Решение № 21051 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21051 гр. *************, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110153651 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на ********************* ЕАД срещу Г. Д. Л. и Л. К. Л., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност – всеки ответник по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.

********************, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66022/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 878.73 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното плащане; 486.27 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 27.10.2022 г.; 31.48 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното плащане; 6.88 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че ответниците са изпаднали в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от ***************** ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Д. Л. чрез особения представител адв. К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

1

Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия.

Оспорва наличието на договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, както и наличието на договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.

Намира за недоказано количеството на реално доставената топлинна енергия в имота през исковия период, както и неговата стойност, като в тази връзка възразява, че общият топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, и изтъква, че претенцията се основава на частни документи, които удостоверяват изгодни за ищеца факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила, като оспорва ищецът да е водил редовно счетоводството си. Оспорва претенцията за лихва за забава поради неоснователност на главните претенции, както и поради липса на получена покана за изпълнение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. К. Л. чрез особения представител адв. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валиден писмен договор между него и ищеца. Оспорва влизането в сила на общите условия на ищеца. Намира за недоказана реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, както и наличието на радиатори в имота и извършването на отчет на топломерите в имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца **************** ООД /с предишни наименования ************* ООД и ***************** ООД/ не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66022/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този 2 начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая се доказва от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том І, рег. № 1305, дело № 62/2010 г. на нотариус *******************, че на 09.04.2010 г.

Л. К. Л. и Г. Д. Л. по време на брака си са закупили апартамент № 41, находящ се в **************************. Доколкото ответниците не твърдят и не доказват да са избрали режим на имуществените си отношения, съдът приема, че за тях на основание чл.

18, ал. 2 СК се прилага законовият режим на общност, поради което имотът е станал съпружеска имуществена общност съгласно чл. 21, ал. 1 СК. Следователно по силата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на 09.04.2010 г. всеки от тях е станал страна по договорното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. От доказателствата по делото е видно, че ответниците са били собственици на имота през целия исков период, като собствеността е придобита от трето лице едва след това.

Фактът, че съпругата – ответницата Л., на 21.09.2010 г. е подала заявление – декларация за откриване на партида на свое име и такава е открита, не обуславя извод за възникване на облигационно правоотношение само между нея и топлопреносното предпирятие, респ. че само тя дължи цената за доставената топлинна енергия. През целия исков период топлоснабденият имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, поради което по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия са и двамата съпрузи като собственици на имота, като по силата на закона /чл. 32, ал. 2 СК/ те дължат цената на доставената енергия солидарно, независимо че в случая ищецът претендира задълженията от тях при условията на разделна отговорност.

Същевременно по делото липсват твърдения и доказателства съпружеската имуществена общност върху имота да е била прекратена, поради което задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са неприложими.

Договорът между ищеца и ответниците съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********************* ЕАД на клиенти в град *************, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с Определение № 37018/16.09.2024 г. е съобщено на страните, че е служебно известно на съда обстоятелството, че те са публикувани в един централен и един местен всекидневник. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 41, находящ се в **************************, вх. 1, с абон. № 423968. Имотът е топлофициран и се намира 3 в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно по делото, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.

За формиране на извод за осъществена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в имота през исковия период и за нейното количество и стойност е без значение наличието или липсата на действащ договор с дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия, поради което изложените в тази връзка възражения от ответницата Л. са неоснователни.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след законоустановения срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. Задълженията за топлинна енергия са начислявани на абоната на равни месечни вноски с годишно изравняване /т.е. по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. През периода в имота е имало 1 бр. апартаментен топломер, чрез който е отчитана топлинната енергия за отопление, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за отчетния период 2019 г. – 2020 г. е отчетен само топломерът, защото абонатът не е осигурил достъп за отчет на водомера, поради което за този период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно по преценка на фирмата за дялово разпределение /нито на брой потребители, нито по показанията на водомер, а при съобразяване на разходите от предходните периоди/, а за отчетния период 2020 г. – 2021 г. е осигурен пълен достъп за отчет, поради което топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по показанията на водомера за топла вода в имота. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и 4 действителното доставяне на такава, то исковете срещу ответниците за нейната цена се явяват доказани по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответниците е от значение единствено за доказването на размера на исковете, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето им предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При това положение стойността на издадените фактури не е от съществено значение за определяне на размера на ищцовото вземане, респ. възраженията на ответницата Л. срещу представените по делото фактури и извлечение от сметка и срещу редовното водене на счетоводството на ищеца са ирелевантни.