Решение № 33 от 24.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33 24.01.2020г. град С.З.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав на двадесет и пети ноември 2019 година в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Н. УРУКОВ

Секретар ПАВЛИНА

ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ Гражданско дело № 34 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.558, ал.5 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /КЗ/ и във връзка с чл. 45 и сл. и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по ИМ от М.Д.М. и Е.Д.М. и двамата чрез адвокат Е. ***, с която молят съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищците сумата в размер на по 50 000 лв., за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техният дядо М.Д.Т., настъпила при ПТП на 01.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г., до окончателно изплащане на сумата, както и всички разноски по делото.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Г. фонд, чрез юрисконсулт К.Я., в който се твърди, че оспорва изцяло иска по основание и размер, като счита същият за неоснователен. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ведно с отговорът е постъпила и молба, в която се прави искане за привличане на трето лице - помагач на страната на ответника, а именно лицето И.П.З. с ЕГН **********. В молбата ответникът сочи, че в конкретния случай е налице интерес от привличането на това трето лице с цел обвързването му с доказателствена сила на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда.

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищците, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

Молбата на ответникът за привличането съдът е намерил за проц. допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 219 от ГПК, в законоустановената форма - представена е писмена молба. Налице е и предпоставката по чл. 219, ал. 2 ГПК, а именно третото лице има постоянен адрес в Република България. Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. Това е така защото, в конкретния случай е налице интерес от привличането на това трето лице с цел обвързването му с доказателствена сила на мотивите с оглед доказването на регресния им иск срещу него по чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането.

Ето защо съдът с

Определението си от датата 06.06.2019 год. е конституирал И.П.З. с ЕГН ********** ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

На трето лице помагач са били изпратени и препис от молбата, с която се иска привличане като трето лице-помагач, копие от исковата молба и приложенията към нея, копие от отговора на ответника и приложенията към него, като се даде едномесечен срок за отговор по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на делото. Съдът намира, че посочената разпоредба е аргумент за това, че третото лице разполага със същите права, както и страната, на която помага, поради което следва да разполага и със същите възможности за защита. Предвид горното на третото лице е била дадена възможността в едномесечен срок да подаде отговор по подадената искова молба и да представи доказателствата, с които разполага, като са му били дадени и съответните указания и за последиците от неупражняването на правата.

Въпреки дадената възможност и указанията на съда такъв писмен отговор в едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил от И.П.З. с ЕГН ********** ***, като трето лице помагач на страната на ответника.

Ето защо съдът, след като конституира И.П.З. с ЕГН **********

*** като трето лице – помагач на страната на ответника, съдът е изпратил препис от молбата, с която се иска привличане като трето лице-помагач, копие от исковата молба и приложенията към нея, копие от отговора на ответника и приложенията към него на третото лице. Препис от отговора на ИМ, е бил изпратен и на ищците.

На основание чл. 83, ал. 1. т. 4 от ГПК ищците представят настоящата искова молба без внасяне на държавна такса. Именно поради това молят на ищците да не бъдат възлагани разноски за съответните съдебни експертизи.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Г. фонд, чрез юрисконсулт К.Я., в който се твърди, че оспорва изцяло иска по основание и размер, като счита същият за неоснователен. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Подробните съображения и доводи в тази насока са изложени в писмения отговор на ответника по делото – ГФ гр.София.

Евентуално правят и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Д.Т.в размер на поне 50%, който под влияние на алкохол (1.11 %а) се е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2, и чл. 114 от ЗДвП.

Във връзка с възражението им за съпричиняване от страна на починалия, то се присъединяват към искането на ищцовата страна и молят да се приобщят към настоящето дело, НОХД под № 238/2016г. по описа на ОС С.З..

След като се запозна с направените в

Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

Съгласно Тълкувателно Решение от датата 21.06.2018г., постановено по тълкувателно дело с № 1/2016г, от ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетението за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при установена дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Според традиционните за българското общество семейни отношения дядото и неговите внуци са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. При установяване на конкретни житейски обстоятелства, от които може да се направи извод, че между тях през годините се е изградила трайна емоционална привързаност, смъртта на дядото е причинила на неговите внуци морални болки и страдания с по - висок интензитет и продължителност от тези при формалната връзка на родство, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици - негови внуци.

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. С.З.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно установено между страните по делото е, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че на датата 01.04.2014г., около 23,00 часа в град С.З., в северното платно на бул. Н.П., срещу двора на фирма „Автошанс“ ЕООД, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мицубиши Паджеро“ с per. № ВВК 730 /кипърска регистрация/ в посока от изток на запад, водачът И.П.З., е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /не е спрял при възникнала опасност за движението - насрещно движещ се пешеходец, попадащ в зоната на осветеност на къси светлини пред автомобила/, с което по непредпазливост причинил смъртта на дядото на ищците М.Д.Т., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. III - то б. „б“, предл. I - во, във вр. с ал. 1,6. „в“, предл. I - во, във вр. с чл. 342, ал. 1, във връзка с чл. 58а ал.

1, във вр. с чл. 54 от НК, Старозагорският окръжен съд по НОХД № 238/2016г. е осъдил подсъдимият И.П.З., като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК, съдът е лишил подсъдимия И.П.З. от право да управлява МПС за срок от три години.

Присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на датата

21.07.2016г. Предвид разпоредба на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата са: настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка в настоящия случай са безспорно установени: именно И.П.З., с ЕГН: ********** е извършителят на процесното деяние, при неговото извършване, деецът е управлявал именно процесния лек автомобил - марка „Мицубиши Паджеро“ с per. № ВВК 730 /кипърска регистрация/, с който е нарушил правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В резултат на противоправното си деяние, водачът И.П.З. причинява на ищците неимуществени вреди под формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия, с когото всеки един от ищците - негови внуци, както се установи от доказателствения материал по делото се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност, от когото М. и Е. са получавали житейска подкрепа и опора и по между им през годините е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, с пор. № 74, Определение №

559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

Безспорно от това противоправно деяние на ответника, ищците са преживял тежки болки и страдания, както и завинаги в живота им остава белега от травмата на преждевременната загуба на много близък за тях човек, а именно техния дядо.

Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, се установи следното:

В процесния случай претърпените от двамата ищци неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетелите М.Й.А.и В.В.Д., които имат преки и непосредствени впечатления за отношенията между ищците и техния дядо и изградилата се по между им близка трайна емоционална връзка. И двамата разпитани свидетели твърдят, че от ранна детска възраст, М. и Е. са много привързани към дядо си, всяка събота и неделя, както и по време на всички техни ваканции пребивават при него в дома му в село М., област Я.. М.Д., докато внуците му са при него се грижи за тях, помага им, съветва ги, води ги на разходки и излети, тъй като баба им е болнава и няма възможност да им обръща внимание, а дядо им е здрав, енергичен и жизнен човек и посвещава времето си на тях. От свидетелските показания се установи също така, че особена привързаност и внимание, М.Д.Т.проявява към Е., като единствено момче сред всичките му четирима внуци.