Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 14634 от 11.11.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2253/2026
Подписан
11.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 56 · Закон за устройство на територията
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 56, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14634

Варна, 11.11.2026 г.

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050702253 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Д. В. С.“ ЕООД [населено място], чрез адв.С. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на район „Одесос“ да се произнесе по Заявление с рег. № АУ030111ОД/30.03.2026г. В жалбата се релевира материална незаконосъобразност на атакувания отказ поради съществуване на законовите предпоставки за удовлетворяване на поисканата административна услуга. Сочи, че са изпълнили нормативните изисквания и са представили необходимите документи, включително допълнителни уточняващи такива, съобразно направеното изрично изискване от административния орган. Административният орган има изрично законово задължение да се произнесе, а пълното му бездействие нарушава правата на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за произнасяне по Заявление за разполагане на преместваеми обекти за търговия на открито - вендинг машини (кафемашини) с вх.№ АУ030111ОД/30.03.2026г. и връщане на преписката на административния орган за издаване на искания административен акт. В съдебно заседание прави уточнение, че не поддържа жалбата по отношение на [улица], а по отношение на всички останали 15 точки от заявлението жалбата се поддържа. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Кметът на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител ст. юриск. П. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Сочи, че не е налице хипотезата на мълчалив отказ предвид това, че органът, който е задължен съгласно ЗУТ да се произнесе с изричен отказ или разрешение е зависим от комисията, която разглежда постъпилите заявления и въз основа на нейните предложения и допускане на определени заявления или отхвърлянето им, одобряване или отхвърляне на определени позиции се произнася. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по заявление рег. № АУ030111ОД/30.03.2026г. на „Д. В. С.“ ЕООД за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по реда на НУРППО за търговия с топли напитки за обект тип кафе-автомат на площ от 1 кв.м. за периода от 01.01.2026г. до 31.12.2026г. на територията на район „Одесос“ по приложен списък. Към заявлението е приложен снимков материал и служебна бележка за липса на задължения към Община – Варна. С писмо рег. №АУ030111ОД-0010Д-001ОД от 18.05.2026г. кметът на район „Одесос“ уведомява управителят на фирмата-заявител на услугата, че императивната норма на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ постановява, че преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. В съответствие с нормативните изисквания, местоположението на преместваемите обекти в новоодобрената Схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на открито със сезонни стоки - вендинг машини и места за сезонна търговия с пуканки на територията на Район „Одесос“- Варна, съгласно НУРППО от 13.02.2026г. е индивидуализирано чрез конкретни номерирани позиции върху специализирана карта, а не чрез административни адреси. В писмото е посочено, че в подаденото заявление се съдържа искане за разполагане на обекти на посочени административни адреси и тъй като тези адреси не кореспондират с утвърдената номерация на позициите в действащата схема, административният орган е в обективна невъзможност да разгледа искането по същество. Ответникът сочи, че е необходимо да се депозира ново заявление (или да се допълни настоящото), в което прецизно да се посочат номерата на позициите, за които се кандидатства съгласно актуалната Схема за разполагане на преместваеми обекти на територията на район „Одесос“. Писмото е получено от жалбоподателя на 27.05.2026г. видно от известие за доставяне на л. 20 от делото. На 03.06.2026г. с молба-уточнение рег. №АУ030111ОД-002ОД дружеството-жалбоподател посочва съответните номера на точки за разполагане на кафе-автомати съгласно новоодобрената Схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на открито със сезонни стоки – вендинг машини на територията на район „Одесос“-Варна, съгл. НУРППО от 13.02.2026г.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника бяха представени писмени доказателства – Протокол № 3/13.07.2026г. от заседание на Комисията по чл. 49, ал. 1 от НУРППО, Приложение към Протокол № 3 от 13.07.2026г. и Регистър на издадените разрешения за поставяне на ПО тип „Количка“ за 2026г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за недопустима предвид представения Протокол № 3/13.07.2026г., който съдържа решение на комисията по чл. 49 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Общински съвет – Варна (НУРППО), взето именно по заявлението на „Д. В. С.“ ЕООД и относно позициите, предмет на настоящото оспорване, по следните съображения:

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган в установения срок се смята за мълчалив отказ. Възникването на този отказ предполага да е изтекъл приложимият нормативно установен срок за произнасяне. Преди изтичането му не е налице административен акт – нито изричен, нито мълчалив, който да подлежи на съдебно оспорване.

Кафе автоматите са преместваеми обекти за търговска дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, където изброяването е неизчерпателно. Според чл. 56, ал. 2 за обектите по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1, 2 и 5. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

В случая в Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ са регламентирани условията и реда за поставяне и ползване, както и реда за премахване на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на територията на Община Варна. Чл. 24, ал. 1 от Наредбата определя, че преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Според чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредбата, преместваеми обекти са такива за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия, колички, каравани за търговия, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и съоръженията на изброените обекти (чадъри, сенници, тенти, навеси и др.). В общински и държавни имоти не могат да се поставят обекти по тази точка с площ по-голяма от 15 кв. м. и маси/витрини с площ по-голяма от 5 кв. м. Вендинг машините попадат в обхвата на горната разпоредба.

В случая се касае за отправено искане за поставяне на преместваем обект с търговско предназначение — кафе автомати върху терен общинска собственост. Приложимият ред е указан в Глава втора „Ред за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ“. Процедурата стартира с подаването на заявление по образец по арг. от чл. 47 от Наредбата и приключва с издаването на разрешение за поставяне от кмета на съответния район в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия по арг. от чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Следователно началният момент на срока за крайното произнасяне е датата на решението на комисията, а не датата на подаване на заявлението или датата на отстраняване на нередовностите.

Този извод следва и от характера на комисията по чл. 49 от НУРППО. Нейното произнасяне е етап от административното производство, който предхожда издаването на крайния индивидуален административен акт от районния кмет. Решението на комисията не замества разрешението или отказа на кмета и само по себе си не представлява крайния акт по заявлението. В този смисъл е Определение № 629/21.01.2026г. по адм. дело № 369/2026г. на Върховния административен съд.

В случая от съдържанието на Протокол № 3/13.07.2026г. и приложението към него се установява, че комисията по чл. 49 от НУРППО е взела решение по заявлението на дружеството по процесните позиции, поради което 14-дневният срок по чл. 52 от Наредбата е започнал да тече от 13.07.2026г. Следователно към датата на подаване на жалбата - 17.07.2026г., срокът за издаване на крайния административен акт все още не е бил изтекъл.

При това положение към датата на сезиране на съда не е бил формиран мълчалив отказ на кмета на район „Одесос“. Обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания не се установява издаването на изричен акт, не санира първоначалната липса на годен предмет на оспорване. Допустимостта на съдебното оспорване се преценява към момента на подаване на жалбата. Ако след тази дата е изтекъл срокът за произнасяне и органът продължава да бездейства, това би могло да обуслови възникването на нов мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно оспорване.

Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, в редакцията към 03.09.2025г., мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Тази разпоредба урежда срока за оспорване на вече възникнал мълчалив отказ, но не създава право на жалба преди възникването му.

Ето защо, при установяване на посочената предпоставка – решение на комисията от 13.07.2026г. именно по заявлението и спорните позиции – жалбата се явява преждевременно подадена и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, поради липса на годен за оспорване административен акт към датата на сезиране на съда.

Относно заявеното в съдебно заседание неподдържане на жалбата за позицията на [улица], при недопустимост на жалбата изцяло по изложените съображения не се налага самостоятелно произнасяне по същество относно тази позиция.

Доколкото основанието за прекратяване на делото е констатирано от съда след приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване, то съдът, на основание чл. 253 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, следва да отмени своето протоколно определение от 14.10.2026г., с което е даден ход на делото по същество.

При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултското възнаграждение за ответника за производството по настоящото дело следва да бъде определено в размер на 102.26 евро с оглед естеството на производство и реализираните процесуални действия.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2026г. за даване ход по същество на адм. дело № 2253/2026г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Д. В. С.“ ЕООД [населено място], чрез адв.С. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на район „Одесос“ да се произнесе по Заявление с рег. № АУ030111ОД/30.03.2026г.