Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 562 от 18.08.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Частно наказателно дело 540/2023
Вид
Протокол № 562
Подписан
18.08.2023
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 562 гр. Ботевград, 18.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ****

Сложи за разглеждане докладваното от **** Частно наказателно дело № 20231810200540 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

ЗА БРП СЕ ЯВЯВА МЛАДШИ ПРОКУРОР ****.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К. - ред.пр., се явява лично, приведен от Следствения арест-гр.София, чрез Началника и с упълномощен защитник адвокат Б., с пълномощно по досъдебното производство.

По даване ход на делото

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

И. А. К. - роден на 15.09.1998г. в град Ботевград, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с.Новачене, община Ботевград, обл.Софийска, ул. „*****“ №2, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Данните снети по лична карта на обвиняемия, след което връща същата на лицето.

На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ.Б.: Няма да правя отводи.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Няма да правя отводи.

На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на обвиняемия по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от НПК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия И. А.

К. по досъдебно производство № 246/2023 г. по описа на РУ-Ботевград, пр.пр. вх.№ 1349/2023 г. по описа на РП-Ботевград от младши прокурор Йоанна **** при РП-Ботевград.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.

АДВ.Б.: Оспорвам искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Няма да соча нови доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Разбирам искането. Поддържам казаното от адвоката ми.

Съдът приканва обвиняемия да даде обяснения.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Ние се агресирахме от предния ден.

Предният ден се случи така, че той хвана брат ми Борис за гушата и го удари по главата. Този човек, който ние го нападнахме с брата ми хвана брат ми за гушата и започна да го души и го удара с лакът по главата. Също така неговата съпруга започна да удря моята съпруга по главата с юмруци и докато го правиха това казваха, че ще ги убият и учистят и да не стъпват повече в парка. Конфликтът стана от най-малкия ми брат Даниел и на пострадалия детето. Той вместо като по-голям да се скара на детето, той искаше да убие моя малък брат и брат ми Борис застана пред малкия ми брат и той хвана брат ми Борис за гушата и го удара с лакът. Жена ми дръпна детето, малкия ми брат и неговата съпруга започна да бие моята да пусне малкия ми брат, за да могат да си го набият те. На този ден всичко приключи. На следващия ден ние с брат излязохме, видяхме го. Ние като тръгвахме натам и го попитах как не го е срам да заплашва малко дете, той знае ли, че малкият ми брат не иска да излиза от вкъщи след тази случка. Брат ми е на 10 години. Той се казва Даниел. Аз бях с брат ми Борис на следващия ден. Пак го видяхме в парка и аз го попитах, а той нищо не каза. Той стана и започна да ръкомаха с ръце и ние от паниката, че започва да ни напада започнахме да го нападаме и ние.

Той стана, стисна си юмруците и започна да ръкомаха и ние се защитихме и малко го понабихме. Това, че той е казал, че съм го заплашвал с убийство, нищо подобно не съм казал, нищо такова няма. Откакто мина разправията ние се обърнахме и си тръгнахме с брат ми, без да казваме нито една дума. Ние такива думи, че ще го убием не сме казвали. Просто се обърнахме и си тръгнахме с брат ми. Той ни каза, че съжаляваме много за това, протегна се 2 до някаква раница да извади нещо, но някаква жена, която седеше до него изпищя: „не“. Не знам какво би трябвало да извади от чантичката, но явно е искал да извади нещо да ни нарани нас, аз така го разбирам. Първият конфликт между децата възникна мисля, че на 13.08.2023 година, а ние на 14.08.2023 година отидохме да говорим. По малко от 24 часа има между двете случки. Искам да кажа, че много искрено съжалявам за това нещо, че никога повече това няма да се повтори, че имаме огромно желание да се впишем в живота на нормалните хора, да си намерим работа, да си живеем нормално.

Никога не сме били осъждани. Това за нас е много страшно, за което още от първата минута си взехме поука, че това повече никога не трябва да го правим. То, по принцип аз бях на път предходния ден и на мен ми го обясниха моите близки, защото то е станала разправията с двете деца и той е хванал малкия ми брат за дрехите й е казал на неговото дете: „сега тати ти го набий, щом той те е ударил теб“ и затова брат ми отиде да застана пред него и му казал: „можеш да му се скараш това е малко дете“. За този случай на 13.08.2023 година е информирана полицията от жена ми Николина, но понеже е станало много късно, а нас ни нямаше вкъщи и ни беше страх да не й се случи нещо на нея и на малките деца тя не излезе да довърши сигнала за това.

Не знам дали социалните са информирани за случая.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към обвиняемия.

АДВ.Б.: Нямам повече въпроси към обвиняемия.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

АДВ.Б.: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. К.: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

На основание чл.283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно производство № 246/2023 г. по описа на РУ-Ботевград.

Предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други доказателства и нямат други искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, з а да се определи найтежката мярка за процесуална принуда на основание чл.63, ал.1 НПК трябва да съществуват три кумулативни предпоставки, а именно престъплението да е 3 наказуемо с лишаване от свобода, да са събрани по делото материали, които да създават обосновано предположение за авторството на деянието и данните да сочат, че съществува реална опасност деецът да се укрие или да извърши престъпление, като двете последни в условията на алтернативност. На обвиняемият е повдигнато и предявено обвинение по чл.144, ал.3, т.1 във вр.ал.1 във вр. чл.20 от НК и по чл.325, ал.2 във вр. ал.1 във вр.чл.20 от НК.

Посочените престъпления са наказуеми с лишаване от свобода, респективно от шест и пет години лишаване от свобода, като престъплението по чл.144, ал.3, т.1 във вр ал.1 е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От събраните до момента доказателствени материали по делото-протоколи за разпити на свидетели, видео-техническа експертиза, протоколи за извършени разпознавания може да се направи обосновано предположение, че същият е автор на деянията, за които е ангажирана и наказателната му отговорност.

Налице е реална опасност лицето да извърши друго престъпление, въпреки чистото му съдебно минало. Характеристичната справка показва, че обвиняемият е конфликтна личност, агресивна, със склонност да нарушава обществения ред. Това се доказва и от дързостта на извършване на деянието, през деня, на публично място, сред хора, в присъствие на деца, което показва явно незачитане на обществения ред. Налице е и другата алтернативно посочена предпоставка за реална опасност, а именно лицето да се укрие.

Видно от справките за пътувания е, че брат му Борис, който е съучастник и съизвършител е пътувал за дълги, продължителни периоди от време през 2022 година извън страна, като е влизал и излизал, което предпоставя уседналост на територия извън Република България. С оглед изложеното от обвиняемия, че се е намирал в агресивно състояние, така да се каже афект от случилото се предния ден, то следва да се има предвид, че е минал период от около 24 часа, като за засилен афект не би следвало да се говори. С оглед всичко посочено моля да вземете предвид, че са налице предвидените в чл.63, ал.1 НПК предпоставки и ви моля да вземете спрямо обвиняемия И. А. К. мярка за неотклонение задържане под стража.

АДВ.Б.: Уважаема госпожо председател, от името на моя подзащитен ще ви моля в днешното съдебно заседание да се произнесете с определение, с което да оставите без уважение искането на прокуратурата за вземане на найтежката мярка за неотклонение или алтернативно да вземете спрямо него полека такава. На първо място от данните по делото и от обясненията, които дава моят подзащитен в днешното съдебно заседание става ясно в действителност, че между него и неговия брат Борис, от една страна и лицето Дилян ***** на процесната дата 14.08.2023 година е имало съприкосновение, в рамките на което на господин ***** са причинени телесни увреждания, които са квалифицирани от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, като такива, водещи до разстройство на здравето, неопасно за живота или причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Това, което обаче прави впечатление на защитата на първо място е, че спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение, че за това, че същият се е 4 бил заканил с убийство на въпросната дата спрямо пострадалото лице, като това обстоятелство към този момент се извлича единствено и само от показанията на пострадалия свидетел *****. Това, което е важно да се подчертае в настоящото производство на първо място, е че дори и да се приеме, че на този ранен етап, че такива думи са били изречени спрямо ***** същите тези думи са били свързани с емоционалното състояние, което има обвиняемото лице, без на този етап защитата да твърди непременно, че е било налице афектно състоянието по смисъла на закона. Но при всички психо емоционалното състояние на лицето е било свързано и със случката предишния ден. Тази случка има важен генезис за събитията, които са се случили и когато говорим за думи, изречени именно под такова въздействие тук не става въпрос за отправяне на закани по смисъла на чл.144, ал.3 във вр ал.1 НК. Такава е и константната практика на ВКС, като например решение № 419 от 2015 година по наказателно дело № 1314/2015 година на ІІІ-то НО, където е прието, че думи и изрази, които са били използвани в рамките на една свада или скарване, изразяват емоционален заряд, а не целят и на са изпълнени със съдържанието и не целят да предизвикат основателен страх в друго лице, че на същото ще бъде противозаконно отнет неговия живот. В настоящото производство аз лично смятам, че прокуратурата е избързала много с повдигането на обвинение по чл.144 НК, за което в действителност формално от показанията на свидетеля ***** са налице данни, но погледнато юридически не са налице съставомерните признаци, за да се приеме, че е налице обосновано предположение, че е извършено престъпление по този състав от НК. На следващо място спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение за това, че същият с изключителна дързост и цинизъм е извършил непристойни прояви, които са изразявали на процесната дата, чрез нанасяне на побой на въпросното лице *****. Няма да навлизам в подробности, за да не обременявам протокола по отношение на практиката на ВКС за изключителна дързост и цинизъм, но по-важното е, че мотивите и подбудите за осъществяване на посегателство спрямо ***** нямат нищо общ с цел да се покаже на обществото явно неуважение и пренебрежение към обществените ценности и нрави. Поведението, видно от материалите от делото е било свързано със случката от предходния ден, която е била очевидно скарване между две деца, за което говори и свидетелят ***** и свидетелят ****. В своите показания същите не заявяват много съществена информация. Прави впечатление, че записите от камерите са изискани само за процесната дата 14.08., като липсват такива за случилото се на 13.08. и затова сме сезирали представител на прокуратурата, за да се види какво се е случило на предишния ден. Сезирали сме и БРП и полицията за случката, а с пострадалото дете, брат на моя подзащитен работят и социални, тъй като същото е уплашено от това, което е преживяло на 13.08. Като всичката тази информация е предоставена на компетентните органи още преди случая на 14.08., но за съжаление обаче не са взети същите мерки, каквито тук в настоящото производство се вземат спрямо моя подзащитен и неговия брат, 5 като се прокарват обвинения, за които видимо не съществуват данни в доказателствата по делото. Мога да се съглася, че в случая става на въпрос за причиняване на телесна повреда, каквото обвинение няма, но тук няма налице хулигански мотив, още по-малко, квалифицирани обстоятелства особена дързост и цинизъм и няма как да бъдат извеждани от критерия публичност при положение, че в практиката си ВКС отрича въобще като задължителен критерии на хулиганството факторът публичност, дали е станало достояние на други хора, дали не е ставало, дали е в светлата или в тъмната част на деня.