03.1995 год., на Общинска Служба - гр.

Велинград, до датата на предявяване на настоящата искова молба. С оглед на гореизложеното иска от съда да признае за установено, че ответниците не са собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с. Юндола, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД 18-16/11.01.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Юндола, местност Разсадника, с площ 1370 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003025, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, и

***. Претендира и разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ф. М. К. и А. М. Е. оспорват допустимостта и основателността на исковете. Считат, че Лесотехнически университет- София не е носител на правото на иск като процесуален субституент на Държавата, с доводи, че не твърди да притежава свое защитимо вещно право, което да е противопоставимо на правото на собственост на ответниците. Излагат, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове е наличието на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Считат, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като ищеца не твърди, че притежава самостоятелно право, което е засегнато с извършената в полза на ответниците реституция на процесния имот, нито се позовавал на фактическо състояние, нито ще да придобие права, като отрича правата на ответниците. Заявените претенции върху подземна комуникация и съоръжения - септични ями не можели да обосноват пряк правен интерес от 4 така предявения отрицателен установителен иск, доколкото, според изложените обстоятелства се твърдяло, че е реализирано вещно право на строеж, а не че ищецът е собственик на имота. Не било ясно, какъв е правният интерес от зашитата върху тези съоръжения, които представлявали строеж по смисъла на ЗУТ, чрез отричане на правото на собственост върху имота в които са изградени, възникнало по реституция в полза на ответниците. Оспорват твърдението, че първата септична яма е била изградена от държавата за нуждите на ЛТУ. Оспорват твърдението, че тази първа яма някога е ползвана от ищеца. Оспорват твърдението, че строежът на това съоръжение се основава на разрешение за ползване, обективирано в издаден Указ от Цар Борис III.