Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1036/2024
Вид
Определение № 303
Подписан
24.01.2025
В сила
24.01.2025
Състав
Бонка Дечева, Атанас Кеманов, Ваня Атанасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101036 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н., С. Т. К. и В. Й. С., чрез процесуалния им представител адвокат И. М., срещу решение №1152 от 07.11.2023г., постановено по в.гр.д.№1545/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по описа на Царевския районен съд, в обжалваната му част, с което е прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] и Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], че Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] са собственици на основание давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, с административен адрес в [населено място], общ. Ц., обл.

Бургас, като вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил исковете предявени от Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К.,

ЕГН [ЕГН] срещу Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], за приемане на установено, че ищците са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради давностно владение осъществено след 18.11.1973 год. и до момента, на описания недвижим имот.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции 1 за собственост бъдат изцяло уважени.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Формулирани са следните въпроси :

1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи цялостна преценка като въз основа на нея формира своите фактически и правни изводи по спорния предмет.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля, като такива без доказателствена стойност.

Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №208/15.12.2020г. по гр.д.№127/2020г. на ВКС, ІІ г.о., решение №127/22.07.2016г. по т.д.

№1772/2015г. на ВКС, решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, решение №210/15.08.2014г. по гр.д.№6605/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №60134/08.11.2021г. по гр.д.№1962/2021г. на ВКС, І г.о., решение №21/03.08.2022г. по гр.д.№3994/2021г. на ВКС, І г.о., т.2 от ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/13 на ВКС, ОСГТК, т.19 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.

№1/2000г. на ВКС, ОСГК, решение №96/03.12.2020г. по гр.д.№1076/2020г. на ВКС, решение №40/04.02.2015г. по гр.д.№4297/2014г. на ВКС и решение №44/10.07.2020г. по гр.д.

№1963/2019г. на ВКС.

2/Следва ли въззивният съд, при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика.Следва ли изводите на въззивния съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, да съответстват на събраните по делото доказателства.

Решението е постановено в противоречие с решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №134/19.11.2015г. по т.д.№3459/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №283/14.11.2014г.по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, ІV г.о.

3/Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала по наследяване, сънаследникът който упражнява фактическа власт върху целия имот, той държи ли частите на останалите само и изключително за себе си, противопоставяйки им това свое намерение.Необходимо ли е да манифестира това свое действие чрез снабдяване снабдяване с констативен нотариален акт или всяко едно негово фактическо действие установява това.

Въззивният съд е постановил решението си в отклонение с решение №110/20.03.2012г. по гр.д.№870/2011г. на ВКС и решение по гр.д.№5109/2013г.

Ответникът по касационната жалба Ж. Н. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

2

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че общият на страните наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973год., е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в имота къща/решението на първата инстанция в частта, с която е прието, че къщата е собственост на ищците не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.След неговата смърт процесният поземлен имот е бил наследен при равни части от трите му деца - А. Т. Н. /поч. 2021 год./- пряк наследодател на ответницата, Д. Т. Г. – /поч. 2005 год./ и М. Т.

Н. / поч.2005 год./ - пряк наследодател на ищците.

По делото не е било спорно, че още докато общият наследодател е бил жив, в процесния поземлен имот и сградата изградена върху него, заедно с него са живели дъщеря му М. Т. Н., нейният съпруг Т. Д. Н. и седемте им деца – пет от които са ищците по делото.Останалите две деца - А. Т. Н. и Д. Т. Г. не са живели в имота както към момента на смъртта на Т. Н. Г., така и в по-късен момент.След смъртта на М. Т. Н. и нейният съпруг Т. Д. Н. земята и сградата са стопанисвани от техните деца.

По делото е представена декларация с нотариална заверка на подписа на Т. Н. Г. от 27.07.1972 год., в който той е посочил, че е съгласен след неговата смърт цялото му имущество състоящо се от: „една полумасивна къща, 0.7дка. лозе, 3.3 дка. ниви и притежаваните от него животни, да бъдат прехвърлени на дъщеря му М. Т. С., срещу задължение за гледане“.Въззивният съд е приел, че тази декларация не е произвела правните последици на завещание или завет, а може да бъде ценена като изразена приживе воля на общия наследодател относно процесния поземлен имот, тъй като той не фигурира в нея.

По делото са представени доказателства, че за периода 1999 год. – 2005год. данъците за процесния поземлен имот, както и за къщата построена в него са заплащани от наследодателката на ищците М. Т. Н..

Представена е декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.11.2005 год., подадена от бащата на ответницата, с която той е декларирал съсобственост в процесния поземлен имот.

Представени са още - приходни квитанции за заплащани от наследодателя на ответницата МДТ за поземления имот за периода 2008 год. – 2010 год., справка за погасявани задължения за процесната земя по партидата на наследодателя на ответника за периода 2011- 2021 год., справка за закриване на партидата на А. Т. Н. след смъртта му през 2021 год.Справка за подадена декларация за земята по чл.14 от ЗМДТ през 2021 год. и приходна квитанция за заплатени от ответницата МДТ за процесния имот за 2022 год.

Видно от представения по делото н.а. №11/20.03.2023 год. по дело №181/2023 год. на нотариус №370, в хода на процеса наследниците на другата дъщеря на общия наследодател Д. Т. Г. са дарили на ищците по делото и на неучастващия по делото наследник на М. Т. Н. – Ж. Т. Н., получената по наследство от тях общо 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в имота сграда.Представено е и нотариално заявено изявление от 20.03.2023 год. на дарителите по сделката, озаглавено „обратно писмо“, в което е посочено, че им е известна волята на техния дядо, земята и къщата да останат за майката и бащата на ищците, както и това, че след смъртта на общия наследодател само и единствено те са владели и продължават да владеят къщата и земята, които принадлежат само и единствено на тях, но извършват дарението в тяхна полза, като най-удачен извънсъдебен правен способ 3 за преотстъпване на припадащата им се по закон наследствена идеална част.

Представен е протокол от 15.08.2007 год. за извършено трасиране, означаване и координиране на процесния поземлен имот, в който е отразено, че на тези действия са присъствали ищците по делото.

Пред първоинстанциония съд са били разпитани по двама свидетели доведени от всяка една от страните.

Свидетелят Т. Г. Г. – близък родственик и на двете страни, техен първи братовчед, /син на другата дъщеря на общия наследодател- Д. Т. Г./ живеещ в [населено място] и минаващ всеки ден покрай процесния имот, не отрича родствената си връзка с ищците и ответницата, но сочи, че има неприятно отношение към ответницата. Свидетелят сочи, че до смъртта си майката на ищците заедно със съпруга й и седемте им деца са живели в процесната къща с двор в [населено място].След като пораснали децата, в [населено място] останали А., М., Х.

– който покъсно починал, а Д., Д. и С. се преместили в [населено място].След смъртта на майка им М., както за къщата, така и за дворното място грижи полагали единствено нейните наследници – ищците по делото, само те обитавали имота и го поддържали. Дори и тези, които не живеят в имота, идвали събота и неделя да поддържат дръвчетата – ябълки, круши, дюли, също-лозето и цветята, и да чистят двора. Това било постоянно откакто починала майка им, а тя до смъртта си и нейният съпруг до смъртта си, живеели постоянно в къщата и двора.Свидетелят сочи, че ищците и техния брат Ж. се грижат и за животните, които гледат в двора – кокошки и куче.Една част от оградата на имота са я направили ищците, а другата част – съседът.Бетонът към улицата го направила общината, но М., А. и баща им направили другата част от тази ограда. Ищецът Д. построил нещо като бунгало в двора за да живее там и да се събират с другите ищци.В него Д. живеел повече от 15 години, а в събота и неделя често всички наследници на М. се събирали заедно на масата.Свидетелят заявява, че не е виждал в двора нито Ж. /ответницата/, нито дъщерите й. Тя никога не е идвала да направи нещо по двора, да го почисти или да се погрижи да него.

Свидетелката З. Я. Н. – без родство със страните, съсед на процесния имот в [населено място], добре го познава.Сочи, че до смъртта си единствено М.-майката на ищците и съпругът й Т. са живели постоянно в имота.След смъртта на родителите, в имота постоянно останали да живеят Д. и Х. – който живял там до смъртта си през 2019 год., но другите деца на М. и Т. идвали постоянно, най-вече в събота и неделя за да работят по двора.Свидетелката сочи, че наследниците на М. и Т. насадили в двора дръвчета-ябълки, круши, смокини, лозе, имали и кокошки, като всички идват когато могат – тези които живеят във В. – постоянно, а тези от Ц. – в събота и неделя, за да работят по двора, да се грижат за насажденията и животните. Когато ищците правили оградата на имота /сменили старата дървена ограда/, синът на свидетелката им помагал.Свидетелката познава ответницата Ж. и мъжа й, но никога не е виждала никого от тях в имота.

Свидетелката М. Е. У. – без родство със страните, познава ответницата Ж. от 20 години, от тогава познава и нейните родители, както и съпругът й, не познава ищците по делото, сочи, че с ответницата и съпругът й са семейни приятели. Когато бил жив бащата на Ж. – чичо А., той разказал на свидетелката, че първо живял с баща си в [населено място].Когато бил на 4 три години майка му починала и се преместили в [населено място].Там купили имот, след това баща му се оженил за друга жена.Къщата във В. оставили на едната сестра, която имала много деца и трябвало да се грижи за тях, за да ги поизгледа, но чичо А. казвал на свидетелката, че от мястото има една трета.Свидетелката сочи, че през лятото на 2022 год. присъствала на разговор между ответницата Ж. и неин братовчед.Разговорът бил на високоговорител, и свидетелката чула, че Ж. казва на братовчед си, който се казвал Д., че е извадила скица на имота, като го попитала кога да се срещнат за да говорят всички за разделянето на имота.На въпроса й, братовчедът отговорил: „Идвай Ж., кога не съм те пускал.Ела, ще изпием по ракия, ще се съберем.“ Братовчедът казал, че не може да събере всички и Ж. го попитала защо тогава да идва, а той и предложил да й даде една нива в С., за да остави мястото на него.