Решение № 144 от 27.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Перник, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500090 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 994/05.11.2025 г. по гр.д.№ 1094/2025 г. по описа на РС-Перник съдът е осъдил на основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД Л. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на М. С. О., ЕГН **********, сумата в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени й от противоправното и виновно поведение на ответницата, изразяващо се в нанесени телесни повреди, закани за саморазправа и психически страдания и неудобства, извършени на *** г. в ***, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано в частта, в която предявеният иск е уважен, от ответницата пред РС-Перник - Л. И. Г. чрез пълномощника адв. М. Т. от САК, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск за бъде отхвърлен изцяло-алтернативно, да се намали размерът на присъденото обезщетение като определен в несъответствие с принципа на чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че между въззиваемата-ищца пред районния съд, и ответницата- въззивна жалбоподателка, бил налице междуличностен конфликт с продължителна давност, като влошените им отношения се коренят в поведението и на двете страни, като в тази връзка твърди, че по делото е доказано съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат. Поддържа, че представените от ищцата медицински документи били 1 издадени вследствие на преглед, осъществен 11 дни след процесния инцидент.

Навежда, че пред районния съд не е доказана пълно и главно причинно- следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и осъществено от ответницата противоправно поведение. При условията на алтернативност релевира възражение за прекомерност на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В законоустановения срок от ответника по жалбата е постъпил отговор, с която се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно по подробно изложени аргументи. Претендират се разноски.

Постановено е от първоинстанционния съд определение от 16.12.2025 г.

/погрешно наименовано решение/ по чл.248 ал.3 ГПК, с което е оставено без уважение искането на въззиваемата -ищца за изменение на първоинстанционното решение в частта по присъдените в тежест на страната разноски, което е влязло в сила като необжалвано от страните.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:

Районен съд-Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 вр. чл.52 от ЗЗД, предявен от М. С. О., ЕГН ********** срещу Л. И. Г., ЕГН: **********, за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането -*** г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените от ответницата на ищцата на *** г. в ***, около 17.30 часа обиди и закани:

„мръсница“, „ненормалница“, „Ще те пребия, ще те хвана за мръсната глава, ще те запаля“, при което ответницата оскубала ищцата за косата.

Ищцата твърди, че на *** г., привечер, отишла с управлявания от нея лек автомобил до дома на С.Л. в ***, тъй като последният се оплаквал от внезапно настъпил сериозен здравословен проблем и трябвало да го закара до болницата в ***.

В автомобила заедно с нея пътувал нейният познат –В.С., който седял на задната седалка. Когато стигнали до дома на Л., ищцата слязла от шофьорското място и отишла до предната пасажерска седалка, за да помогне на Л. да се качи в автомобила и да настани багажа си. В този момент пред автомобила на ищцата спряло МПС, управлявано от ответницата, която слязла от него, ударила я по ръката, тъй като ищцата искала да се обади на спешния телефонен номер, оскубала косата й и й попречила да се качи в автомобила. Твърди, че въпреки отправените молби към ответницата да преустанови действията си, за да може С.Л. да бъде транспортиран до болницата, тя дълго време не пускала предната пасажерска врата, за да може автомобилът, управляван от ищцата, да потегли. Поддържа, че вследствие извършеното от ответницата изживяла силен шок, стресът не я напуснал дълго време, 2 чувствала се уязвима, несигурна в себе си, уронен бил авторитетът й, страхувала се да излиза сама, страдала от безсъние и кошмари.

Ответницата в отговора на исковата молба оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че на посочената дата и място между страните се е състоял разговор за изясняване на противоречията, но твърди, че не е отправяла към ищцата вербална или физическа агресия. Поддържа, че поводът за разговора бил по- ранна агресия, осъществена от ищцата спрямо бременната снаха на ответницата. Поддържа, че влошените отношения между страните са с дългогодишна давност и се дължат на сходния бизнес на двете семейства- обработка на земеделски земи като земеделски производители. Твърди, че искът е недопустим, тъй като конфликтът бил провокиран от ищцата. Поддържа, че по делото не са представени медицински документи, установяващи увреждане на здравето на ищцата към датата на деянието, като представените такива касаят период, отдалечен с десет дни. Моли за отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в нанесени телесни повреди, закани за саморазправа и психически страдания и неудобства, извършени на *** г. в ***, като й е присъдил сумата в размер на 7500 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответницата, в тежест на ищцата е да докаже: противоправно поведение на ответницата; вреда – причиняване на неимуществени вреди на ищцата в претендирания размер, вследствие осъщественото противоправно поведение от страна на ответницата; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е да обори презумпцията за вина, както и да докаже погасяване на дълга.

На първо място, следва да се установи дали е налице противоправно поведение от страна на ответницата.

По делото се твърди, а и от събрания доказателствен материал се установява при условията на пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение от страна на ответницата Л. И. Г., осъществено спрямо ищцата около 17.30 часа на *** г. в ***, изразяващо се в отправени обидни изрази „мръсница“, „Ще те пребия, ще те хвана за мръсната глава, ще те запаля“, при което ответницата оскубала ищцата за косата. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. С.Л.С. и св. В.С.С. дадени пред районния съд, които са били очевидци на случилото се и еднозначно и безпротиворечиво установяват настъпил между страните конфликт, провокиран от ответницата, която отправила обидни думи към ищцата и я хванала за косата /според посоченото от св. С./. Св. С. информира, че на инкриминираната дата трябвало да постъпи по спешност в болницата и се разбрал с ищцата да го закара, взел си багажа и при излизането от вратата на дома си, за да се отправи към автомобила на ищцата, паркиран отпред, видял ответницата, която се нахвърлила на ищцата с обидни думи:

„Мръснице, до кога ще се разправям с тебе, ще ти проскубя косата от немитата глава“, 3 като не пускала пасажерската врата, а впоследствие задържала шофьорската врата и по този начин пречела на лекия автомобил да потегли. Св. С. допълва, че когато ищцата влязла в автомобила, треперела и плачела, не можела да кара. Ищцата се опитала да се обади на тел.112 и да съобщи за конфликта, но ответницата я ударила по ръката и телефонът й паднал на земята.

От показанията на св.С., за който св. С. информира, че по същото време седял на задната седалка на лекия автомобил на ищцата, се установява, че докато ищцата отишла да вземе св.С. от къщата му, пред нейния лек автомобил спряло друго МПС, от което излязла ответницата, която се нахвърлила на ищцата с обидни думи „Мръснице, до кога ще се разправям с тебе, ще те запаля!“ Конфликтът продължил около 15 минути, отправените от ответницата обиди били много, като свидетелят не се намесил, но възприел, че ответницата хванала ищцата за косата.

Показанията на двамата свидетели –очевидци са подкрепени косвено от показанията на св. К.К., съпруг на ищцата, които съдът кредитира при съобразяване хипотезата на чл.172 ГПК в съпоставка с другите събрани по делото доказателства. От изложеното от свидетеля се установява, че на същата дата съпругата му имала среща при нотариус с ответницата и св. С., на когото му станало лошо, поради което и тя го закарала в болницата, където се установило, че следва да постъпи за операция. Ищцата се прибрала към 17.00 часа заедно със св. С., който си взел багаж за болницата. Св. С. ги придружавал, тъй като св.К. не можел да отиде. Когато се прибрала по- късно около 20 ч. на същия ден, ищцата треперела, била разтревожена и притеснена, като му разказала за конфликта с ответницата, която я нападнала с думите „Мръснице, ще те пребия, ще ти оскубя мръсната тиква“. Около седмица след това съпругата му не се чувствала добре, като посетила психиатър, който й изписал успокоителни.

От показанията на св. Б.Г.С. се установява, че минавайки на път за спирката на автобуса, станала свидетелка на разговор между ищцата и ответницата, като ответницата говорела високо на ищцата и я предупреждавала да не намесва децата.

Ищцата вече била заела шофьорското място, а ответницата била извън колата. Св.С. бил в колата на ищцата. Свидетелката не се приближила и не разпитала какво се е случило. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка при съпоставка с показанията на св. С. и св. С., като очевидно същата е станала свидетел на финалната част от конфликта, когато ищцата вече е успяла да седне в лекия автомобил, поради което и показанията й не противоречат на показанията на другите двама свидетелиочевидци за развилата се ситуация.

Следователно, от събраните по делото доказателства, цитирани по-горе, се установява, че на посочената дата и място ответницата е отправяла обиди и закани към ищцата - „мръсница“, „Ще те пребия, ще те хвана за мръсната глава, ще те запаля“, като я оскубала за косата, за което следва да понесе деликтна отговорност за причинените болки и страдания и за засегнатото достойнство на ищцата. От показанията на св. К. се установява, че след случилото се ищцата е била притеснена, треперела, поради продължаващата във времето стресова реакция посетила психиатър, който й изписал успокоителни. От друга страна, действително представените от ищцата медицински документи – амбулаторен лист за преглед от 19..12.2024 г., 19.12.2024 г. и от 28.02.2025 г. не са издадени непосредствено след настъпване на процесния инцидент, но от приобщеното пред районния съд заключение на СПЕ, неоспорено от страните, се установява, че към 20.12.2024 г. при ищцата е била налице ясно изразена остра стресова реакция с психични, соматични и поведенчески прояви, потвърдена от медицински специалисти. На фона на горното съдът намира за доказани 4 причинените на същата вследствие на поведението на ответницата неимуществени вреди.