Определение № 561 от 31.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 31.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Мила Й. Колева

Тони Кръстев като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100502249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71122/14.08.2025 г. от П. С. С., чрез адв. Т. Н., против Решение № 2568/07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2048/2024 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че ответницата и настояща въззивница дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 103195446, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5, сумата от 1854.57 лева, представляваща общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2020 г. – 07.2022 г., сумата от 410.38 лева - обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г., сумата от 583.05 лева - общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2022 г. – 09.2023 г., сумата от 42,34 лв. /четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2022 г. – 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /13.11.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението, всички суми, дължими във връзка с топлоснабден имот, находящ се в г.В., жк М. ****, партида № 18881, за които суми е издадена Заповед № 7126 от 15.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 14795/2023 г. на ВРС, както и е отхвърлен предявеният от ответницата срещу ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че между страните по спора не съществува облигационно правоотношение по покупкопродажба и доставка на топлинна енергия.

Въззивницата излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони. По отношение на отхвърления инцидентен установителен иск излага, че по делото безспорно било установено, че от 1998 г. насам единствен 1 собственик на процесния недвижим имот се явявал В. В. Д., като между въззивницата и бившия й съпруг възникнало наемно правоотношение след прекратяване на брака между тях. Липсвали доказателства за сключен от П. С. договор с въззиваемата страна. Партида № 1881 била прехвърлена от В. Д. без съгласие на въззивницата, като последната не го упълномощила да я представлява пред трети лица. Сочи, че в процесния период не е обитавала имота, поради което сключените без нейно съгласие договори не я обвързват.

В допълнение, твърди, с оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд изключил от доказателствения материал по делото Договор № 95/24.10.2000 г., ведно с ОУ към него, че в обжалваното решение е възприет неправилен извод, базиран на изключено доказателство.

На следващо място, въззивницата намира, че за процесния период насрещната страна не е доставяла топлинна енергия до ап. 53, предвид това, че още през 2018 г. отоплителните тела в жилището – баня, кухня и хол, са изключени, за което е съставен нарочен Констативен протокол № 1900332/2018 г., в който допълнително било отразено и че „отоплителните тела са отделени от аншлусите, същите са затапени“. Оспорва се от въззивницата същата да е получава фактурите, обективиращи процесните вземания, както и правилното отчитане на доставената топлинна енергия и извършеното дялово разпределение. Сочи се, че процесните фактури не са осчетоводени от насрещното дружество. Отделно от това страната счита, че представеният от ищеца договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, поради което се иска прогласяването му за нищожен.

Съобразно изложеното, счита, че между страните по делото не съществува облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия.

Поддържа твърдението си за липса на процесуална легитимация на насрещната страна за предявяване на процесните искове, с оглед липсата на доказателства за правоприемство на „Топлофикация-Варна“ ЕАД и насрещната страна. Поддържа и твърденията си за неоснователност на предявения иск, като аргументира становище за недължимост на сумите, с оглед липсата на валидна облигационна връзка между страните. Оспорва задълженията по представените по делото фактури. Счита, че обемът на употребяваната топлинна енергия бил изчислен неправилно. Искането е за отмяна на оспореното решение и отхвърляне на предявените положителни установителни искове и уважаване на предявения инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 84036/07.10.2025 г. от въззиваемата страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Оспорва твърденията на насрещната страна за липса на облигационно правоотношение между страните. Твърди, че въззивницата е обитавала имота заедно с децата си, като за този период за имота е била доставяна топлинна енергия. Последното обстоятелство се потвърждавало и от Констативен протокол № 2020075212/26.05.2020 г. От допуснатата по делото ССчЕ се установявало, че издадените фактури били осчетоводени от дружеството, като по тях липсвали плащания. По изготвената СТЕ вещото лице правилно изчислило обема на доставената енергия и нейната стойност.

От събраните по делото гласни доказателства се установявало, че процесният имот е използван от ответницата и от низходящите й. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 2

882252/30.09.2025 г. от въззиваемия - трето лице-помагач в първоинстанционното производство В. В. Д., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Отправено е искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не са отправили доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 71122/14.08.2025 г. от П. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 24, вх. 2, ет. 4, ап. 9, чрез адв. Т. Н., против Решение № 2568/07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2048/2024 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че ответницата и настояща въззивница дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 103195446, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***, сумата от 1854.57 лева, представляваща общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2020 г. – 07.2022 г., сумата от 410.38 лева - обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г., сумата от 583.05 лева общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2022 г. – 09.2023 г., сумата от 42,34 лв. /четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2022 г. – 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /13.11.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението, всички суми, дължими във връзка с топлоснабден имот, находящ се в г.В., жк М. ****, партида № 18881, за които суми е издадена Заповед № 7126 от 15.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14795/2023 г. на ВРС, както и е отхвърлен предявеният от ответницата срещу ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че между страните по спора не съществува облигационно правоотношение по покупко-продажба и доставка на топлинна енергия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивницата бъдат връчени и преписи от постъпилите писмени отговори на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

3

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.

Варна, ***. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.

Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4