Решение № 14175 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14175 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110143763 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

15.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 43763 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „.....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК .... представлявано от изпълнителните директори Петър Петров и Милена Ценова, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Н. Б. Й., с ЕГН **********, от гр. ......

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 10.07.2025 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 2 097,12 лв., от които: сумата 1 768,08 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 290,20 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., сумата от 30,83 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 8,01 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2, с абонатен № 161973, за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 2 097,12 лв. за целия имот.

Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ЕООД – гр. Варна за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Н. Б. Й., че ответницата дължи на „.....” ЕАД – гр. София сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2 097,12 лв., от които: сумата 1 768,08 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 290,20 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., сумата от 30,83 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 8,01 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 2 предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Б. Й., с който оспорва исковите претенции като частично неоснователни.

Твърди, че за част от процесния период не е бил потребител на топлинна енергия в процесния отопляван недвижим имот, като владението било предадено на 25.08.2022 г. Не оспорва количеството доставена топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност по отношение на част от претенциите за главница и лихви. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като частично неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 09.01.2026 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по предявените искови претенции, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 316/2025 г. по описа на РС - Етрополе , е видно, че на 10.07.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Н. Б. Й. е осъден да заплати на „.....” ЕАД сумата от 1 768 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2, с абонатен № 161973, за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 290,20 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 30.06.2025 г., сумата от 30,83 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 8,01 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 10.07.2025 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 135,65 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 35,65 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен 3 срок заявителят “.....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети приложените към заявлението Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “.....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както и ежедневници, в които същите общи условия са публикувани.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “.....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от ищеца и от третото лице помагач се установява, че „....” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 12.04.2013 г.

Вера Асенова Матеева е придобила чрез сделка покупко-продажба собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл.

720, вх. А, ет. 2, сделката обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том II, рег. № 5914, дело № 256/2013 г. на нотариус с рег. № 302, действащ в района на СРС, като пред СРС е било образувано гр.д. № 35296/2015 г. по описа на СРС, по предявен установителен иск за собственост от Н. Б. Й. против Цветанка Петрова Костадинова, Радослав Величков Величков и Вера Асенова Матеева.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том IV, рег. № 8024, дело № 609 от 08.11.2024 г. на нотариус с рег. № 268, действащ в района на СРС, се установява, че Н. Б. Й. се е разпоредил чрез покупко-продажба със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2.

Като доказателства по делото са приети два броя съобщения за фактури, издадени от ищеца на 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за абонатен № 4000198234 за периода от месец май 2022 г. до месец август 2024 г. са в общ размер на 2 085,43 лв., от които: сумата от 1 798,91 лв. за главница и сумата от 286,52 лв. за лихва за забава.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с Решение № 845 от 14.04.2022 г. по гр.д. № 14226/2021 г. по описа на СГС, е отменено Решение № I-4518963 от 20.11.2018 г. по гр.д. № 35296/2013 г. по описа на СРС, 45 състав, поправено с Решение от 13.05.2021 г., и вместо него е постановено решение, с което е прогласен за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск на Н. Б. Й. против Радослав Величков Величков поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача 4 по Нотариален акт за покупко-продажба № 156, том I, нот. дело № 132 от 11.10.2010 г. на нотариус с рег. № 157 Пиринка Петрова, сключен между Тодорка Георгиева Т.-Калчева и Радослав Величков, с който е продаден имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2, и е потвърдено решението на СРС в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на Н. Б. Й. срещу Вера Асенова Матеева, че Н. Б. Й. е собственик на имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2, и Вера Асенова Матеева е осъдена да му предаде владението върху имота. Решението е влязло в сила на 03.10.2023 г. видно от представения заверен препис от Протокол за въвод във владение от 18.08.2022 г. по изп.д. № 20227860400326 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, с рег. № 786, действащ в района на СГС, на Н. Б. Й. е било предадено владението върху имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин “, бл. 720, вх. А, ет. 2.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 748,07 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 229,22 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 518,85 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 06.03.2025 г.