Решение № 1304 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501149 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Фактори“ АД чрез адв. И. А.-Р., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 266322 от 31.10.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. 1895/2021, I гражданско отделение, 20 състав в цялост.

С обжалваното решение съдът e осъдил „Фактори“ АД да заплати на Г. Д. М. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 22 008 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-1116/19.07.2013 г. на Началник на СГКК – София, с адрес: гр.София, район Младост, ул. Михаил Тенев със стар идентификатор *** и с площ от 109,59 кв.м., за периода от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3923.94 лева – разноски по делото, като е отвхърлил иска за разликата над 22 008 лева до пълния предявен размер от 25 617,85 лева като неоснователен.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Направени са доказателствени искания и искане за спиране на делото поради преюдициалност на гр.д. 14406/2020 по описа на СРС и на 15972/2019 по описа на СГС.

В отговора на въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, възразява се срещу доказателствените искания, алтернативно се прави искане за искане за разпит на свидетели и допълнителен въпрос към СТЕ, като се възразява и срещу исканията за спиране на делото. Представят се писмени доказателства и се иска тяхното приемане.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима и разглеждането й следва да се 1 насрочи в о.с.з. Доказателствените искания настоящият състав е намерил за неоснователни по следните съображения. Искането за разпит на свидетели за установяване кога и защо процесният офис е зает от ответника следва да се остави без уважение. Същото се прави за първи път пред въззивната инстанция, не се твърди и не се установява процесуално нарушение на първата инстанция, не се твърди обстоятелствата да са новоузнати или новъзникнал. В първото с.з. е прието за безспорно, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г., а последният не е навел възражения във връзка с обстоятелствата, чието установяване цели с поискания разпит, поради което същият не е необходим за изясняване на факти от значение за спора.

В с.з. от 12.05.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на настоящото дело до приключване с влязло в сила решение на спора по гражданско дело №38450/2021 г. на СРС, 151 състав, както и на дело № 15972/2019 г. на СГС, Първо ГО, първи състав. В същото с.з. производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на гр.д. 3183/2022 г. на СГС, Първо ГО, 15 състав и след влизане в сила на решението по това дело производството е възобновено.

В с.з. от 16.10.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за повторна съдебнотехническа експертиза, отправено от въззивния жалбоподател със следните мотиви. По делото няма депозиран отговор на исковата молба. Възраженията на ответника в настоящото производство са, че имотът е придобит по давност, който въпрос е решен с решението по делото, по повод на което настоящото дело беше спряно, както и относно размера на обезщетението. Съдебното заседание, в което допуснатата СТЕ е била изслушана, заключението е добре обосновано от вещото лице и самото заключение е добре обосновано.

Ето защо СГС правилно е оставил искането за назначаване на повторна СТЕ без уважение.

Отправеното искане към въззивната инстанция е неоснователно поради липсата на процесуално нарушение на първата инстанция. Оставил е без уважение и искането на ответника по въззивната жалба за приемане на представените към отговора на въззивната жалба писмени доказателства, за които не се твърди да са нови, да са нововъзникнали или да са новооткрити. Същите са от 2010, 2016 година, доста преди образуването на първоинстанционното производство. Твърдението на процесуалния представител на ответника по жалбата е, че са за оборване на твърдения във въззивната жалба. Доколкото въззивната инстанция е обвързана в предмета си на проверка от спорните обстоятелства, разглеждани от първата инстанция, не следва да бъдат уважавани доказателствените искания за приемане на писмените доказателства към отговора на въззивната жалба. Без уважение е оставено и искането за представени в съдебното заседание документи, които макар и да са с дата от 2022 година и да са след отговора на въззивната жалба, са все за оборване на твърдения във въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател не изразява становище, а ответникът по жалбата чрез адв. Н. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. В писмена защита от 30.10.2025 г. излага подробни съображения.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

След преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Г. Д. М. срещу „Фактори“ АД. За да е основателна исковата претенция, следва да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, ответното дружество го е ползвало през периода от време от 20.08.201914.12.2020 г. без наличие на правно основание за това и размера на вредата. И трите предпоставки са доказани по делото.

Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/ 28. 05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на 2 имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.

Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за успешното провеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, когато е установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било възможно. Задължението да обезщети собственика произтича от създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се съизмерява със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период. Възприетото разрешение е възпроизведено и доразвито и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС: решения на ВКС: № 1933/2013 г. на ІV г.о.; № 252 от 23.01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на ІІІ г.о.; № 35 от 28.02.2012 г., по гр.д.№ 652/2011 г. на ІІІ г.о.; № 204 от 05.09.2013 г., по т.д.№ 1158/2010 г. на ІІ т.о. С решение № 267 от 20.01.2014 по гр.д. 13/2013 г. на IІІ гражданско отделение на ВКС по въпроса относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползвателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага, е прието, че когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.

Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителна практика на ВКС - решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о. и решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.

За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване (Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на Върховен касационен съд, II т.о.). Това е позицията на решаващия състав и в Определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 454 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Когато неоснователното обогатяване е последица от ползване на чужди имуществени блага, се приема, че вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него (Решение № 73 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 3034 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).

По делото се установява, че ищецът е собственик на имота

През исковия период от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г. ответникът е ползвал имота – обстоятелството е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото с определение от 05.07.2021 г. на СГС. Ищецът е собственик на имота, считано от 20.08.2019 г., когато същият му е прехвърлен от „Вест 2015“ ООД с нотариален акт № 59, том I, рег. № 2159, дело № 51/2019 г. от 20.05.2016 г. на нотариус рег.

№ на НК 437. С договора продавачът се е задължил да предаде владението на имота в срок до 02.09.2019 г.

На 21.10.2019 г., по ч.гр.д. № 53630/2019 г. на СРС, 175 състав, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ и изпълнителен лист за предаване на офиса на ул. „Михаил Тенев“ 12 (л. 14-18 от делото на СГС). Въз основа на тях е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. Н. и на 08.01.2020 г. е направен опит за въвод във владение на ищеца. В имота са се намирали представители на ответника, които са заявили, че ползват имота на валидно правно основание, а именно – 3 въз основа на споразумение с „ЕСТ” АД от 05.10.2009 г., представляващо по съществото си договор за заем за послужване. Поради това изпълнението е било отложено. (описано протокол за въвод във владение, л. 19-23).

Въз основа на решение, с което „Фактори” АД е осъдено да освободи и предаде на „ЕСТ” АД държането на процесния офис е издадена изпълнителен лист от 09.11.2020 г. от СРС, Първо ГО, 50 състав по гр.д. 22834/2020 г. С приемо-предавателен протокол 16.12.2020 г. „ЕСТ” АД е предал офиса на „Вест 2015” ООД. С решение, влязло в сила на 07.01.2021 г., „Фактори” АД е осъдено да заплати на „ЕСТ” АД обезщетение за ползване без основание на собствения му недвижим имот – процесния офис № 3, за периода от 10.02.2015 г. до 22.11.2016 г., включително (решение на СГС по гр.д. 2662/2017, Първо ГО 14 с-в, отменено частично с решение на САС по гр.д. 5349/2018, оставено в сила с решение на ВКС, Четвърто ГО по гр.д. 4132/2019).

Както беше посочено, по делото няма депозиран отговор на исковата молба.

Основанието, на което ответникът се е позовал за ползване на имота, е изтекла в негова полза придобивна давност. По въпроса изтекла ли е в негова полза придобивна давност е постановеното решение по преюдициалното за настоящия спор гр.д. 3183/2022 г. на СГС, Първо ГО, 15 състав. С него е отхвърлен искът на „Фактори“ АД срещу Г. М. с правно основание чл. 108 ГПК за признаване за установено на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищецът е собственик на офис 3 с идентификатор ***, гр. София, ж.к. Младост, ул.