Решение № 34 от 29.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Нова Загора, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря ПЕПА Й. КОПРИНКОВА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20252220100718 по описа за 2025 година

Производството е по чл.439 от ГПК.

Постъпила е искова молба от К. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес: село *********, чрез адвокат М. П. Х. от АК - Стара Загора, ул. ***********, против „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. и цена на иска 12 017,73 лв.

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

В исковата молба се твърди че, ищецът К. Г., е взискател по изп.д. 186/2025г. по описа на ЧСИ с per. № 869 с район на действие ОС Стара Загора - И.Б.. Длъжник по делото бил „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375. По делото се получило Запорно съобщение с изх.

№ 13450/23.06.2025г. по изп.дело № 20247040400451 по описа на ЧСИ per. № 704 - И.М. с район на действие - Окръжен съд Бургас. С това запорно съобщение му бил наложен запор върху вземанията му срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375. По този начин разбрал, че срещу мен има заведено изпълнително дело.

В това съобщение било описано, че въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 319/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас било образувано срещу него изпълнително произодство - изп.дело № 20247040400451 по описа на ЧСИ per. № 704 - И.М. с район на действие - Окръжен съд Бургас.

Твърди се още че, на 25.01.2011г. Районен съд Бургас бил издал изпълнителен лист по ЧГД № 319/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас.

По силата на този изпълнителен лист бил осъден да заплати на Юробанк България АД -сумата от 4437.07 лева - главница, ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и съдебно- деловодни разноски от 732.52 лева заплатена държавна такса.

На 18.01.2016г. Юробанк България АД била прехвърлило вземането си по този изпълнителен лист на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375.

Ответникът по настоящето дело, бил подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ с РЕГ № 704 И.М. на 29.04.2024г., към която приложил описаният по- горе изпълнителен лист издаден на 25.01.2011г. от Районен съд Бургас по ЧГД № 319/2011г.

1

На основание молбата и този изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 20247040400451 по описа на ЧСИ с РЕГ № 704 И.М..

Не му била връчена покана за доброволно изпълнение до този момент.

Твърди че, давностният срок за погасяване на претендираното от ответното дружество вземане бил изтекъл, по силата на общата петгодишна давност по смисъла чл. 110 ЗЗД.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 бездействал много повече от 5 години, което водело до погасяване на вземането по изпълнителен лист издаден на 25.01.2011г. от Районен съд Бургас по ЧГД № 319/2011г. Вземането било погасено много преди образуването на изпълнително дело № 20247040400451 по описа на ЧСИ с РЕГ № 704 И.М.. Дори и след образуването на това изпълнително дело взискателят продължил да бездейства, тъй като първото действие, което можело да прекъсне давността било извършено на 23.06.2025г.

Заявява че, съгласно ТР № 26.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, давността по време на изпълнителния процес се прекъсвала само с действията по принудително изпълнение. От датата на това тълкувателно решение - 26.05.2015г., до датата на налагането на запора 23.06.2025г. били изминали много повече от пет години.

Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 12 017.73 лева, представляващи 4 437.07 лева главница, 6848.14 лева лихви и 732.52 лева неолихвяема сума, предмет на изп.д. № 20247040400451 на ЧСИ И.М. с per. № 704, с район на действие - Окръжен съд Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 25.01.2011г. от Районен съд Бургас по ЧГД № 319/2011г., като погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен

Исковата молба била нередовна, доколкото в същата било обективирано искане за установяване недължимостт на сумата в размер на 6 848,14 лева, представляващи лихви и сумата в размер на 732,52 лева, представляваща неолихвяемо вземане. Посочените суми били формирани общо, без да се посочвало в конкретика какви компоненти са включени в тях.

Видно от издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 319/2011 г. по описа на PC Бургас, била присъдена договорна лихва в размер на 299,30 лева. От депозираната искова молба не ставало ясно как е формирана сумата в претендирания размер от 6848,14 лева.

Следва да се посочи, че в защитвания материален интерес не следвало да се включва законната лихва, тъй като в изпълнителния лист тя е визирана глобално, като период от време, без да се посочва конкретен размер, а от друга страна същата имала акцесорен характер, като по аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания.

Също, видно от издадения изпълнителен лист, били присъдени разноски в общ размер на 433,23 лева, от които 94,73 лева за държавна такса и 338,51 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл, от исковата молба не ставало ясно как е формирана и какви компоненти са включени в сумата в размер на 732,52 лева. Съдебната практика приемала, че допустим предмет на иска по чл. 439 ГПК са вземанията, обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам „пренесени“ в изпълнителния лист. В този смисъл, не е ясно дали в сумата в размер на 732,52 лева не били включени суми, представляващи разноски, такси и други дължими суми във връзка с образуваното изпълнително дело. Константната съдебна практика приемала, че недопустим се явява искът по чл. 439 ГПК за сумите, начислени в изпълнителното производство, като разноски, такси и други дължими суми, необективирани в изпълнителния лист.

С оглед всичко горепосочено, моли да бъдат дадени указания на ищеца да конкретизира как са формирани и какви компоненти са включени в сумата в размер на 6 848,14 лева, представляваща лихви и сумата в размер на 732,52 лева, представляваща неолихвяемо вземане, с оглед надлежното упражняване на правото на защита.

Ответникът заявява че, в исковата молба нямало изложение на факти и обстоятелства за това, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в отношенията си с ответника и че в същност именно в това си качество предявява този иск за защита. На следващо място, нямало изложени факти и 2 обстоятелства, че чрез този иск ищецът търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а именно тя да бъде разгледана по неговия настоящ или постоянен адрес, съвпадащ с района на Районен съд Нова Загора.

В допълнение, предявеният от ищеца иск не бил на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК. Именно поради тази причина, счита че, за подсъдността на иска по чл. 439 ГПК следва да се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК.

Твърди че, на 05.03.2009 г. бил сключен договор за кредитна карта между К. Х. Г.

/картодържател/, от една страна, и „Юробанк България" АД /кредитор/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните било възникнало валидно облигационно правоотношение. Посоченото вземане било прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен Договор за цесия между „Юробанк България" АД /цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /цесионер/ от 18.01.2016 г. и считано от тази дата кредитор по задължението бил ответното дружество. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, от „Юробанк България“ АД било инициирано заповедно производство, образувано било ч.гр.д. под № 319/2011 г. по описа на PC Бургас, завършило с издаването Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано първоначално изпълнително дело № 376/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към PC Бургас. Същото било прекратено и било преобразувано по депозирана молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД в ново изпълнително дело № 451/2024 г. по описа на ЧСИ И.Н.М., като производството било висящо към датата на депозиране на исковата молба.

Счита че, за установените вземания със заповед за изпълнение течала 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. По първоначално образуваното изпълнително дело № 376/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към PC Бургас, на длъжника била връчена на 12.07.2011 г. покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, като същата била влязла в сила поради неподаване на възражение в законоустановения срок. Това обстоятелство било отбелязано и видно от поставения печат на процесния изпълнителен лист. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземанията, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага 5-годишната погасителна давност.

Допълва, във връзка с посоченото от ищеца ТР № 2/2015г., ОСГТК на ВКС, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не била текла. За тях давността била започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Доколкото образуваното първоначално изпълнително дело № 376/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към PC Бургас, било висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, следвало да се вземат предвид само извършените изпълнителни действия след 26.06.2015 г., тъй като погасителна давност преди това не била текла. Дори да се приемело, че в даден момент по първоначално образуваното изпълнително дело № 376/2011 г. по описа на държавна съдебно- изпълнителна служба към PC Бургас да е настъпила перемпция, същата била без правно значение за прекъсване на погасителната давност.

Погасителната давност била прекъсната с депозираната молба с изх. № МАЗ 00016348/13.05.2020 г. Със същата давността била прекъсната, тъй като съдържала искане за връщане на изпълнителния лист, приложен по делото, с цел преобразуване на производството.

На 29.04.2024 г., и преди да бъде преклудирана възможността за принудително изпълнение, била входирана молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист по описа на ЧСИ И.М., с която погасителната давност била прекъсната.

3

В хода на новообразуваното изпълнително дело № 451/2025 г. по описа на ЧСИ И.М., погасителната давност отново била прекъсната последователно на 24.09.2024г. с налагането на запор на банкова сметка и трудово възнаграждение и на 16.06.2025г., с налагане на запор на вземане.

Навежда твърдение че, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Във връзка с наведените доводи за липса на подсъдност, моли да се изпрати делото за образуване пред местно компетентния съд по седалището на ответника - Софийски районен съд.