Решение № 382 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601600 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.11.2025г. по НЧХД № 15242/2024г., СРС, НО, 112 състав е признал подсъдимата М. М. Ц. за виновна в това, че в периода 25.09.2024г.- 29.09.2024 г., в качеството си на родител на С.С. Н., роден па ******** г. и С.С. Н., роден на ******** г., при условията па продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължения на предшестващите, не изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно определение № 4762 по гр. дело 54003/2022 г., по описа за 2022 г. на СРС, 84-и състав, изменено с определение № 23102 по същото дело, от дата 04.06.2024г. и определение № 35855/05.09.2024г., в сила от същата дата, относно режим на лични контакти на децата С. Н. и С. Н. с баща им С. Б. Н., с ЕГН **********, като не изпълнила задължението, вменено и с посочените определения - да предаде децата на баща им, и осуетила изпълнението на определенията, като не осигурила присъствието на децата в гр.София от където бащата е следвало да ги вземе, какао следва:

1. На 25.09.2024г. (рожденият ден на бащата С. Н.) не изпълнила задължението си да предаде на бащата двете деца — С. и С. Н.и и е осуетила изпълнението на съдебните актове, като не осигурила присъствието на децата в гр. София, от където бащата е следвало да ги вземе;

2. На 27.09.2024 г. (четвърти петьк от месеца) в 18:00 ч. не изпълнила задължението си да предаде на бащата двете деца — С. и С. Н.и и е осуетила изпълнението на съдебните актове, като не осигурила присъствието па децата в гp. София, от където бащата е следвало да ги вземе, за да прекарат с него време на лични контакти, считано до 18:00ч. в неделя 29.09.2024 г. - престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

1

Съдът е осъдил подсъдимата М. М. Ц. да заплати па частния тъжител С. Б. Н. сумата от 12 лева представляваща държавна такса за завеждане па тъжбата.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея от подс. М. Ц. чрез защитниците й адв.В. .И.-И. и адв. Г. Г., като са изложени доводи, че присъдата е неправилна, тъй като първоинстанционният съд не е анализирал задълбочено и пълно всички доказателства, поради което не е установил действителната фактическа обстановка, а това довело и до неправилен съдебен акт. Твърди се, че след пълен анализ на доказателствата не се установява от обективна и субектна страна да са налице признаците на извършено от подсъдимата престъпление от частен характер.Подробно се излага, че определението за привременни мерки изначало не може да служи като инкриминиран документ по чл.182, ал.2 НК.В заключение се поддържа, че подсъдимата не е извършила престъпление, поради което присъдата била постановена в противоречие с чл.

303, ал. 2 НПК, като не била доказана по несъмнен начин фактологията на престъплението, а наред с това СРС не обсъдил наличието на малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като първоинстанционният съд не установил всички факти и обстоятелства, а възприетата фактическа обстановка била неясна, респ. не били посочени доказателствата, които я обосновавали, като недостатъците на доказателствения анализ са приравнени на липса на мотиви. Изтъкнатите нарушения се квалифицират като съществени, тъй като ограничавали правата на страните. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъда призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В разпоредително заседание на 18.03.2026г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание защитника на подс. М. Ц. – адв. Г. Г. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се признае подзащитната му за невиновна.

Повереникът на ЧТ С. Н. – адв.А. моли съда да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Претендират се разноски.

Подсъдимата М. Ц. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума моли да бъди оправдана.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: показанията па свидетелите Г.М. и И.Н. обясненията на подсъдимата Ц., както и на събраните по делото писмени доказателства — определения на СРС - Определение № 4762 от 03.02.2023 г., Определение № 23102 от 04.06.2024 г. и Определение № 35855 от 05.09.2024 г., кореспонденцията във Вайбър между подсъдимата и частния тъжител, писмените доказателства, указващи времето, през което М. Ц. е била в платен годишен отпуск през 2024 г., справката за съдимост па подсъдимата, както и останалите писмени доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно 2 не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Подсъдимата М. М. Ц. е родена на ******** г., българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: ********. Същата не е освобождавана от наказателна отговорност.

Подсъдимата М. Ц. и частният тъжител С. Н. имали дванадесетгодишна връзка, от която имат две деца — С.С. Н., роден на 15.12.2019 г. и С.С. Н., роден на ******** г.

Тъй като двамата съпрузи не се разбирали, те решили да се разделят, но при приключването на отношенията си те не могли да постигнат съгласие относно въпроса за упражняването па родителските нрава по отношение на децата. Ето защо, за уреждането по съдебен път на този въпрос било образувано гражданско дело пред СРС с № 54003/2022 г., по описа на 84-и състав за 2022 г. Страните по делото пожелали постановяването на привременни мерки, като всеки от родителите искал децата да останат да живеят при него.

Ето защо, на 03.02.2023 г. по делото било постановено определение № 4762 за привременни мерки, съгласно които:

1. До приключване на дело то за родителски права, с влязло в сила решение, децата С. и С. Н.и остават да живеят при тяхната майка М. М. Ц..

2. На бащата е определен режим на лични контакти с децата, както следва:

- Да вижда и взема с преспиване децата всяка втора и четвърта седмица от месеца - от 17:30 часа в петък до 18:00 часа в неделя, както и всяка сряда - за времето от 17:30 до 19:30 часа;

- 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката;

- В нечетните години децата да бъдат с баща си на Коледните и Великденските празници от 10:00 часа на първия празничен ден, до 18:00 часа на последния;

- В четните години децата да бъдат с баща си на Новогодишните празници - от 10:00 часа на първия празничен до до 18:00 часа на последния.

3. Бащата С. Н. е осъден да плаща издръжка на всяко от децата по 500 лева месечно.

Тъжителят С. Н. наел къща в близост до дома на подсъдимата, за да може да бъде осъществяван по-лесно режимът на лични контакти с децата му, поради което поискал изменение на режима на лични контакти и в резултат на неговата молба определеният режим на привременни мерки по делото бил изменен с Определение № 23102 от 04.06.2024 г.,съгласно което бащата има право да взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 08:00 часа сутринта в сряда (ако децата са на училище или детска градина - след учебните занятия) до 18 часа в петък включително, както и всяка втора и четвърта седмица от 18:00 ч. в петък до 18:00 часа в неделя, като престоят при бащата е с преспиване.

Впоследствие на 05.09.2024 г. по същото гражданско дело било постановено още едно Определение № 35855, с което привременните мерки били допълнени, като е постановено, че всеки от родителите има право да вземе децата за рождения си ден всяка година - 25 септември за бащата и 10 януари за майката, както и децата имат право да са с двамата си родители па рождените си дни всяка година.

След раздялата с М. Ц., Н. започнал връзка с друга жена — свидетелят И.Н.. Това обаче не се отразило негативно нито на неговото отношение към децата му, нито Н. по някакъв начин е изразила негативно отношение към тях, а тъкмо напротив.

След постановяването на последното определение па 05.09.2024 г. Н. се зарадвал, че най-накрая ще може да вземе децата си, с които да прекара рождения си ден, тъй като през последните години това не е било възможно, защото майка им не ги е пускала.

3

Веднага след като бил уведомен за постановеното необжалваемо определение, на 16.09.2024 г. Н. уведомил чрез Вайбър подсъдимата за него и посочил, че според привременните мерки децата трябва да са с него на рождения му ден. В същия разговор тя му заявила, че ще пътува и му казала да заповяда да вземе децата от град Черноморец, където щяла да се намира на почивка с тях в периода 21-28 септември включително.

Тъй като съгласно привременните мерки децата е следвало да бъдат с баща си на 25 септември (рождения ден на Н.) и след това в периода 27-29 септември, който се пада почивните дни на четвъртата седмица па месеца, Н. заявил на подсъдимата, че е съгласен да дойде да вземе децата на 24.09.2024 г. от Черноморец и да ги върне на 29.09. вечерта, както е според привременните мерки, за да не ги разкарва два пъти между София и Черноморец (с идеята да не връща обратно децата на 26.09 на морето и после на 27.09. отново да ги взема и да ги води в София).

Ц. не се съгласила, като му заявила: „Нещо не разбрах? Аз съм отпуска с децата па море. Моля да уважиш отпуската ми и нуждата да си почина с децата“.

Н. приел последното изявление на Ц. като отказ на неговото предложение и заявил на Ц., че повече няма да търпи никакви отклонения от действащия режим и че счита, че Ц. нарочно си е взела отпуск точно по време на рождения му ден, за да осуети прекарването му па този ден в компанията на двете си деца.