Решение № 2609 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2609 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330107999 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с предявени в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. В. Б., ЕГН ********** против Д. И. К. с ЕГН ********** за осъждането му да й заплати сумата от 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в страх и притеснения за живота и здравето на кучето ****, чийто собственик е, което е било увредено от виновни и противоправни действия на ответника, за които е бил наказан с влязла в сила присъда за престъпление по член 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 пр. 1, 2 и 3 вр. ал. 1 НК, зак. лихва върху тази сума от дата на увреждането – 3.06.2017 г. до окончателното й изплащане; както и да Й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за ************, направени разходи по повод лечението на кучето ******, ведно със зак. лихва върху тази сума от дата на увреждането – 3.06.2017г. до окончателното й изплащане.

Излагат се твърдения за влязла в сила присъда на ответника за престъпление по член чл.325б ал.2, т. 2, пр.1 и т. 3 пр.1, 2 и 3 вр. ал.1 НК, вр. чл.54 от НК; за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди в резултат на виновното и противоправното действие на ответника, както и че ищцата е собственик на кучето, което се отглеждало в семейна среда. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага се възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че ищцата не може да претендира неимуществени вреди поради страдания, преживени от животно, поради липсата на обективна правна норма, която да предвижда обезщетяване на такъв род вреди.

Касаело се за непредвидим вреди при пораждане на задължението, като вредите не били преки и непосредствени. Оспорени са правата на собственост на ищцата спрямо кучето. Оспорва се иска за заплащане на имуществените вреди, поради липсата на доказателства, за плащането на такива разходи. Оспорва се размера на имуществените и неимуществените вреди като завишен. Релевира се възражение за принос на пострадалото лице, изразяващ се в неполагане на грижи за неговото (на кучето) опазване и оставането му безпризорно. Претендират се и разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявените искове са по член 45 ЗЗД.

При разпределение на доказателствената тежест: при условията на пълно и главно доказване ищецът с всички доказателствени средства следва да установи виновно противоправно действие на ответника, което му е причинило сочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, че е собственик на кучето, както и че вредите са в резултат от виновното противоправно поведение на ответника/причинно-следствената връзка/, размера на търпените имущ. вреди – лекарства, консумативи и манипулации. Доколкото е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно член 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, присъдата има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, за което му е било наложено наказание. Съгласно оборимата презумпция на член 45, ал. 2 от ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават правото на обезщетение, както и възражението му за принос по член 51, ал. 2 ЗЗД.

Между страните не се спори по следните фактически обстоятелства, които са установени и от доказателствата по делото, а именно, че: с влязла в сила присъда по НОХД № 7665/2018г. на 7 н.с. по описа на ПРС ответникът е признат за виновен за това, че на 3.06.2017г. в град П. е прострелял с пистолет ***** кал. ****** мм, *******, име – ***** като му е причинил трайно увреждане- огнестрелно нараняване в областта на лявата раменна кост, представляващо множествена фрактура в ********* наложило оперативна интервенция и постоперативно лечение, довело до трайно 2 затрудняване на движението на крайника, като деянието е извършено на публично място, в присъствието на малолетното лице- И. В. Б.в и на непълнолетно лице – А. В.

Б. и по начин, опасен за живота на хора и животни.

Спорни обстоятелства са собствеността върху кучето, правната възможност на неговия собственик да бъде овъзмезден за болките и страданията, изразяващи се в страх и притеснения за живота и здравето на кучето ****, както и направените разноски по лечението на кучето.

На първо място съдът намира, че ищцата в настоящото производство не доказа правото си на собственост върху движима вещ - животно домашен любимец (кучето *****), тъй като същата не установява, както с писмени, така и с гласни доказателства основанието за придобиване на собствеността върху кучето, съобразно разпоредбата на член 77 от ЗС. Всяко придобиване на куче следва да бъде удостоверено пред местните власти, като регистрацията на животни компаньони-кучета е задължителна съгласно член 5 от НАРЕДБА № 39 ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. По този начин се установява самоличността на животното и се регулират обществени задължения и правомощия на стопанина му. Легално определение на понятието „собственик“ е дадено в чл. 3, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 576/2013 на ЕП и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003(текст от значение за ЕИП), според който „собственик“ е физическото лице, упоменато като собственик в идентификационния документ. Целта на регламента е да се гарантира достатъчна степен на безопасност по отношение на свързаните с движението с нетърговска цел рискове за общественото здраве и здравето на животните и да се отстранят неоправданите пречки пред това движение – пар 1, изр.

2 от преамбюла.

Предвид липсата на каквито и да е доказателства, следва да се приеме за недоказано твърдението, че ищцата е титуляр на правото на собственост върху кучето.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява че по време на инцидента кучето ***** е разхождано от непълнолетната дъщеря на ищцата, а другото куче, което е от същата порода, е разхождано от малолетния й син. Свидетелката Б., дъщеря на ищцата, казва, че кучетата видели котка и започнали да лаят, след което ответникът се показал на терасата и започнал да ги обижда, като заплашил тях и кучето с пистолет. Веднага се обадили на техния баща, който дошъл на място. Видели също така Д. слязъл вече долу, който започнал да стреля по тях и кучето *****. За състоянието на майка й след прострелването на кучето, обяснява, че не се чувствала добре, нощем плачела и била притеснена за състоянието на кучето.

Св. К., ***** на ответника, обяснява, че чула от мъжа си, че любимата й котка 3 била разкъсана от някакво куче, при което свидетелката слязла веднага пред входа и се натъкнала на момче и момиче, които стояли на около 200 метра от нея и държали две кучета. Видяла как децата откачат кучетата и те тръгват срещу нея, като в този момент мъжът й, който вече бил слязъл я сграбчил. Той държал пистолет, вдигнал го, и започнал да стреля в земята, за да я спаси от кучетата, които се стреснали от изстрелите. В този момент видяла, че насреща идва силно разярен и В..

От разпита на св. Х., се установява, че чула разправия, ругатни и лай на кучета, но не видяла нищо, защото била на терасата, но заради дърветата не успяла да види какво се случва. Видяла само как ответникът държи пистолет и стреля с него във въздуха. Когато слязла долу разбрала, че кучето разкъсало някаква котка, за която се грижила съпругата на ответника. Също така споделя, че кучето било разхождано само от децата на ищцата. Тази свидетелка казва, че кучето било агресивно, защото преди време ухапало човек.

По делото е изслушана СКЕ, от която се установява, че кучето **** не е агресивно куче, които е в разрез със свидетелските показания на св. Х. която обяснява че това куче ухапало човек преди време. От друга страна изследването върху кучето е направено седем години след инцидента, което също би дало отражение при оценката на агресивността му.

Според чл. 177, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник.

„Агресивни кучета" са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт - § 1, т. 1 ЗВМД Съгласно чл. 172, т. 2 ЗВМД собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.

Несъмнено ищцата е нарушила посочените разпоредби, като от една страна е допуснала куче от такъв вид порода да се разхожда от децата й, едното от които е малолетно, а другата непълнолетно, които в състояние на стрес и уплах, без осъществяване на родителски надзор, са пуснали кучетата от повода, вместо да се отдалечат от мястото на злощастното събитие. По този начин ищцата е допринесла за съпричиняването на вредите.

Относно неимуществените вреди:

От твърденията в исковата молба следва, че ищцата претендира неимуществени вреди най-вече и във връзка със състоянието на кучето ****. Изложени са твърдения, че тя се страхувала за здравето му и много се е притеснявала за това да не умре.

Съобразно диспозитивното начало ищцата твърди да е претърпяла вреди от болките и страданията, които кучето Нерон е претърпяло във връзка със случилото се на 3.06.2017 г.

Не би следвало да се предоставя възможност на собствениците на 4 домашни любимци да са материално легитимирани да претендират неимуществени вреди, породени от страха за здравето на кучето им и притесненията им свързани с лечението и протичането на оздравителния процес, както и от опасността да го загубят. Субектите, които притежават материалноправна легитимация да претендират неимуществени вреди от болки и страдания свързани с увреждане другиму, са ограничени.

С т.3 от ППВС 4/25.05.1961 г. ВС на РБ приема, че право да получи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при смърт обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. С ППВС 5/24.11.1969 г., ВС на РБ разширява кръга от лица имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на лице от непозволено увреждане, като включва и живеещите на съпружески начала (фактическо съжителство без брак) с починалия при непозволено увреждане, вкл. и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2016 г. по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС е разширен отново кръгът, като е посочено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

При телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния близък (вж. например решение № 498 от 10.11.1980 г. по н.д. № 510/1980 г., I н.о.).