Решение № 402 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова в присъствието на прокурора Д. Анг. Д., С. Г. Т. и Д. К. А. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600724 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена на 25.04.2025 г. от защитника – адв. И. П. против присъда № 52/10.04.2025 год. по н.о.х.д. № 5195/2024 год. по описа на СГС, НО, 40 състав, с която подсъдимият Ф. Г. Г. е признат за виновен за извършени в съвкупност престъпления по чл. 152, ал. 4, т. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 3 и т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Въззивната жалба е бланкетна, тъй като доводите, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание, не са аргументирани. Тя е с искания да се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав или да се измени присъдата като се намали наказанието лишаване от свобода до 3 години и да се приложи чл. 66 от НК.

При пледирането си защитникът настоява за изменението на присъдата чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода за изнасилването и чрез промяна в начина на изтърпяването му; за промяна в правната квалификация; за да се отстрани допуснато съществено процесуално нарушение, изрязващо се в неяснота в обвинителния акт и в мотивите към 1 присъдата, дали всяко едно отделно деяние от продължаваното престъпление, или те в съвкупност, са особено тежък случай /и само, ако то не е поправимо от въззивната инстанция, се обосновава и основание за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд/. Намаляването на наказанието за изнасилването е поискано поради това, че трябва да е определено в рамките на основния състав, тъй като признатите от подсъдимия факти не запълват квалифициращия признак „особено тежък случай“. Ако се приеме, че той е такъв, то наказанието следва да бъде след редукциите за срок от 3 години и при условията на чл. 66 от НК, тъй като има и неяснотата в мотивирането защо за престъплението по чл. 152, ал.4, т.4 от НК е определен размер на лишаването от свобода /преди редукцията/ от 7 години и 6 месеца, въпреки, че е отчетен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства.

Подсъдимият, съгласно изричното изявление на неговия защитник, не желае делото да се връща, а лично иска само „по-правилно решение“.

При пледирането си представителят на апелативната прокуратура акцентира на спорността на размера на наказанието за продължаваното престъпление по чл.152, ал.4, т.4 от НК, тъй като първостепенният съд правилно е признал квалификацията му като особено тежък случай. Изрязва съгласие за намаляването на общото наказание „лишаване от свобода“, но до първоначално исканите в първа инстанция от прокурора 4 години, поради това, че се касае до непълнолетен, с неукрепнал характер, а и тежката държавна репресия не би постигала възпитателен ефект, доколкото престоят му в ареста и самият процес вече са осъществили някакво възпитателно въздействие.

След като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

С присъда № 52/10.04.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 5195 /2024 год., Софийският градски съд, НО, 40 състав, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК, признал подс.Ф. Г. Г. за виновен, в това че:

1. за времето от 07.08.2023 г. до 08.08.2023 г. в гр.***, ж.к. “***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК - с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се съвкупил с лице от женски пол - А. М. А. - А.

(негова майка), като я принудил към това със сила и заплашване и случаят е особено тежък, както следва: на 07.08.2023 г., около 12.00 часа, в гр.***. ж.к. “***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, се съвкупил с А. М.

2

А.-А., като я принудил към това със сила и заплашване - казал й, че първо ще я бие, после ще я „***“, блъснал я и я съборил на дивана в хола на жилището, ударил я няколко пъти с ръка в областта на торса, свалил бельото й, след което проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил движения с тялото си, еякулирайки в нея и случаят е особено тежък; на 07.08.2023 г., около 13.00 часа, в гр. ***, ж.к. “***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, се съвкупил с А. М.

А.-А., като я принудил към това със сила - блъснал я и я съборил на дивана в хола на жилището, свалил бельото й, след което проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил движения с тялото си, еякулирайки в нея, и случаят е особено тежък; на 08.08.2023 г., около 10.00 часа, в гр. ***, ж.к. “***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, се съвкупил с А. М.

А.-А., като я принудил към това със сила - блъснал я и я съборил на дивана в хола на жилището, свалил бельото й, след което проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил движения с тялото си, еякулирайки в нея, и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.152, ал. 4, т. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 2, т.1 от НК, е осъден на 5 години лишаване от свобода.

Признат е за виновен и в това, че на 29.07.2023 г., около 11.00 часа, в гр. ***. ж.к. “***“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, причинил на майка си А. М. А.-А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като й нанесъл удари с ръце (шамари и юмруци) в областта на лицето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 и т. 5а, вр. чл.130, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 4 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Ф. Г. е определено общо най-тежкото, измежду така наложените наказания за двете престъпления, от 5 години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК при изтърпяването му е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 09.08.2023 г. до 09.01.2024 г. при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СГП направените по досъдебното производство разноски в размер на 4691,34 /четири хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 34 стотинки/ лева.

При надлежно проведеното по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 и ал.3 от НПК съдебно следствие, тъй като не е допустимо според Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ОСНК, при проверката на постановена след 3 него присъда, въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е следната:

Подсъдимият Ф. Г. Г., който е роден на ******** г., е син на А. М.

А.-А., родена на ******** г. и на Г. Г.. След раздялата на родители му първоначално подсъдимият живеел с баща си в гр. ***, ул. „***“ № *, но поради тормоз, който упражнявал над близките си, бил изгонен от него и отишъл да живее при майка си в апартамента й на адрес в гр. ***, ж.к.“***“2, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Към м. май 2023 год. майката била вече омъжена за св. А. А., който тогава изтърпявал лишаване от свобода.

Още като малолетен, на подс. Г., за извършено деяние по чл.129 НК, по преписка № 3383 ЗМК – 178/20 г., по описа на 8 РУ-СДВР, за това, че е причинил счупване на ребро на баба си по майчина линия, му е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.4 от Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи. За нанесена от него на 30.09.2021 г. при семеен скандал порезна рана с нож на св.А. А. е била образувана преписка № 3383 ЗМК987/21 г. по описа на 8 РУ-СДВР за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

Подсъдимият завършил основното си образование със среден успех, но прекъснал обучението си след това, защото не ходел на училище. Тези поведенчески проблеми още от ранна възраст – агресивни прояви към близките, невъзможност да поддържа трайни и социално ангажиращи приятелски връзки, нисък фрустрационен толеранс и значителен дисонанс в способността да организира своя енергичен и интелектуален потенциал за справяне със задачи, което е предпоставка за емоционална нестабилност, са установени и при психиатрично - психологично изследване на подсъдимия.

Експертната оценка е, че това е формирало при него разстройство на личността, емоционално нестабилна личност, граничен вариант.

Личностовото разстройство не е същинско психично заболяване и не се приравнява на разстройство на съзнанието, а представлява дисхармония в характеровата структура, която води до нарушаване в социалната адаптация и отношенията на лицето с другите. При емоционално нестабилната личност се наблюдава изразена тенденция да се действа импулсивно, без оглед на последствия, в съчетание с неустойчиво и капризно настроение, снижена възможност да предвижда и планира, егоцентризъм, снижен психичен контрол, лесно възникване на бурни афективни реакции, нисък фрустрационен праг.

Подсъдимият Г., месец преди деянието на 29.07.2023 год., многократно /поне веднъж седмично/ проявявал тези личностови особености като биел майка си, отправял й закани, вземал й парите, заключвал я в апартамента и не й давал да излиза сама. За тази агресия св. А. споделяла със своята приятелка - М. Н., като двете се чували често по телефона. Освен това, свидетелката лично била виждала А. да е посинена. Знаела и за заканите, които подсъдимият отправял към майка си, тъй като самият той се обаждал по телефона, за да й каже, че ще отреже главата на майка си, ще я закопае и други 4 подобни. Св.А. А. също бил виждал св.А. А. с посинено око, когато последната го посещавала на свиждане.

Поредният побой на майка си, подс.Ф. Г. нанесъл на 29.07.2023 г., около 11.00 часа. В тяхното съвместно жилище, без повод, като й казал, че ще я бие просто „ей така“ започнал да я удря с юмруци и шамари предимно по лицето, а с точилка - по гърба. В резултат на ударите А. А.-А. била телесно увредена, като съгласно СМЕ по писмени данни било й причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота - относно травмите на лицето, и болка и страдание - за травмите, нанесени с точилка. Св.А. се оплакала на своята приятелка М. Н. по телефона, а когато последната я посетила в жилището й, видяла пострадалата как е посинена. На 01.08.2023 г. св. А.-А. подала жалба в 8 РУ - СДВР за побоя, като от подс.Ф. Г. били изискани обяснения.

На 06.08.2023 год., около 19.00 часа, А. А.-А. отишла в дома на приятелката си св. М. Н., където останала до 22.00 часа, като споделила, че не смее да се прибере вкъщи, защото синът й бил „бесен“ и се заканвал да я пребие. Не се и прибрала, като през нощта спала по пейките на улицата.

Прибрала се в дома си в ж.к.“Дружба“- 2 на сутринта на 07.08.2023 г. Говорела по телефона, за да запише час за детски психиатър за сина си, каквато препоръка имала, когато подсъдимият се доближил до нея и започнал да я удря с ръце по главата, да я души с верига от велосипед, а с ножче я порязал по врата. Удрял я и с точилка по гърба, по ръцете и краката, казвайки: