Решение № 260352 от 10.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9594/2020
- Вид
- Решение № 260352
- Подписан
- 10.06.2024
- Състав
- ЕМИЛИЯ ВЕРГИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, КАТЯ АНГЕЛОВА ХАСЪМСКА, ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.
София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ТАНЯ КАНДИЛОВА при секретаря Кристина Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова в. гр. дело № 9594 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Н.М.
- ищец по първоначалния иск по чл. 127, ал. 2 СК и ответник по насрещния иск по чл. 127, ал. 2 СК в първоинстанционното производство, с която се обжалва Решение
№ 134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 60665/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с което са предоставени, на основание чл. 127, ал.
2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.М.М. на майката С.С.Б., при която детето да живее; определен е режим на лични отношения на бащата М.Н.М. с детето Н.М.М., роден на *** г.
Във въззивната жалба се твърди, че е налице необсъждане на събраните доказателства и липса на мотиви, поради което решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като се предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М.М., при когото да се определи местоживеене на детето на посочения в петитума на исковата молба адрес, като се определи разширен разширен режим на лични отношения на детето с майката и да бъде осъдена същата да заплаща месечна издръжка в минималния размер, а именно ¼ от минималната работна заплата. Претендират се разноски
Ищцата по насрещния иск и ответница по първоначалния иск С.С.Б. е депозирала възражение на въззивната жалба, с което оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:
Пред Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав, е предявена молба с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 СК, депозирана от малолетния Н.М.М., роден на *** г., действащ чрез своята майка и законен представител С.С.Б., срещу М.Н.М.. По тази искова молба е образувано първоинстанционно гражданско дело № 45649/2019 г. по описа на СРС.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.Н.М., който е предявил насрещна искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
С определение от 18.10.2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 92-ри състав, не е приел за съвместно разглеждане по гр. дело №45649/2019 г. предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като е постановил делото да се докладва на председателя на III ГО за образуване на друго дело по иска с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК и в резултат на това е образувано първоинстанционно гражданско дело №
60665/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав.
В срока за отговор, насрещната страна по това дело /гр. д.№ 60665/2019 г./ – С.С.Б., е предявила насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК, като с определение от 12.12.2019 г., постановено по гр. дело № 60665/2019 г., са приети за съвместно разглеждане, на основание чл.
211, ал. 1 ГПК, предявените от ответницата С.С.Б. против ищеца М.Н.М., насрещни искове.
С
Решение № 134477/29.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 60665/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, са предоставени, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.М.М., ЕГН **********, на майката С.С.Б., при която е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между бащата М.Н.М. и детето Н.М.М., както следва:
- всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там. Ако детето е на детска градина в петък, то бащата го взема от там след приключване на занятия и го връща в дома на майката в неделя;
- през лятото (1 юни-15 септември) бащата има право да взема детето за 20 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Майката се задължава до 01.06 да посочва в кои дни от лятото ще ползва платен годишен отпуск;
- през четните години - за Великденските празници - от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден, а така също както и за времето от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 27.12,
- през нечетните години - за Великденските празници - от 10:00 часа на Великден до 18:00 часа на деня, следващ Великден, както и за Новогодишните празници от 10:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01 на следващата година;
- след като детето тръгне на училище: през нечетни години първата половина от есенната ваканция, от зимната ваканция (която не съвпада с Коледните празници) и от пролетната ваканция (която не съвпада с Великденските празници) за периода от 10:00 часа на първия ден на ваканцията до 18:00 часа на последния ден от първата половина на ваканцията; през четните години - втората половина на ваканциите в същия часови период;
- за рождения ден на бащата - от 10:00 часа до 18:00 часа;
- за рождения ден на детето и за именния ден на детето - съвместно с майката, ако това е невъзможно - за 2 часа на този ден по споразумение с майката, а при липсата на такова съгласие - за периода от 17:00-19:00 часа.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели К., В.(кредитирана по реда на чл. 172 ГПК, като майка на ищеца) и С., както и социалните доклади, приети по делото, като е приел, че същите сочат, че и двамата родители имат подходящи битови и жилищни условия за отглеждането на детето (при бащата са малко по-добри), подкрепяща среда (роднини по бащина и майчина линия, съжителстващи с родителя), постоянни доходи (тези на майката са малко по-високи). Приел е, че безспорно е установено, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможност да поемат преимуществено отглеждането на детето. Приел е, че данни за възможни неумения на майката за грижи за детето по отношение на физическата хигиена (неизрязани нокти, засъхнала кръв по нослето и пр.) се съдържат единствено в показанията на св. В.- баба по бащина линия, но е намерил, че нейните показания не могат да се смятат за напълно достоверни, тъй като е заинтересувана от изхода на делото.
Приел е, че установената по делото привързаност на детето към всеки един от родителите му и възможностите и на бащата, и на майката самостоятелно да упражняват родителските права поставя въпроса за нуждата от промяна на установеното статукво в отношенията между родителите по повод грижите за детето (§ 1, т. 5, б. „е“ ДР ЗЗДет.).
Приел е, че детето има установен (наложен и поддържан от майката) режим в гр.
София, където преимуществено е живяло още от раждането си и където вече ходи на детска градина. Приел е, че независимо от обстоятелството, че бащата често е посещавал детето в София и съответно го е вземал в с. Огняново и в гр.
Радомир, несъмнено е, че детето е свързано предимно с майката и с гр. София, като е приел че са непредвидими последиците за детето от една промяна на обстоятелствата, която не се налага от доказателствата по делото, на неговото местоживеене.
Като е анализирал доказателствата и установените обстоятелства по делото, Софийският районен съд е приел, че детето трябва да остане при майката, на която следва и да се предоставят за упражняване родителските права.
СРС е приел, че на бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения, който да позволи да се запази и засили емоционалната му връзка с детето, както и че той следва да бъде съобразен с факта на възрастта на детето, силната емоционална връзка на детето с бащата и добрия родителски капацитет на бащата, както и възможностите на бащата да полага грижи за детето си, установени по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели - вкл. и св. С., водена от майката, както и че бащата, който заедно със свои роднини, има собствен семеен бизнес, има времето и възможностите да изпълнява този режим.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд е не е мотивирал извода си, че детето трябва да остане при майката, на която следва да се предоставят за упражняване родителските права, като се твърди, че немотивирането на съдебното решение води до неправилност и незаконосъобразност на същото, поради и което следва да бъде отменено.
Излага се, че съдебният състав е направил извод и за преимущественото живеене на детето в град София и привързаността му към майка му , като в същото време е направил и извода , че детето е също привързано и към баща си и е останало за дълги периоди от време при него, обаче в противоречие с твърдените от бащата факти и събрани в този смисъл доказателства, съдът е възприел, че детето е оставяно на грижите на баща му и роднини по бащина линия в с.Огняново - абзац 6-ти, стр.2-ра, изречение 2-рб, както и абзац 1-ви, стр.З-та ,изр.1-во. Сочи се, че такива твърдения и доказателства въобще няма по делото, а твърденията на бащата са за полагане на грижи и отглеждане на детето в град Радомир и в с.Стефаново, община Радомир, където въззивникът има собствени имоти и детето се чувства спокойно и щастливо, когато прекарва времето си с бащата. Във въззивната жалба се излага, че като не е мотивирал решението си за предоставяне на упражняването на родителските права на майката и като е определил местоживеенето на детето при майката, без да е посочен конкретен адрес и без да е определил размер на дължимата се издръжка, съдът е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Излага се, че съдът е следвало да обоснове защо смята, че майката е с по-добър родителски капацитет от бащата, което не било направено.
Излага се, че в производството по чл.127, ал.1 от ГПК следвало да се уредят всички взаимоотношения, включително и въпросът за изплащане на издръжка и мотивът на съда да не постанови размер на издръжка поради висящо производство по чл.143, ал.1 от СК, вр. чл.149 от СК - гр.д. № 45649/2019г. по описа на СРС - 92с-в, бил абсолютно неправилен и незаконосъобразен, тъй като именно в това производство следвало да се реши въпросът за издръжката, а висящото гр. 45649/2019г. по описа на СРС - 92с-в следвало да бъде прекратено. Сочи се, че при анализиране на свидетелските показания, съдът е възприел, че показанията на св.В.не могат да се смятат за напълно достоверни, тъй като същата е заинтересувана от изхода на делото, като този извод на съда не следвало да бъде възприет, тъй като е неправилен. Сочи се, че по делото се събрани и други доказателства за неглижирането от страна на майката към детето по отношение на физическата хигиена, а именно - неизрязани нокти на детето, засъхнала кръв по нослето и т.н.
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите, прието е заключението на вещо лице по изготвена съдебно-психологична експертиза, приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите и детето, изискано е за послужване от Софийски районен съд, ГО, 92-ри състав, гр. дело № 45649/2019 г., от което е видно, че страните по настоящото дело са постигнали спогодба за издръжката на детето, която е одобрена от съда.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззивникът
М.Н.М. е посочил, че е със средно образование, завършил спортно училище, има собствен бизнес, магазин за хранителни стоки, който работи по 12 часа на ден. Въззивникът е посочил, че работи с майка си и може сам да си определя работното време, като например, когато детето е пет дни при него, само майка му работи на магазина, а той се грижи за детето и има предостатъчно време. Заявява, че иска да упражнява родителските права, защото е много привързан към детето, четири години страда за него, продължава пета година, минал през какви ли не неща, майка му в началото не искала да го дава, затова той завел дело, защото искал да си гледа детето.
Разпечатката съдържа 49 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d71af29-0c54-41e5-9365-daa4857dac90