Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2532 от 01.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 4457/2026
Вид
Определение № 2532
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Виктор Бисеров Чаушев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2532 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20261100204457 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213,ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е изпратена от Върховна касационна прокуратура жалба от А. М. А., срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 24.02.2026г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 615/26г. на СГП , заведена по повод депозирани от А. А. твърдения за евентулно осъществено престъпление по чл.282 НК от лица, заемащи магистратски длъжности.

Недоволна от горното постановление на Софийска градска прокуратура, А. А. е обжалвала същото пред Апелативна прокуратура-гр.София, която с постановление ,от 02.04.2026г. , по пр.пр.№ 913/26г. е потвърдила постановения от СГП с обжалваното постановление отказ за образуване на наказателно производство. Изразявайки своето неодобрение към така заетата от АП-София процесуална позиция, А. А. е подновила своето искане за образуване на наказателно производство и пред Върховна касационна прокуратура, която е изпратила материалите по преписката на Софийски градски съд, по компетентност.

Настоящият съдебен състав приема,че жалбата на А. А. е подадена в срока,визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК и от лице, което е направило съответно съобщение пред Софийска градска прокуратура.

Поради това съдът приема,че А. А. се явява легитимирано лице, което разполага с процесуалната възможност да оспори цитираното по-горе постановление на СГП, с което твърденията й са били оставени без очакваните от нея процесуални последици.

1

Необходимо е да бъде уточнено,че разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице данни за конкретно лимитирани престъпления/посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/.

На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СГП, от 24.02.2026г., по пр.пр.№ 615/26г., прокурорът се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно липсата на данни , за престъпление по чл.282 НК, изрично посочено в разпоредбата на чл.213а,ал.4 НПК и като такова попадащо в предметния обхват на съдебния контрол.

В това съдебно производство правомощията на съда са контролноотменителни и имат за единствена цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля с приложимите към конкретния случай законови/материални и процесуални/ разпоредби. Ясно дефинираните и поддържани от А. А. претенции за реда и начина, по който следвало, според нея, да се проведе и приключи съдебното производство по гр.дело № 471/22г. на Окръжен съд-гр.Хасково, не са и не могат да бъдат предмет на образуваната пред СГП преписка и не следва да бъдат обект и на дължимия по реда на чл.213,ал.5 НПК съдебен контрол върху съдебните актове, издадени от съдебния състав по цитираното гражданско съдебно производство. Това е така, тъй като сочените от А. А., в поредицата депозирани от нея жалби и сигнали, обстоятелства,касаещи твърдени от нея нарушения на процесуалния и материален закон, допуснати последователно от съдебния състав по гр.дело № 471/22г. на Окръжен съд-гр.Хасково, от съдебния състав по въззивно гражданско дело № 529/23 на Апелативен съдгр.Пловдив и по частни граждански дела № 3255/24г. и № 526/25г. на 2

Върховния касационен съд-Гражданска колегия, би следвало да бъдат и са били предмет на съответните инстанционни проверки от съответния Апелативен съд и от Върховния касационен съд в резултат, на които на същите тези обстоятелства е била дадена правна оценка, която се различава съществено от тази претендирана от А. А. и която оценка е довела до съответните законосъобразни, но несъмнено неблагоприятни за жалбоподателката правни последици.

Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално правен анализ на разпоредбата на чл.282 НК е правилен и коректен. Съобразено е изискването за наличието на „особен“ субект на състава на това престъпление, коректно са отразени необходимите за обективната му съставомерност признаци/ определени действия/бездействия по служба ,чрез които са били нарушени или са останали неизпълнени конкретни служебни задължения, и/или се явяват прекомерни на обема на предоставените му властнически правомошия и обективно настъпилия от тези действия/бездействия резултат /реална опасност от настъпване на немаловажни вредни последици/. Без това да е изрично посочено, прокурорът се е съобразил и с необходимите за съставомерността на деянието субективни признаци, тъй като същото /деянието/ следва да бъде осъществено при пряк умисъл и да преследва специфична цел- да бъде набавена облага за дееца или за друго лице или да бъде причинена вреда другиму.

За да обоснове липсата на съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.282 НК, в атакуваното постановление на СГП прокурорът е посочил твърдените от жалбоподателката нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при разглеждане на делото пред Окръжен съд-гр.Хасково и от съответните състави на АСгр.Пловдив и на ВКС-ГК, като правилно е констатирал ,че съдебните актове по него са били издадени от компетентни органи, в рамките на техните процесуални правомощия и са резултат на осъществен самостоятелен анализ и суверенна оценка на всички относими към конкретния гражданско правен спор обстоятелства. Съобразена от прокурора, пак без изрично да се ангажира с това, е и липсата на данни за упражнено спрямо ,осъществяващи процесуални функции по това съдебно производство съдии, недопустимо въздействие, което да е довело до формиране на вътрешното им убеждение в 3 разрез с изискванията за обективност ,обоснованост и безпристрастност. Така съобразените от прокурора обстоятелства, касаещи развитието на въпросното гражданско съдебно производство,както и гарантираните на съответните съдии, неприкосновеност и независимост при осъществяване на служебните им правомощия, правилно са били поставени в основата на крайния негов извод за липса на данни за осъществен от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.282 НК.

Поради това жалбата на А. А. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея постановление на СГП следва да бъде потвърдено, тъй като същото се явява правилно и издадено в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни законови разпоредби.

Поради горните обстоятелства и на основание чл.213,ал.5 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура , от 24.02.2026г., за отказ от образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 615/26г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4