Решение № 4786 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4786 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100506513 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.293, ал.3 във вр. с чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение №86 от 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., е отменено въззивно решение № 2 0 0 2 о т 12.03.2020г. по въз.гр.дело №12245/2019г . по описа на СГС, Г.О. , IV-Д състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С решение №151298 от 26.06.2019г., постановено по гр.дело №22665/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ми състав, е отхвърлен предявеният от В. Р. М., с ЕГН **********, против "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ вр. чл.228, ал.2 КТ вр. чл.54 от Колективен трудов договор / КТД/ от 2015г. за сумата от 20160 лв., представляваща дължим остатък в размер на 9 брутни работни заплати от обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г., дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 04.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В. Р. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. С., с която се обжалва изцяло решение №151298 от 26.06.2019г., постановено по гр.дело №22665/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ми 1 състав. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че с обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за сумата о т 20160 лв., така както първоначално е заявена исковата претенция, без да отчете факта, че в съдебно заседание на 25.02.2019г. е допуснато изменение на размера на предявения иск като същият е намален за сумата от 15120 лв.. Поддържа се, че първостепенният съд не е направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е обосновал погрешен правен извод, че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на още 9 брутни трудови възнаграждения на основание чл.54.1.4 КТД от 2015г., сключен между "Л.С." ЕАД и синдикатите - Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" при "Л.С." ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България при "Л.С." ЕАД. Излагат се доводи, че ищецът действително не е член на синдикална организация, страна по КТД с "Л.С." ЕАД, но е бил присъединен към КТД от 2013г. и са му правени удръжки от трудовото възнаграждение за това за период от две години. Неоспорва факта, че ищецът не е присъединен към КТД от 2015г., но релевира възражение, че работодателят не е изпълнил задължението си чл.58 КТ за информиране на всички работници и служители за сключения КТД от 08.12.2015г., поради която причина твърди, че не е знаел, че е сключен нов КТД и не е подал заявление да се присъедини към него. Твърди се още, че съгласно разпоредбата на чл.54.3 от КТД от 2015г., действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, увеличеният размер на обезщетение от 15 брутни заплати се дължи на работник и служител при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, в случаите, когато работникът или служителят е бил присъединен към КТД /настоящ или предходен/ за период не помалко от 12 месеца. Поддържа се, че след като ищецът е бил присъединен към предходен КТД от 2013г. за период по-голям от 12 месеца, то същият попада сред кръга от лицата, които се ползват от правата по чл.54 от КТД от 2015г. и в негова полза е възникнало правото при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да получи от работодателя увеличеният размер на обезщетение от 15 брутни заплати. Сочи се още, че в случая работодателят е изплатил обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, предвид на което предявеният иск за заплащане на обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г. на още 9 брутни работни заплати се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени подробно и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 2015г. за присъждане на обезщетение в увеличен размер на още 9 брутни работни заплати за сумата от 15120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски, направени пред всички съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Й., депозира писмен отговор, в който изразява становище 2 за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е мотивиран и постановен съобразно приетите по делото доказателства. Излага се, че правилно е преценено от първоинстанционния съд, че по делото не са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи правото на ищеца да претендира от ответника заплащане на обезщетение в увеличен размер на още 9 брутни работни заплати по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 2015г.. Поддържа се, че правото да се ползват от сключения К ТД от 2015г. имат работниците и служителите, които са членове на синдикална организация, страна по договора, и работниците и служителите, които макар да не са членове на синдикална организация, са се присъединили към сключения КТД по предвидения за това ред. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.54.3 от КТД от 2015г. от увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да се ползва единствено работник и служител, който към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря кумулативно на две условия: 1/ да е член на синдикална организация по КТД или да е присъединен към КТД /настоящ или предходен/ и 2/ това му качество да е за период не по-малък от 12 месеца без прекъсване, като се поддържа, че ищецът не отговаря на първото от така посочените две условия, което обуславя и неоснователност на предявения иск. Поддържа се още, че възражението на ищеца, че не е уведомен от работодателя за сключения през 2015г. КТД е неоснователно. В тази връзка се посочва, че предвид големия брой работници и служители, осъществяващи трудовата си дейност при работодателя "Л.С." ЕАД, информирането на работниците и служителите за сключения КТД е извършено чрез изпращане на всички електронни адреса на "Л.С." ЕАД на pdf файл, съдържащ подписания КТД, като преките ръководители са информирали работниците и служители за това обстоятелство.

Посочва се още, че доколкото ищецът основава претенциите си именно на КТД от 2015г., то се налага извод, че същият е бил запознат с неговото съществуване и съдържание. По тези аргументи се поддържа, че ищецът е имал възможност да се присъедини към сключения КТД от 2015г., но не го е направил по предвидения в чл.81 от КТД от 2015г. ред и начин чрез подаване на писмено заявление по образец до работодателя, поради което не може да се ползва от предвидените в него права и привилегии за работниците и служителите, в т.ч. и тези регламентирани в чл.54.1 при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Предявен е от В. Р. М., с ЕГН **********, срещу "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 08.12.2015г. за сумата от 15120 лв. /в съдебно заседание на 25.02.2019г. е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез намаляването му/, представляваща обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г. на още 9 брутни работни заплати, което се д ъ л ж и от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и 3 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд, поради което не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

Ищецът - В. Р. М. е работил по трудово правоотношение с ответника - "Л.С." ЕАД, или с юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА "Балкан", от 15.09.1977г., като е изпълнявал различни длъжности, като за периода от 20.12.2006г. до 01.09.2017г. /дата на прекратяване на трудовия договор/ е заемал длъжността "авиодиспечер, въздушно обслужване/рампагент-супервайзор". Със заповед

№1383/26.08.2017г. изпълнителният директор на "Л.С." ЕАД на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратил трудовото правоотношение на ищеца - В. Р. М. , считано от 01.09.2017г., като в издадената заповед се съдържа разпореждане за изплащането на служителя на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца и след представяне на разпореждане за пенсиониране, издадено от НОИ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 4 месеца. Общият трудов стаж на ищеца - В. Р. М. при ответника - "Л.С." ЕАД, или при юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА "Балкан", е над 20 години. Ищецът - В. Р. М. е подал заявление вх.№100-21445 от 10.12.2013г. за присъединяване к ъ м КТД, сключен на 20.11.2013г., и същият е бил присъединен към този КТД за срока на действието му - м.12.2013г. - м.11.2015г., през който период са му правени удръжки от трудовото възнаграждение за членски внос "присъединени" – 2013г..

На следващо място не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът не се е присъединил КТД, сключен на 08.12.2015г. между -"Л.С." ЕАД и синдикатите Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" при -"Л.С." ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България при "Л.С." ЕАД.

В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменително решение №86 от 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., с оглед релевираното от въззивника-ищец възражение за неизпълнение на задължението на работодателя по чл.58 от КТ настоящият въззивен състав с разпореждане от 28.08.2021г. е разпределил между страните доказателствената тежест за установяването на релевантния за конкретния спор факт за изпълнение на задължението на работодателя по чл.58 от КТ за информиране на всички работници и служители за сключването на КТД от 2015г., а именно, че ищецът носи тежестта да докаже недобросъвестното /умишлено/ неизпълнение на работодателя, а от своя страна работодателят е длъжен да докаже, че е изпълнил вмененото му по закон задължение по чл.58 от КТ. Постановеното от настоящия въззивен състав разпореждане от 28.08.2021г. е съобщено на страните с призовка.