Решение № 1351 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110201662 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. Й. Д. против НП № 24-0819-004273/06.12.2024 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175а ал.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено предвид липсата на осъществен състав на нарушение на ЗДвП. Навеждат се доводи, че АУАН е съставен в нарушение на нормата на чл. 40 ал. 3 от ЗДвП, съотв. не е описана санкционната норма с конкретното й предложение. Навежда се аргументи, че липсват каквито и да е доказателства за осъществено виновно поведение от водача.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.

.Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило 1 е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача, не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка н а доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.09.2024 г., в 20.35 ч. възз. Д. се намирал на паркинга на бензиностанция "Лукойл“, находяща се на автомагистрала "Хемус", в посока гр. София, след табелата, отбелязваща края на гр. Варна с мотоциклет „Сузуки ЖСК Р 600“ с рег. № ***, собственост на А.А.Г.. Там се били събрали лица, които провеждали помежду си състезания превозни средства, в които се включил и Д. с управлявания от него мотоциклет. Участниците в отделните състезания - водачи на автомобили и мотоциклети, на определено време тръгвали едновременно, управлявали превозните средства с висока скорост в посока София до разклона за гр. Аксаково, където извършвали маневра обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище влизали обратно в бензиностанцията.

Действията на водачите били наблюдавани от свидетелите Ф. Г. и А. К. – полицейски служители към „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Варна. Двамата констатирали извършването на състезания между различните превозни средства, заснели движението им с мобилен телефон, а при завръщането на превозните средства в района на бензиностанцията записали и регистрационните номера на участниците.

Впоследствие св. К. изготвил докладна записка по случая, в която отразил констатациите си и посочил номерата на записаните от него превозни средства, участвали в надпреварите.

След извършена проверка било установено, че мотоциклет „Сузуки ЖСК Р 600“ с рег. № *** е собственост на жалбоподателя А.А.Г. с ЕГН: **********, който бил 2 призован и на 02.10.2024 г. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 01.09.2024 г., около 20.35 часа превозното средство е управлявано от въззивника.

Последният попълнил декларация по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП на 02.10.2024 г., в която потвърдил посочената информация, а именно че на процесната дата, около 20.35 часа е извършвал управление на мотоциклет „Сузуки ЖСК Р 600“ с рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка, на 02.10.2024 г. свид. Х. Г. съставил на въззивника АУАН, серия GA№ 1393626/02.10.2024 г. за нарушение на чл.

104б т. 1 от ЗДвП за това, че на 01.09.2024 г. в 20.35 ч. в област Варна по път А-2 АМ Хемус, посока – София, до бензоностанция Лукойл управлява мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег. № В 6772 В, собственост на А.А.Г. с ЕГН: ***, като участва в нерегламентирани състезания по път , отворен за обществено ползване.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175а ал. 1 пр. 2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. от разпита на свидетелите Г., Ф. Г. и А. К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви, логични и последователни. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото от полицейските служители, поради което съдът намира показанията им за обективни и достоверни. не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.

Макар приобщения по делото диск, съдържащ видеозапис да не е изготвен по реда на НПК, съдът съобрази същия като доказателствено средство, предвид актуалната съдебна практика, според която частен запис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, макар и да нарушава цитираната забрана, доколкото със същия се разобличават практики, засягащи широк кръг лица. В редица свои решения съдилищата приемат, че правото по член 8 КПЧОС би могло да бъде легитимно ограничено, респ. частният записът би могъл да се използва като годно доказателство по наказателното дело, на основанията, предвидени чл. 8, т. 2 от Конвенцията /DeWilde, Ooms and Versyp; Golder; Sunday Times/. Според Конвенцията намесата в личния живот на подсъдимия би била допустима, ако: е пропорционална на защитаваното благо; необходима е в едно демократично общество; преследва конкретно изброените в чл. 8, т. 2 легитимни цели /сред които и предотвратяването на престъпление, в процесния случай против политическите права/ и е предвидена в 3 закона. Под понятието "закон" по смисъла на Конвенцията се включват всички нормативни актове – конституционни, законови, подзаконови, а също и съдебната практика в страните от континенталната правна система, с оглед на което се приема, че вътрешното ни право, дава възможност частен звукозапис, направен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване на престъпление. /В тази насока са Решение № 224 от 14.03.2019 г. по н. д. 1033/2018 г. на ІІІ н. о. на ВКС, а също и Решение № 23/27.02.2014 г. по н. д. № 2070/2013 г., ВКС, І н. о., Решение № 624 от 11.01.2012 г. по н. д. № 2712/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС/. Същевременно, Европейският съд по правата на човека в решенията по делата Хосе Луис де Ла Флор Кабрера срещу Испания и Халдиман и др. срещу Швейцария, също е имал повод да коментира възможностите за ограничение на правото на неприкосновеност на личния живот, установено в чл. 8 от КПЧОС, приемайки, че при поставяне на въпроси от висок обществен интерес и при разобличаването на практики, засягащи широк кръг лица, използването на скрита камера, респ. на "нерегламентирани" записващи устройства е допустимо.

От друга страна, в случая видеозаписът не е съобразен като пряко доказателство относно авторството на деянието, доколкото предвид качеството му, от кадрите не може да се извлече информация за регистрационните номера на всички превозни средства, участващи в процесните събития. Същият обаче бе кредитиран като пряко доказателство досежно провеждането на нерегламентирани състезания на посоченото място в показанията от свид.Ф. Г. и свид. А. К., както и по изложения от същите начин, поради което видеозаписът бе съобразен и като веществено доказателство подкрепящо гласните доказателства, приобщени по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 24-0819-004273/06.12.2024 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор във Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, 4 позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.

Съгласно съдебната практика не представлява съществено процесуално нарушение съставянето на акта и вписването в същия като свидетел на лице, което не е очевидец на деянието, доколкото отсъствията на очевидци на нарушението би могло да влияе единствено на обосноваността на обвинението, повдигнато с акта.

Не ограничава правото на защита и непосочването на конкретното предложение от санкционната норма, съответстващо на конкретния фактически състав на нарушение, доколкото с посочването на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника и на нарушения материален закон в достатъчна степен е гарантирано това право.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно, че към това понятие се отнася и процесния пътен участък.