Решение № 123 от 05.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500046 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д. № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово е отхвърлен предявен от Г. В. В. против Окръжен съд Велико Търново иск по чл.

2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от осъществявана от ответника правораздавателна дейност по в. гр. д. № 809/2019 година по описа на Окръжен съд Велико Търново.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Г. В. В. против Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д. № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се изтъква, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила; в разрез с материалноправните норми и фрапиращи противоречия; при непълно интерпретиране и дефицит на изясняване на фактическата обстановка, на доказателствата по случая; не съответства на законите и международните правни норми, част от законодателството на Република България, 1 ратифицирани по надлежния ред и в сила за правораздавателните органи в страната. Същият е необоснован. Съставът на Окръжен съд Габрово е лишил Г. В. В. от възможността да опровергае спорните фактически обстоятелства с относими способи и доказателства, което е ограничило в значителна степен възможността и правото на жалбоподателя да защити обективно и адекватно своята теза, да обори становището на ответника съобразно изискванията на закона. При формиране на вътрешното си убеждение първостепенният съд е игнорирал действителното съдържание на наведените от Г. В. В. доказателства – лишил го е от някои от тях, вследствие на което приетите фактически положения не намират опора в доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене – същите са произволни. Паралелно с това при решаване на спора съставът на Окръжен съд Габрово не е взел предвид основни положения от практиката на Върховния съд, Върховния касационен съд при постановяване на съдебни актове по дела от този род, не е съобразил и правоприлагащите европейски стандарти.

Направено е искане да се отмени Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д. № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, които дават основание за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Окръжен съд Велико Търново, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Н. К. – служебен защитник на Г. В. В., против Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д. № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в разрез с материалноправните норми, противоречи съществено на събраните доказателства. От съдебния акт не става ясна причината за отхвърляне на претенцията. Г. В. В. е лишен от възможността да опровергае спорните фактически обстоятелства, визирани в отговорите на Окръжен съд Велико Търново. Писмените доказателства не са ценени в тяхната съвкупност.

Неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля В. В.. Решаващият състав не е съобразил практиката на Върховния касационен съд при разглеждане на дела от този род, приложимите европейски правоприлагащи стандарти, извлечени от съдебните актове на Европейския съд по правата на човека. Необосновано не са допуснати поискани от Г. В. В. и неговия служебен адвокат свидетел, съдебнопсихологична и психиатрична експертиза с оглед предмета на спора и претърпените от жалбоподателя (ищец пред първостепенния съд) неимуществени вреди.

Направено е искане да се да се отмени Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д.

№ 29/2022 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, които дават основание за уважаване на претенцията.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Окръжен съд Велико Търново, в който се развиват доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на Окръжен съд Велико Търново.

Представителят на Прокуратурата на Република България смята, че жалбата е неоснователна.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на решението, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявен от Г. В. В. против Окръжен съд Велико Търново иск с посочено правно основание чл. 2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.

В исковата молба се излага, че е налице „отказ от правосъдие“ по в. гр. д. № 809/2019 година по описа на Окръжен съд Велико Търново – близо две години след предявяване на претенцията Г. В. В. не е бил редовно призован; не е участвал лично или чрез процесуален представител в производството по делото; не е информиран от решаващия съд за резултатите по делото. Г. В. В. е сезирал Окръжен съд Плевен, който е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд Велико Търново. Ищецът смята, че Окръжен съд Велико Търново не е бил компетентен да разгледа подадената от него жалба против действия на частен съдебен изпълнител. Близо две години ищецът е лишаван от възможност да получава минимални средства по партидата си в Затвора Плевен, тъй като същата е запорирана от съдебен изпълнител. Г. В. В. изтърпява доживотна присъда лишаване от свобода при строг режим. Той няма възможност да полага труд; при посочените условия е възпрепятстван да получава по личната си сметка и малкото парични средства, дарени от негови близки. По този начин на Г. В. В. са нанесени тежки психоемоционални травми, той е лишен от възможността да поддържа санитарния минимум за своята издръжка и физическо оцеляване (бил е лишен от възможността да си закупува минималния базов хранителен пакет – плодове, зеленчуци, основни храни), лекарствени препарати. В края на втората година Г. В. В. разбрал какъв е изхода по в. гр. д. № 809/2019 година на Окръжен съд Велико Търново. Около две години той лично почувствал върху себе си отказа на компетентния съд да се произнесе по неговата жалба. Изложеното довело до тежка психоемоционална травма, отразило се на психиката на Г. В. В.. Психоемоционалният статус на ищеца е допълнително усложнен, тъй като в продължение на дванадесет години изтърпява наказание лишаване от свобода без право на замяна. Г. В. В. не е инициирал процедурата по чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като е пропуснал регламентирания в закона срок.

3

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Окръжен съд Велико Търново да заплати на Г. В. В. сумата 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за времето от 15.07.2019 година до момента на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Окръжен съд Велико Търново, в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията.

С писмени становища Административният ръководител-председател на Окръжен съд Велико Търново оспорва иска.

Пред първостепенния съд представителят на Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на претенцията.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 226/24.11.2022 година по гр. д. № 29/2022 година на Окръжен съд Габрово е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба, уточняващата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от Г. В. В. против Окръжен съд Велико Търново иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл.

2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно разпоредбата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините отговорност за вреди е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите. При предявен иск с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съответно приложение следва да намерят точка 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 8/1959 година; точка 1 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 година – отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди; причинната връзка трябва да се докаже от ищеца във всеки конкретен случай. Държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди). Вредата е пряка, когато следва закономерно от неизпълнението на определени задължения, и е непосредствена в случаите, при които противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие (Решение № 449/17.06.2009 година по гр. д. № 3696/2007 година, IV 4 г. о.). Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие от конкретното действие или бездействие на делинквента.

Необходимо е деянието да е условие, без което вредата не би настъпила. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата в хипотезата, при която при мислено изключване на поведението на делинквента тя не би настъпила. В случай, че вредата би настъпила в сферата на едно лице и при неосъществяване на деянието, липсва причинна връзка. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не е негово случайно следствие. Вредите, които са последица не на неизпълнението, а на други фактори, прекъсващи причинната верига, са косвени. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който трябва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Съществуването на причинно-следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свърза отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При неустановяване на такава връзка обезщетение не се дължи. Наличието на пряка причинна връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда е изведено в практиката на Съда на Европейския съюз като една от материалноправните предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на Европейския съюз (решения на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-6/90 и С-9/90; С-46/93 и С-48/93; С-224/01, С-5/94, С-224/01, С-160/14 и други).