Решение № 327 от 24.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000308 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №590/16.06.2025 г., постановено по гр.д.

№1871/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което **** е осъдена по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на С. М. ****а сумата от 5 000 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция за извършена на 18.10.2023 г. транзакция от издадена при ответника дебитна карта на ищцата /разплащателна сметка/ към търговец в Република ****** /Револют/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 267,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.12.2023 г. – 23.04.2024 г. и сума от общо 1620,71 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Въззивникът **** излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира разноските по делото.

В законния срок е постъпил и писмен отговор от страна на въззиваемата С. М. ****а, с който е взето становище, че решението е правилно и 1 законосъобразно, а жалбата неоснователна. Претендира разноските по делото.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл.

79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата С. М. ****а моли съда да постанови решение, с което да осъди **** да й заплати сумата в размер на 5 000 лв., която сума представлява неразрешена платежна операция, извършена на дата 18.10.2023г. около 10:00ч., ведно със законна лихва, дължима от датата на депозиране на исковата молба - 24.04.2024г. до окончателното плащане и мораторна лихва от 267,64 лв., дължима за периода от дата 06.12.2023г., до датата на подаване на исковата молба в съда.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК **** е подала отговор на исковата молба, като заема становище за неоснователност на иска и излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че между **** и С. М. ****а е налице сключен договор за издаване и обслужване на дебитна карта, договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 15.02.2011 г., договор за издаване и обслужване на дебитни карти от 15.02.2011 г., допълнителни споразумения от 26.07.2021 г., ведно с Общи условия /л. 18-63 от делото/.

Не е спорно, че на 18.10.2023 г. е извършена платежна операция, вследствие на което от банковата сметка на ищцата при **** е бил извършен превод на обща стойност от 5 000 лв. в полза на трето лице, като ищцата е уведомила ответника за употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването.

От представено по делото искане за оспорване на транзакции с банкова карта от 15.02.2024 г. /л. 8 от делото/ се установява, че ищцата е поискала възстановяване на сума в размер на 5 000 лв., излагайки твърдения, че посочената транзакция не била генерирана и извършена по нейно нареждане.

По делото е представено клиентското досие на ищцата /л. 90-167 от 2 делото/.

Ответникът представя извадки от неговата електронна система в период, обхващащ оспорената транзакция, съдържащи се и в клиентското досие на ищцата и анализирани и от в.л. /л. 64-67 от делото/. В писмо от 06.03.2025 г., съдържащо извадка от системата на банката /л. 248 от делото/ се посочва, че спорната транзакция е извършена не чрез електронни канали на ДСК – Директ, а онлайн в интернет чрез въвеждане на данни от дебитна карта с въвеждане на ПИН код и еднократен код, съдържащ се в генериран и изпратен на телефонния номер на ищцата СМС.

В писмо от 28.04.2025 г. /л. 253 от делото/ третото неучастващо по делото лице „Виваком“ ЕАД дава отговор, че не предлага услуга клониране на СИМ карта и е възможно компрометиране на СМС от 18.10.2023 г. при предоставяне на данни на трети лица от ползвателя на телефонния номер.

Пред първоинстанционния съд са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно -компютърната експертиза, чиито заключения въззивният съд изцяло възприема като компетентни и мотивирано изготвени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

При твърдения от страна на ищеца, че тези платежни операции са неразрешени, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи автентичността им, точното регистриране, осчетоводяване, както и това, че същите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата - чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. В допълнение, ал.4 на разпоредбата предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че 3 не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Основния спорен въпрос по делото е, дали ищцата е действала при условията на груба небрежност при осъществяване на неразрешена процесната платежна операция.

Съгласно доктрината и съдебната практика, обективирана в /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т. о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г. о., решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т. о. / се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и найнебрежният би положил в подобна ситуация.

Видно от заключението на съдебно - компютърната експертиза, ищцата е станала жертва на измама, която е започнала с изпращането на фалшив имейл до нейната електронна поща, чрез който тя е била подтикната да последва фалшив линк, който пък я е отвел до фалшив сайт, наподобяващ по дизайн сайта на ответната банка, където ищцата е въвела данните от дебитната си карта. Това е способствало лицата, които са изпратили този имейл да стартират процедурата по дигитиализация на картата и да извършат неправомерните транзакции. Друг факт, който води до извод, че ищцата е била измамена е, че както проверката на наличността по сметката чрез онлайн банкиране, така и самата платежна операция, т.е. логването и плащането към Револют са извършени от IP адрес, който не е притежание на ищцата /в настоящия случай IP адрес 37.63.28.12, от който е извършено плащането не е притежание на ищцата, тъй като на същата дата ищцата е използвала IP адрес 213.91.250.60, а не IP адрес - 37.63.28.12, от който е извършено плащането.

4

Въззивният съд приема, че активирайки съдържащата се в процесния имейл хипервръзка, това нейно поведение не може да се счита за груба небрежност, тъй като в случая тя е била въведена в заблуждение за действително положение в резултат на престъпна дейност. Ищцата не разполага със специални знания и умения да противодейства на подобно нерегламентирано въздействие, поради което предприемането на такова поведение не може да се счита за разумно действие, което е дължимо от страна на обичайния потребител на интернет банкиране, който полага грижи за собствените си работи. В тази връзка не може да се разглеждат като груба небрежност действията на ищцата по отговор на полученото фишинг съобщение, на което му е предаден вид, че изхожда от ответната банка.

Ищцата не е длъжна да познава в подробности как изглежда истинския сайт на ****, нито да е наясно как действа по принцип банката и по какъв начин тя оперира със сайта си. Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал, както операциите да са наредени от ищцата, така и последната да е допуснала груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически и посилната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 ЗПУПС.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че е налице е неразрешена платежна операция за сумата от 5 000 лв., като ищцата не е допуснала груба небрежност при ползване на платежния инструмент. Ответникът **** не е 5 изпълнила възложената му по делото доказателствена тежест, като не е установил при условията на пълно и главно доказване своевременно заявеното си възражение, че неразрешените банкови транзакции от сметките на ищцата са извършени вследствие на неизпълнение на законоустановените в тази връзка задължения на последната като ползвател на услугата, поради което именно банката следва да понесе неблагоприятните последици от това, като й бъде възложена отговорността за оспорените от ползвателя плащания.

На основание чл. 79 ЗПУПС ответникът дължи възстановяване на ищцата ма стойността на неразрешените платежни операции в размер на 5 000 лв., както и сумата за лихви в размер на 267,64 лв. за периода 18.10.2023 г. – 24.04.2024 г.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Въззивникът **** е направил възражение за прекомерност на заплатеното от С. М. ****а адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, факта, че е подаден само отговор на въззивната жалба, проведено е едно съдебно заседание, в което адвокатът се е явил, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до 500 лв.

С оглед изхода на делото **** следва да заплати на С. М. ****а направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №590/16.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1871/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.