Решение № 12431 от 25.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12431 гр. С., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110114890 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Д. Б., ЕГН **********, срещу Е,С. – подземен паркинг, находяща се в гр. С., район „К.С.“, ул. „А.Б. № 75, представлявана от управителя В.

М. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната Е,С. да заплати на ищеца сумата от общо 4 152 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключени между страните граждански договор от 01.06.2023 г. (в размер на 600 лв.), граждански договор от 01.07.2023 г. (в размер на 1 056 лв.), граждански договор от 01.08.2023 г. (в размер на 1 248 лв.), граждански договор от 01.09.2023 г. (в размер на 1 248 лв.), признати за дължими и конкретизирани и в споразумение от 27.10.2023 г., сключено между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните са сключени общо четири граждански договора от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г. и от 01.09.2023 г., с идентични права и задължения за страните по тях, като по силата на чл. 1 от договорите ищецът, в качеството на „изпълнител“, се е задължил да извършва дейност по поддръжка на територията на етажната собственост – подземен паркинг на ул. „А.Б. № 75, срещу платимо от ответника като „възложител“ възнаграждение, съобразно изготвен и утвърден график за дежурствата през съответния месец. Сочи, че на 27.10.2023 г. поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, страните подписали споразумение към гражданския договор от 01.09.2023 г., с което възложителят признал изпълнението на договорните задължения на изпълнителя по посочените граждански договори, както и че му дължи сума в общ размер 1 на 4 152 лв., представляваща общата стойност на неизплатените му възнаграждения. Излага съображения, че в споразумението не е посочен падеж за плащане на задължението, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава с подаване на исковата молба в съда. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава предявените искове за заплащане на дължимите на ищеца възнаграждения по посочените граждански договори за изработка в размер на общо 4 152 лв., заедно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба до окончателното плащане.

Счита, че не дължи законна лихва от датата на подаването до получаването на препис от исковата молба, тъй като задължението е станало изискуемо именно с получаване на исковата молба. С оглед обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил поканен да заплати исковата сума преди образуване на делото, моли в полза на ищеца да не се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответната Е,С. да заплати на ищеца сумата от 4 152 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по граждански договори от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г. и от 01.09.2023 г., и споразумение от 27.10.2023 г., сключени между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното плащане.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидни договорни правоотношения между страните по договори за изработка с посочения в исковата молба предмет, извършване на услугите по договорите в уговорения срок, т. е. че ищецът е изправна страна по договорите (че е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение, съобразно уговореното с възложителя и е предал изработеното на възложителя, като ответникът е приел изработената работа), изискуемост на възнаграждението, както и размера на дължимото възнаграждение по всеки от договорите.

Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца-изпълнител.

В случай, че се установи възникването на твърдените субективни права, ответникът с л е д в а да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането или да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане.

Процесните договори за поддръжка на подземния паркинг в гр. С., ул. „А.Б. № 75 имат правните характеристики на договор за изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД.

2

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши работата, съобразно поръчката в срок и без отклонение, и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Договорът се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.

Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.

264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.

Предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение № 10618/05.03.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и ответника са сключени общо четири договора – от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г., от 01.09.2023 г., по силата на които ищецът, като „изпълнител“, се е задължил да извършва дейност по поддръжка на територията на етажната собственост – подземен паркинг в гр. С., ул. „А.Б. № 75, срещу платимо от ответника, като „възложител“, възнаграждение, съобразно изготвен и утвърден график за дежурствата през съответния месец; че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите; че ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение по договорите, 3 възлизащо в размер на исковата сума в посочения в същите срок – до 15-то число на следващия месец; че на 27.10.2023 г. страните са подписали споразумение, с което възложителят е признал дължимостта на исковата сума в размер на 4 152 лв., представляваща общата стойност на неизплатените на ищеца възнаграждения (600 лв. по договор от 01.06.2023 г., 1 056 лв. по договор от 01.07.2023 г., 1 248 лв. по договор от 01.08.2023 г. и 1 248 лв. по договор от 01.09.2023 г.).

С отговора на исковата молба ответникът е признал всички факти, включени във фактическия състав на предявените искове, а същите се установяват и от представените граждански договори от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г. и от 01.09.2023 г., сключени между Т. Д. Б. като „изпълнител“ и Е,С. - подземен паркинг гр. С., ул. „А.Б. № 75, представлявана към момента на сключване на договорите от Б.И. – председател на управителния съвет, като „възложител“, за извършване на дейност по поддръжка на територията на Е,С. - подземен паркинг „А.Б. № 75 (чл. 1), срещу заплащане на възнаграждение съобразно изготвен и утвърден график за дежурствата през съответния месец (чл. 2 от договорите). В чл. 3 от договорите е предвидено, че при изпълнение на възложената дейност, възложителят ще заплаща на изпълнителя договореното в чл. 2 възнаграждение в срок до 15-то число на следващия месец (съответно на м. 07.2023 г., на м.

08.2023 г., на м. 09.2023 г., на м. 10.2023 г.). В раздел II от договорите са уредени правата и задълженията на изпълнителя, като в чл. 4 е посочено, че изпълнителят се задължава да извършва посоченото в договора според специфичните изисквания на възложителя, посочени в допълнително споразумение към договорите, в срок, договорен между двете страни (чл. 5). Изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение в посочените срокове и при договорените условия (чл. 6).

Съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнил възложената работа и я е предал на ответника. От представеното и прието като писмено доказателство споразумение от 27.10.2023 г., сключено между страните, е видно, че последните са постигнали съгласие, че за изработеното по график от м.

06.2023 г. (по граждански договор от 01.06.2023 г.) възнаграждението е в размер на 600 лв., за изработеното по график от м. 07.2023 г. (по граждански договор от 01.07.2023 г.) възнаграждението е в размер на 1 056 лв., за изработеното по график от м. 08.2023 г. (по граждански договор от 01.08.2023 г.) възнаграждението е в размер на 1 248 лв., за изработеното по график от м. 09.2023 г. (по граждански договор от 01.09.2023 г.) възнаграждението е в размер на 1 248 лв., или общо 4 152 лв., т. е. в размер на исковата сума, като възложителят се е задължил да изплати сумата в срок до 2023 г., по начин, уговорен между страните, с което възложителят е приел изработеното. Не се установява от страна на ответника да са направени възражения за неточно изпълнение, при приемане на работата.

В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните по делото са възникнали правоотношения по договори за изработка с 4 посоченото в исковата молба съдържание на правата и задълженията по тях, както и че ищецът е изправна страна по договорите – престирал е възложената му от ответника работа през м. 06.2023 г., м. 07.2023 г., м. 08.2023 г., м. 09.2023 г., а последният е приел същата, поради което дължи заплащане на уговореното възнаграждение за посочените месеци, обективирани в споразумение от 27.10.2023 г. (които вземания са изискуеми, тъй като са дължими до 15-то число на месеца, следващ сключването на договорите). Ищецът е изправна страна по договорите, поради което има право да получи дължимото му се възнаграждение, чийто размер не е оспорен по делото е и в размер на исковата сума – 4 152 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.