Решение № 9 от 22.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600016 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По протест на прокурор в първоинстанционната прокуратура се проверява решение Рег.№ 9/09.01.2026 г. по ЧНД № 2/26 г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано предаване на лицето О. Ш., руски и израелски гражданин, на компетентните власти на Руската федерация, за провеждане на наказателно производство срещу него с оглед извършени престъпления по чл.162, ал.4, б.“а“ от НК на Русия. С решението е изменена и мярката за неотклонение на лицето в „Подписка“.

В протеста се излагат съображения за неправилно приложение на закона, като се счита, че не са налице основанията по чл.7, ал.5 от ЗЕЕЗА.

Предлага се отмяна на решението и постановяване на нов съдебен акт, с който да се уважи молбата за екстрадиция.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста на изложените основания. Исканото лице и неговият процесуален представител оспорват протеста и молят съда да остави в сила първоинстанционния акт. Исканото лице в своя лична защита моли да не се 1 допуска екстрадиция, защото счита, че правата му ще бъдат нарушени.

Въззивният съдебен състав, като съобрази доводите на страните, въз основа на материалите по делото, установи следното:

Молбата на генералната прокуратура на Руската Федерация с приложените придружаващи документи е била надлежно проверена в първата инстанция, която правилно е констатирала съответствието и изпълнението на процедурните изисквания. Правилно е била констатирана също така приложимостта, като международен акт, на Европейската конвенция за екстрадицията от 1957 г., а като вътрешно право – на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Иницииращият акт законосъобразно е бил определен като молба за екстрадиция по смисъла на чл.9 от ЗЕЕЗА и чл.12, ал.1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава, с приложени към нея всички изискуеми съгласно чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, респ.чл.12, ал.2 от ЕКЕ, документи, от които се установяват без съмнение относимите при вземане на решение в предметното производство обстоятелства. Въз основа на тях съдът правилно е приел, че липсват основанията по чл.6, ал.1, т.1-4 от ЗЕЕЗА, които императивно изключват допускането на екстрадиция, както и, че не е налице никое от факултативните основания по чл.8 от ЗЕЕЗА, при които може да се откаже екстрадиция.

В досието на делото също така не се откриват данни, изискващи обсъждане и преценка за наличие на някое от задължителните основания за отказ по чл.7 от ЗЕЕЗА, извън приетото от първоинстанционния съд такова, съдържащо се в разпоредбата на т.5, което и е обусловило взетото крайно решение лицето да не бъде предадено.

В чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА се визират различни хипотези, засягащи човешките права, като мотивите на състава на окръжния съд оставят впечатлението, че решението се основава на всички предвидени. Обсъждането на възможните рискове, в случай на предаване лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧОС, не е достатъчно убедително по въпроса дали съществува реална възможност в молещата държава О. Ш. да стане обект на изтезания, нечовешко, или унизително отношение, каквото е и конкретното съдържание на цитирания текст от Конвенцията. Подобен положителен извод не може да бъде подкрепен, тъй като по делото липсват източници и убедителни доказателства, относими, според изискванията, както 2 към принципното спазване на правата на човека в Руската Федерация, така и към конкретните обстоятелства, свързвани с исканото лице.

Същевременно, и според разбирането на настоящия съдебен състав, е налице основание по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА екстрадицията да бъде отказана, а именно - защото правата на исканото лице, свързани с наказателното производство, не са гарантирани съгласно изискванията на международното право.

Конкретните гаранции, съдържащи се в молбата за екстрадиция на О. Ш., и дадени от генералната прокуратура на Руската федерация, във връзка с правата в наказателното производство, са че ще му се предостави възможност за защита, вкл. помощ от адвокат, че няма да бъде подлаган на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение, или наказание, че ще пребивава в учреждение, в което са спазени стандартите от Международния пакт за граждански и политически права, че ще бъде привлечен към наказателна отговорност само за престъпленията, във връзка с които се иска неговото предаване, и че служителите на посолството на Република България в Руската федерация могат да го посещават, за да контролират спазването на дадените гаранции.

В своята практика по дела срещу Русия, ЕСПЧ многократно е констатирал нарушения на чл.6 от ЕКПЧОС, в който се съдържат общите гаранции на правото на справедлив съдебен процес, в т.ч. нарушаване на презумпцията за невиновност, липса на ефективно разследване, проблеми с достъпа до адвокатска защита, ограничения при събирането на доказателства, неяснота при правоприлагането, неколкократни осъждания за едни и същи деяния.

Членството на Руската федерация в Съвета на Европа е прекратено, и същевременно действа приетият от Руската Държавна дума закон, според който решенията на Европейския съд по правата на човека не подлежат на изпълнение в Русия, респ. не могат да бъдат основание за преразглеждане на решения, взети от руски съдилища. При липсата на юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по ЕКПЧОС от граждани на Русия се изключва възможността за контрол върху спазването на правата чрез създадената с Конвенцията международна система за нейното прилагане, нещо повече, липсва какъвто и да било друг ефективен механизъм за контрол по спазване дори на 3 декларираните в молбата за екстрадиция гаранции.

Предвид изложеното и по реда на чл.20 от ЗЕЕЗА настоящият състав на Апелативен съд Варна установи, че основанието на първоинстанционния съд да откаже поисканата екстрадиция на О. Ш. е в съответствие със закона, а искането в протеста за отмяна на постановеното решение е необосновано, поради което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№ 9/09.01.2026 г. по ЧНД № 2/26 г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано предаване на лицето О. Ш., руски и израелски гражданин, на компетентните власти на Руската федерация, за провеждане на наказателно производство срещу него с оглед извършени престъпления по чл.162, ал.4, б.“а“ от НК на Русия.

Препис от решението да се изпрати на министъра на правосъдието.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4