Акт № 2534 от 09.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. Бургас, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120107523 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК ..............., със седалище гр.

София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът Е. Х. К. (А.), с настоящ адрес в гр. ........., му дължи следните суми, на основание Договор за паричен заем Premium 14 № ......../.........год.: 1533,88 евро – главница, 521,78 евро – договорна лихва за периода 20.03.2023-02.09.2024 год., и 138,41 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода 03.09.-17.12.2024 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 03.01.2025 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед рег.

№ 1849/06.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 43/2025 год. на БсРС.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: заповедта за изпълнение е издадена на основание Договор за паричен заем Premium 14 № ............/..............год., сключен между „ВИ. Кредит“ ООД, като заемодател, и Е. А., като заемател, съгласно ЗПК; заемателят удостоверява, че е получила СЕФ, посочващ индивидуалните условия по паричния заем;

1 сключен е рамков договор за цесия от 01.12.2016 год., на основание чл. 99 от ЗЗД, и Приложение № 1/04.06.2024 год. между „ВИ. Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ........, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (негов правоприемник е ищецът-АД); „ВИ. Кредит“ ООД е упълномощило ищеца, от името на цедента и за своя сметка, да уведоми длъжника за извършената цесия; на 06.06.2024 год. до ответника е изпратено уведомление за извършена цесия с писмо с обратна разписка; ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД; прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, и следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право; уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение; длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението; съгласно процесния договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 3000 лева; ответникът, с подписване на процесния договор, е удостоверил, че е получил сумата; ответникът се е задължил да върне главницата с договорна лихва от 1020,51 лв., на 39 двуседмични погасителни вноски; съгласно чл. 2 от договора, страните се съгласяват, че със сключването му ще се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен заем № ........./.................год., който към датата на подписване на процесния договор е в размер от 2047,48 лева; страните са направили изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка; след извършеното прихващане задължението на ответника се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума – 952,52 лева; размерът на ГПР е 49.36 % и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, като включва единствено възнаградителната лихва; ответникът Е. А. е извършила плащания в общ размер на 100 лв. и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 3000 лв.; ответникът е трябвало да изплати 2 целия заем до 02.09.2024 год.; сроковете по всички падежи са изтекли, а ответникът продължава да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, считано от 03.09.2024 год.

За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на заповед рег. № 1849/06.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43/2025 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на иска по настоящото дело е обоснован с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгласно разпореждане рег. № 13443/24.11.2025 год.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на иска и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е оспорил иска като неоснователен; изложил е следните насрещни възражения и твърдения: искът е допустим, но неоснователен поради нищожност на Договор за паричен заем Premium 14 № ......................../...............г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, поради неяснота при определянето на ГПР; не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, не са посочени компонентите, които са включени в ГПР; не е посочено включва ли се в изчисляването на ГПР таксата за експресно разглеждане, неустойката за непредоставяне на поръчител, застраховка и т. н.; изискуемите по договора такси и разходи водят до различен ГПР от посочения в договора; непосочването на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляване на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни; поради невключването в ГПР на разходите за такса за експресно разглеждане и неустойка за поръчител, същият е грешно посочен и не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни; посоченият в договора ГПР не е реално 3 прилаганият и представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП; процесния договор е еднотипен договор, върху чието съдържание потребителят не може да влияе; клаузата на чл. 5 от договора, за дължимост на неустойка в размер на 1242,54 лв. за непредоставяне на обезпечение, е нищожна като противоречаща на целта на закона; задължение на кредитора е да прецени дали длъжникът отговаря на определени условия за отпускане на кредита; вместо това на кредитополучателя е вменено задължение да осигури поръчител и банкова гаранция; кредиторът не е спазил целта на закона и е създал предпоставки длъжникът да изпадне в свръхзадлъжнялост; на кредитора е вменено и задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, и в зависимост от това да предостави или не искания кредит; неустойката за непредоставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нарушена нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за съответствие на договора с добрите нрави; с тази клауза от договора се цели единствено постигането на неоснователно обогатяване от страна на кредитора; неустойката е уговорена с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; дори да се приеме, че страните по договора са допускали, че уговореното в чл. 5 от договора ще бъде изпълнено и съответно неустойката няма да се дължи, то това плащане би било възнаграждение под условие, а не неустойка, тъй като дори при непредоставяне на гаранциите договорът поражда действие по договорения погасителен план, но при по-висока цена, вместо кредиторът да се възползва от правото си по чл. 71 от ЗЗД и да иска предсрочно изпълнение; клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава кредитополучателя да заплати необосновано висока неустойка, а и тази клауза не е уговорена индивидуално; клаузата на чл. 1, ал. 3, за такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, е нищожна и противоречаща на нормата на чл. 10а от ЗПК; тази такса е свързана с усвояването на кредита и не представлява допълнителна услуга, а и размерът й е повече от 1/2 от предоставения кредит, което я прави необосновано висока; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 %, но липсва уточнение на базата, върху която се начислява лихвеният процент – върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, не е посочен и общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна 4 лихва и съотношението й с главницата, което би дало възможност да се види дали посочения лихвен процент отговаря на действително посочения от кредитора; според чл. 11 от ЗПК, задължителното съдържание на договора за потребителски кредит трябва да е описано на ясен и достъпен език, а неяснотата при описанието на приложението на ГЛП съществено ограничава правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договора за кредит; на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи; въпреки, че ищецът не претендира заплащането на договорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора такса и неустойка, те трябва да се вземат предвид при оценка на валидността на договора, тъй като преценката за нищожност на целия договор или на отделни негови клаузи се извършва към датата на сключването му; съдът следва да прогласи нищожността на Договор за паричен заем Premium 14 № .........../..............г., а в условие на евентуалност, ако приеме, че договорът е валиден и действителен, следва да прогласи нищожността на клаузите на чл.

1, ал. 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора, на основание чл. 22 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Писменият отговор на ответника е пояснен и уточнен устно в проведеното по делото открито заседание.

Ответникът не е ангажирал доказателства; моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

С доклада си на делото – определение рег. № 4732/05.10.2026 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Районен съд – Бургас, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем Premium 14 № .../...год., сключен между „ВИ. Кредит“ ООД, в качеството на кредитор, и Е. Х.

А., в качеството на длъжник (потребител); в него са посочени съществените 5 реквизити на договора: главница от 3000 лева, разсрочено връщане на кредита на 39 погасителни вноски през периода 20.03.2023-02.09.2024 год., договорна лихва – 40.32 %, годишен процент на разходите – 49.39 %, и общ размер на всички плащания – 5884,32 лева. В чл. 1, ал. 3 на договора е посочено, че потребителят дължи и такса от 1863,81 лева, за „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“.

В чл. 5 на договора е вписано задължението на потребителя, в 3-дневне срок от усвояване на кредита да предостави на контрахента си обезпечение по избор от 2 конкретно посочени възможности (поръчител-физическо лице, което следва да отговоря на детайлно посочени изисквания, или банкова гаранция). Непредоставяне на обезпечение е санкционирано с дължимост на неустойка в размер от 1242,54 лева, съгл. чл. 5, ал. 2 от договора.

Разпечатката съдържа 22 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d70507a-b31c-4f49-a7ef-687e96e6d5ac