Присъда № 4 от 11.02.2026, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 4 от 11.02.2026г. по НОХД № 524/2025г. по описа на Несебърския районен съд

Районна прокуратура – Бургас е внесла срещу подсъдимия А. Д. (***), роден на **********г., сириец, с адрес в Република България: ***, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че на 08.05.2024г., около 11:30 часа в к.к. ***, във фризьорски салон – ***, до хотел ***, при извършване на полицейска проВ., съзнателно се ползвал от неистински документи за самоличност – лична карта на името на „***“, роден на ***г. в ***, с изписани номера: „***“, „***“, „****“, и дата на валидност ***г., както и неистинско испанско свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено на името на „***“, роден на ***г. в гр. ***, ***, изд. ***г., вал. до ***г. с № *** за категории А, В, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдебното производство е протекло по реда на Глава ХХ от НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като в хода на съдебните прения изразява становище, че от събраните по делото доказателства обвинението е доказано по безспорен и по несъмнен начин. Доказано е, че именно подсъдимият А. Д. е автор на престъплението, в което е обвинен, което престъпление е осъществено от него от обективна и субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че следва да бъде наложено минимално наказание, като бъде отчетено чистото съдебно минало и самопризнанията, направени от подсъдимия в хода на досъдебното производство, както и че не са настъпили вреди.

От фактическа страна:

През месец октомври 2028г. подс. А. Д. и свид. Л. Й. И. са се запознали в ***, откогато заживели заедно. Преди това тяхно запознанство, включително и до началото на 2018г., А. Д. е живял в ***. Навсякъде същият се е представял с името *** по силата на испанска лична карта и испанско Свидетелство за управление на МПС, с които се е снабдил.

Именно с тези имена той се е представил и на свид. И. при запознанството им, а документите, в които са вписани тези имена, са били използвани от него и за да пътува за ***, за България, за ***. След запознанството им и когато са започнали да живеят съвместно, свид. И. е узнала, че всъщност съжителстващият с нея мъж е сирийски гражданин, като притежава Акт за раждане и паспорт, издаден в ***, който е бил подновяван в ***, и че действителните му имена са А. *** Ал Д.. С испанските лична карта и Свидетелство за управление на МПС той се е снабдил за да пътува в страните от Европейския съюз. Уверявал я също, че е испанец, роден в ***, като е приел испанско поданство като бежанец, избягал преди 15-16 години от ***, а майка му е или поданик на *** или е била с испански произход.

В България А. Д. пристигнал през месец ноември 2023г. и се е установил да живее в жилището на свид. И..

Свид. И. има фризьорски салон в к.к. ***, намираш се в близост до хотел ***, а двамата с подс. А. Д. са обитавали жилище под наем в к.к. ***, хотел ***.

През пролетта на 2024г. подс. А. Д. и свид. И. започнали да се подготвят да работят през предстоящия летен сезон, като отворят помещение за дюнери.

Пак преди началото на летния сезон свид. И. Н. В. – Началник сектор 1

„Криминална полиция“, и А. П. Г. – Началник Група 02 в РУ-Несебър, извършвали обход в различни райони на к.к. *** за да установят наличието на нови обекти, в които предстои да се развива търговска дейност. При обхода на 08.05.2024г. забелязали нов фризьорски салон, на който решили да извършат проВ..

След влизане в помещението, заварили вътре мъж, на когото се представили и от когото поискали документ за самоличност. Тъй като мъжът не владеел български език, разговорът се провеждал на английски език. Той е представил личната си карта с испански имена. На полицаите обаче той е изглеждал като лице с арабски произход, а пластиката и холограмните знаци на документа им се сторили съмнителни, поради което и се усъмнили, че документът е неистински. За да убеди, че е със същата самоличност и според имената в представената от него лична карта, мъжът е предоставил на полицаите и друг документ със същите имена – Свидетелство за управление на МПС. Тъй като това още повече засилило съмненията на свидетелите В. и Г., те отвели мъжа в районното управление, където той е заявил истинските си имена – А. Д., и че е сирийски гражданин, роден на **********г. Той е предал доброволно двата документа, които в протокола за доброволно предаване от 08.05.2024г. са описани по следния начин: 1 брой пластика „шофьорска книжка“, испански образец с номер ***, на името на ***, роден на ***г., издадена на ***г., валидна до ***г.; 1 брой пластика „лична карта“, испански образец с номер ***, на името на ***, рождена дата ***г., валидна до 22.05.2023г. № ***.

От извършената проВ. в *** и *** по дактилоскопните отпечатъци на лице, представящо се с имена ***, роден на **********г. в ***, е установено съвпадение на данните за лице, регистрирано от 19.04.2016г. в *** с получена международна закрила на 20.11.2017г.

От извършена проВ. от Генерална дирекция Регистър на трафика на водачи и нарушители е установено, че не е издавано испанско СУМПС на ***, роден на ***г.: номерът на документа не съответства на испанско СУМПС. От справка с база данни за документи на испански граждани се установила, че не съществува лице с посочената самоличност.

Доброволно предадените документи са били обект на изследване в образуваното на 08.05.2024г. досъдебно производство за престъпление по чл.318 от НК, като според Протокол № 46 от 13.05.2024г. от назначената от разследващия орган и извършена от вещото лице А. А. Д. – експерт-криминалист в Сектор БНТЛ при ОДМВР Бургас, техническа експертиза: 1) Представеното за изследване испанско свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите се в него данни е с № ***, издадено на ***г. на ***, роден на ***г. в ***, със срок на валидност ***г., е неистинско и не е издадено от служба, имаща право на това в * ***; 2) Предоставената за изследване испанска лична карта, която според съдържащите се в нея данни е с № ***, на ***, роден на ***г., със срок на валидност ***г., е неистинска и не е издадена от служба, имаща правота това в ****.

По доказателствата:

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установена и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, като годни и достоверни, поради което и се кредитират от съда.

От правна страна:

При така приетите за установени факти по делото съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна, на 08.05.2024г. около 11:30 часа в к.к. ***, във фризьорски салон – ***, до хотел ***, при извършване на полицейска проВ. съзнателно се ползвал от 2 неистински документи за самоличност – лична карта на името на „***“, роден на ***г. в ***, с изписани номера: „***“, „***“, „*** ***“, и дата на валидност ***г., както и неистинско испанско свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено на името на „***“, роден на ***г. в гр. ***, ***, изд. ***г., валидно до ***г. с № *** за категории А, В, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна не се установи индикация за авторство или каквото и да е участие на подсъдимия в изготвянето на който и да е от двата процесни документа, липсват и гласни доказателства за действия на лицето, кореспондиращи с изпълнението на състава на престъплението, дефинирано в чл.308, ал.1 от НК, следователно от А. Д. не следва да се търси наказателна отговорност за съставянето на инкриминираните документи. В доктрината се сочи, че предмет на това престъпление е документ, съдържащ порок по смисъла на чл.308 от НК. Изпълнителното деяние на подсъдимия се изразява в ползването на опорочените документи. Такива белези са индивидуализирани по безспорен начин от доказателствения материал по делото, като ги определят като неистински официални документи по смисъла на чл.93, т.5 и т.6 от НК. Самото ползване се състои в представяне на документите за удостоверяване на включените в тях факти, а именно удостоверяване на самоличност, различна от действителната такава, а с единия документ – удостоверяване и на правоспособност за управление на МПС, каквато деецът няма. Престъплението е резултатно.

Престъпният резултат е узнаването за документа от лицето, на което се представя. Дали подсъдимият е бил заблуден или не, е ирелевантно обстоятелство, което не следва да бъде анализирано. В конкретния случай по делото по непротиворечив и безспорен начин е установено обстоятелството, че подсъдимият се е ползвал от двата инкриминирани документи и че това е съзнателно, като в този смисъл осъществява престъпния състав на престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание и грубото и пренебрежителното му отношение към установените нормативни актове и правила за реда и условията за придобиване на документи за самоличност, но и за придобиване на правоспособност за управление на МПС и незачитането на тези правила.

По вида и размера на наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимия. За престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до осем години. Съдът не констатира наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите органи, включително и заявените от него действителни негови имена, дата на раждане и гражданство, което е ускорило хода на разследването, а от друга страна е довело до бързото изясняване на фактите. Отчита се и чистото съдебно минало на подсъдимия.

Съдът, след като призна подсъдимия А. Д. за виновен в извършването на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, счете, че определяне на наказание „лишаване от свобода“ не само под средния, но и близък и клонящ към минималния предвиден в закона за съответното престъпление размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно за срок от 6 (шест) месеца, би съответствало на целите, посочени в чл.36 от НК.

Съдът не намира, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обоснове прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.

„б“ от НК.

Изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца следва да бъде отложено за изпитателен срок три години на основание чл.66, 3 ал.1 от НК.

Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на тежестта на престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК и адекватно би съдействало за постигане на индивидуалната и генералната превенция.

Неистинските документи, озаглавени лична карта и свидетелство за управление на МПС – предмет на престъплението, приложени като веществени доказателства по делото, следва на основание чл.53, ал.1, б. „б“ от НК да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени на основание чл.112, ал.2 от НПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. Д. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Бургас сумата в размер на 135,63 евро, представляваща направените разноски в досъдебното производство, както и сумата в размер на 20,45 евро, която следва да заплати в полза на съда за направените разноски в хода на съдебното следствие.