Решение № 935 от 01.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100900081 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, бул. *******, бл. БенчМарк Бизнес Център, против „ТВ-НЕТ“ ООД ЕИК ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 60 754,50лв. – главница за незаплатена наемна цена за ползване на част от каналната мрежа, собственост на ищеца за периода 17.11.2020г. /падежа на първото незаплатено изцяло месечно задължение/ до 16.12.2023г. и лихва за забава по всяка от фактурите в общ размер на 1407,01лв. от датата на изпадане в забава по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по Договор за наем на елементи от собствената си канална мрежа от 12.09.2013г. По силата на този договор „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД / с предходно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД/ в качеството си на наемодател е предоставил на „ТВ-НЕТ“ ООД в качеството му на наемател ползването на 23 330метра от каналната мрежа, находяща се на територията на гр.София. С това си действие ищецът твърди, че е изпълнил своето задължение по чл.228 от ЗЗД да предостави вещта за ползване респективно да осигури безпрепятственото й ползване от наемателя.

Твърди се, че с Анекс №1/01.09.2016г. срокът на договора е бил удължен с две години, считано от 12.09.2016г. След изтичане на двугодишния срок на осн. чл.236 ал.1 от ЗЗД договорът се считал за продължен за неопределено време.

С Анекс №1 от 19.12.2022г. на основание протокол за обследване на канална мрежа било преустановено ползването на 380метра от предоставената мрежа на дружеството, след 1 което общата дължина на предоставяната канална мрежа, за която се дължи месечен наем е в размер на 22 950метра. Промяната била отразена и в издаваните от дружеството фактури, които от м.12.2022г. били с намалена стойност.

Съгласно договора за наем, ищецът твърди, че ответникът се задължил да заплаща месечна наемна цена за ползване на каналната мрежа, като общата цена за месеца се изчислявала на база единичната цена на линеен метър от 0,11лв. за полагане извън HDPE тръба и 0,16лв. за полагане в HDPE тръба и общата дължина на каналната мрежа, констатирана с двустранно подписани протоколи. Твърди се, че съгласно протоколите общата дължина на използваната мрежа извън HDPE тръба е в размер на 22 286метра с обща месечна цена в размер на 3 142лв. с ДДС. Твърди се, че с Анекс №1 от 19.12.2022г. страните се договорили, че предмет на безсрочния договор остава ползването на канална разпределителна мрежа от 22 950 метра от които такава извън HDPE тръба става 21 906метра при месечна цена от 3092,04лв., считано от м.декември 2022г.

По договор наемната цена следвало да бъде заплащана в срок до 15 дни от датата на издаване на фактурата по банков път, като в случай на незаплащане на месечната цена ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

Ищецът е посочил фактурите за периода от м.октомври 2020г. до м.ноември 2023г. с конкретно дължими суми.

Поради незаплащане в срок на дължимите суми, ищецът твърди, че за него е възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, като претенцията е в общ размер на 1407.01лв.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

От представения към делото договор, се установява, че на 12.09.2013г. между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД / с предходно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД/ и „ТВ - НЕТ“ ООД е бил сключен договор за наем на елементи от собствената си канална мрежа на ищеца. В договора са били уговорени качеството на страните, техните права и задължения, начин и срок на плащане, както и последиците от неизпълнението на договора.

От представения Анекс №1 от 01.09.2016г. се установява, че договорът е бил продължен с две години, считано от 12.09.2016г. След изтичане на двугодишния срок на осн.чл.236 ал.1 от ЗЗД договорът е бил продължен за неопределено време. От представения Анекс №1 от 19.12.2022г. се установява, че е било преустановено ползването на 380метра от предоставената мрежа на дружеството, след което общата дължина на предоставяната канална мрежа, за която се дължи месечен наем става в размер на 22 950метра. От м.декември 2022г. издаваните фактури са с намалена стойност.

По делото са приложени 21 бр. фактури, от които се установява, че общата сума по тях възлиза на 60 754,50лв., за която сума няма представени доказателства да е била заплатена.

Съгласно договореното в чл.8 ал.4 от процесния договор ответното дружество се е задължило да заплаща наемната цена в срок до 15 дни от датата на издаване на фактурата.

Ищецът е издавал и изпращал по ел.поща, посочена от наемателя, съответната фактура за месеца.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за наем от страна на ответното дружество, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В хода на процеса ответникът не е представил доказателства за извършено плащане на дължимите суми по издадените фактури, не е оспорил същите, не е навел 2 правоизключващи или правопогасяващи възражения.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.228 вр. вр. чл.232 ял.1 вр.чл.86 ЗЗД.

Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 228 – чл.

239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за неговата действителност.

Следователно преценката на съда за възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта / чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор. При прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение на задължението по чл.

233 ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, то той дължи обезщетение и следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от наемния договор - чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Съответно, при съществуваща облигационна връзка между страните, наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; 2 че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника; 3/. че наемателят не е заплатил уговорената наемна цена; 4.изискуемост (настъпил падеж) на вземането за наемната цена и неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на последната. Доказателствената тежест за установяване на първите две предпоставки е възложена на ищеца при условията на пълно и главно доказване, а установяването на положителния факт на изпълнение на задължението за заплащане на дължимата наемна цена е в тежест на ответника. В настоящия случай между страните не се спори, а и от представения договор за наем се установява, че между тях е съществувало наемно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът като наемодателел е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване на елементи от собствената си канална мрежа. Между страните не се спори относно размера на месечния наем, както и относно дължимостта на незаплатените суми по процесните фактури за месечен наем.

Предвид горното съдът счита, че така предявения иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.

По отношение на обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84 ал.1 ЗЗД/, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен /чл.84 ал.2 ЗЗД/. В случая от представения по делото договор за наем е видно, че страните са уговорили заплащането на наемната цена да бъде извършено в патнадесет дневен срок от издаване на фактурата за съответния месец, поради което съдът приема, че ответникът изпада в забава след този срок. Размерът на лихвата за забава в плащането на главницата възлиза на 1407.01лв.

Следователно обективно съединения иск за лихва за забава се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.

3

Предвид изложеното на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на 1875,14лв., от които – 1575,14лв за д.т. и 300 лв. за процесуално представителство съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.228 вр.чл.232 вр.чл.86 от ЗЗД „ТВНЕТ“ ООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“ ул.*******, представлявано от

Ц.А.Т. да заплати на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, бул. *******, бл. БенчМарк Бизнес Център следните суми: 60 754,50лв./шестдесет хиляди седемстотин петдесет и четири лева и 50ст./ – главница за незаплатена наемна цена за ползване на част от каналната мрежа, собственост на ищеца за периода 17.11.2020г. /падежа на първото незаплатено изцяло месечно задължение/ до 16.12.2023г. и лихва за забава по всяка от фактурите в общ размер на 1407,01лв. /хиляда четиристотин и седем лева и 1ст./, считано от датата на изпадане в забава по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ТВ-НЕТ“ ООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“ ул.*******, представлявано от Ц.А.Т. да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, бул. *******, бл. БенчМарк Бизнес, сторените в производството разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, а именно 1575,14лв за д.т. и 300 лв. за процесуално представителство съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________