Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 78 от 28.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 77/2022
Вид
Определение № 78
Подписан
28.02.2022
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Величка Петрова Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.234 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.234 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.25а ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 28.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20225001000077 по описа за 2022 година

С определение №125/16.12.2021г., постановено по т.д. №93/2021г. по описа на Окръжен съд – Х., са оставени без уважение исканията на ищеца ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********* и на ответника ЯС. Г. СТ., ЕГН ********** за присъждане на разноски по търговско дело №93/2021 г. по описа на Окръжен съд-Х..

Постъпила е частна жалба от ответника Я.С. срещу тази част от определението, с която е оставено без уважение направеното искане от страната за присъждане на разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението в обжалваната част с аргументи за неправилно приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото /с оглед спецификата на предявения иск – регресен иск по чл.274 ал.1 от КЗ отм./ и е признал иска. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи искането за присъждане на разноски. Претендират се разноски и за настоящата инстанция.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, се оспорва изцяло подадената частна жалба. Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на 1 страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №93/2021г. е образувано по предявен регресен иск от ЗК „Л.И.“ АД против ЯС. Г. СТ., с правно основание чл.274 ал.1 от КЗ /отм./.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска.

Производството по делото е приключило с одобрена от съда спогодба по реда на чл.234 от ГПК с протоколно определение от 29.11.2021г. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание спогодбата не включва уреждане на въпроса относно разноските межда страните. Освен това всяка от тях е претендирала присъждане на сторените по делото разноски.

Претенциите на страните за разноски, въпреки постигнатата помежду им спогодба, са станали повод за постановяване на обжалваното определение.

Разпоредбата на чл.78 ал.9, изр.2-ро от ГПК по ясен и категоричен начин урежда въпроса за разноските – а именно, че те остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Когато е уговорено „друго“, това „друго“ се включва в самата одобрена от съда спогодба. Когато друго уговорено липсва е приложима първата алтернатива, а именно, че разноските остават за всяка от страните, така, както са направени и в този смисъл съдът дори не дължи изрично произнасяне по този въпрос, а това следва от правната норма. Независимо че първоинстанционният съд не е следвало да се произнася със самостоятелен, постановен в закрито заседание съдебен акт, като краен правен резултат определението в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Същото следва да бъде определено по аргумент на чл.25а ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ и следва да бъде в размер на 50лв.

Доколкото се постановява определение, касаещо разноски при одобрена от съда спогодба, който съдебен акт, на основание чл.234 ал.3 от ГПК не подлежи на обжалване, настоящето въззивно определение е необжалваемо.

2

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №125/16.12.2021г., постановено по т.д.

№93/2021г. по описа на Окръжен съд – Х., в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на ответника ЯС. Г. СТ., ЕГН ********** за присъждане на разноски по търговско дело №93/2021 г. по описа на Окръжен съд-Х..

ОСЪЖДА ЯС. Г. СТ., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********* разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3