Решение № 128 от 10.08.2016, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128 10.08.2016г. гр.Несебър

В ИМЕТО

НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на втори август две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

Председател:

Йорданка Майска-И. секретар Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 26 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.127, ал.2 от СК и е образувано по повод постъпила искова молба от Я.С.Н. с ЕГН-**********, лично и със съгласието на своя баща С.Я.Н. с ЕГН-**********,***.Св.*************** против Е.Ц.П.-Н. с ЕГН-********** ***.

Предявени са обективно съединени претенции с правно основание по чл.149 от СК, а именно издръжка за минал период от време за една година назад в размер на 600лв. месечно и издръжка по чл.144 СК в размер на по 600лв. месечно, тъй като ищецът е приет да учи във висше учебно заведение.

Поради навършване на пълнолетие, считано от 20.02.2016г. Ищецът Я.Н. упражнява лично правата си в процеса. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства. Направени са искания за събиране на гласни доказателства, във връзка с изложени твърдения, че за детето се грижи само бащата и за нуждите на детето. Моли се да бъде служебно изискана информация от НОИ относно осигурителния доход на ответницата за периода 15.01.2015г. до 15.01.2016г., за изискване на информация от НАП за декларираните доходи на ответницата за 2014г. и за издаване на съдебно удостоверение по силата на което ищците да се снабдят с друго такова от КАТ-СДВР за наличието на притежавани от ответницата МПС.

Производството по делото е прекратено по отношение претенцията по чл.127, ал.2 от СК на С.Я.Н. в качеството му на баща и законен представител на Я.С.Н. с определение от 04.07.2016г., влязло в законна сила на 20.07.2016г..

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който се оспорват претенциите за издръжка, както за минало, така и за бъдеще време като неоснователни. Така по отношение претенцията за издръжка за минало време се твърди, че ответницата е престирала издръжка в натура чрез закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи на обща стойност от около 3000лв. за 2015г., а за рождения ден на сина си през м.февруари 2016г. му е закупила дрехи на стойност около 1000лв..Отделно ежеседмично е канила детето си на обяд за осъществяване на лични контакти като при всяка среща му е давала средно по около 20лв.. Отделно се твърди, че Я.Н. е пълнолетен, не е продължил да учи във висше учебно заведение, работи и може сам да се издържа от доходите си, поради което ответницата –негова майка не му дължи издръжка, поради което се моли да бъде изискана справка за регистрирани трудови договори на Я.Н.. Отделно се твърди, че ответницата не работи и няма доходи, няма движимо и недвижимо имущество от което да реализира доходи, които да й позволяват да заплаща исканата издръжка в претендирания размер. Твърди се че имуществото което има е в режим на семейна имуществена общност и същата не реализира доходи от него. Не представя доказателства. Направено е искане за допускане на гласни доказателства за престираната от нея до момента издръжка.

Съдът, след поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и видно от представено копие от Удостоверение за раждане/л.15 по дело/, от съвместното съжителство на С.Я.Н. и Е.Ц.П.-Н. е роден Я.С.Н. с ЕГН-**********. След раждането на детето, страните са сключили граждански брак на 09.10.1998г./л.19 по дело/ за прекратяването на който е образувано гр.д. № 53838/14г. по описа на РС-София, което и към момента е висящо. Родителите са във фактическа раздяла от около две години, през които детето живее при бащата. След завършване на средно образование в ГЧЕ“Васил Левски“-Бургас през лятото на 2015г., ищецът е приет във Факултет по обществени науки на Университет „Проф.д-р Асен Златаров“-Бургас, и записан през учебната 2016/2017г. в първи семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Туризъм“, съгласно представено Уверение № 29322/01.08.2016г./л.90/. Въпреки указаната доказателствена тежест липсват доказателства дали ищецът е приет платено обучение и съответно за размера на семестриалната такса, както и такива за дохода на бащата. В изпълнение указанията на съда са представени доказателства относно липсата на имущество на ищеца. По делото е постъпила информация от НАП-Бургас/л.83 по дело/ за регистриран постоянен трудов договор от 23.06.2016г. с работодател „М.П.2016“ ЕООД с ЕИК-********* по който ищецът е нает на длъжност „барман“ с основно трудово възнаграждение от 455,00лв., като в последно с.з. е представен от ищеца и самият трудов договор/л.95 по дело/, видно от чл.3 на който е сключен „ … да неопределено време, във връзка с чл.70 – до 3 месеца/01.09.2016г./“., като в чл.4 от договора е посочено че дейността на фирмата е със сезонен характер/от месец юни до месец септември/. С оглед отразяването по договора настоящият съдебен състав приема, че при сключване на цитирания трудов договор е допуснато смесване на фактическите състави на срочен трудов договор/в частност за срок до 3 месеца и уговорен краен срок на договора-01.09.2016г. и трудов договор с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване по чл.70 от КТ. По отношение доходите на майката е постъпило уведомление от отдел

МДТ при Община-Несебър/л.80 по дело/, че същата е подала декларация по чл.14 ЗМДТ, че е собственик на ½ ид.ч. от: земя на площ от 1082,50кв.м. , ап.№ 4 на площ от 48,81кв.м. идентификатор *************, апартамент № 5 на площ от 41,21кв.м. с идентификатор ************* и апартамент № 6 на площ от 72,63кв.м. с идентификатор *************, за което не се спори, че е СИО между родителите, както и че трите апартамента са обединени в един. От постъпило уведомление от ДТ на НАП-Бургас/л.81 по дело/ се установява, че за Е.П.-Н. няма подавани уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори за периода 01.01.2015г. до 13.06.2016г., като няма и подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г.. От показанията на св.Марияна Пеева-сестра на ответницата, се установява, че Е.П.-Н. се издържа от търговия, като държи два магазина-единият под наем, а другият закупен на кредит от фирмата й. Св.Пеева твърди, че напоследък материалното положение на сестра й „не е много добро“, като към момента е бременна, не се чувства добре и не може да работи, като в същото време ищецът бил много добре материално осигурен при баща си. Твърдения от ответната страна за бременност не се излагат и доказателства в тази насока не са сочени. По отношение периода от 2015г. до завършване на средното образование на ищеца св.Пеева твърди, че е била свидетел на всички подаръци, които ответницата е правена на сина си, основно дрехи, сред които кожено яке за 500лв., спортен екип за 400лв., два чифта обувки-всеки на стойност от по 300лв., два чифта дънкови панталони-всеки на стойност от по 250лв., три тениски-всяка по сто и няколко лева, за Коледа му е подарила слънчеви очила на стойност 450лв., за рождения ден му подарила още едно кожено яке, закупено за 1000лв., а за бала му ответницата била приготвила подарък - сума от 1000лв., но не могла да се види със сина си в морската градина, където получила от сина си текстово съобщение, че няма възможност да дойде. При изслушването по реда на чл.176, ал.1 от ГПК ищеца Я.Н. твърди, че рядко се вижда с майка си, получавал е подаръци за рожден ден, Коледа и Нова година, като за последно са се видели през месец юни 2015г., когато го завела на ресторант в Слънчев бряг и после му дала 20лв. за джобни, от тогава не му е помагала нито с пари, нито му е купувала дрехи, като за коледа получил тениска. В показанията си св.С.Н.-баща на ищеца, твърди, че изцяло и единствено той е поел грижата и издръжката на сина си, като също изброява разходите: месечна транспортна карта за транспортните линии на М-Бус и Бургасбус за линията Несебър-Бургас, където е учил и ще продължи да учи ищеца – 132лв., лични средства за седмица за храна – 120-140лева., тъй като ищецът все още расте се налагали разходи за дрехи и спортни екипи през един-два месеца; ежегодни разходи за учебни помагала, разходи за храна не може да посочи, тъй като не е в състояние да ги раздели, но твърди, че всеки ден такава се купува за вкъщи. Св.Н. твърди, че през 2015г. ищецът счупил ключица, а преди това на два пъти е счупвал китката си - все спортни травми, тъй като е футболист в

ОФК Несебър и това налагало медицински разходи. Както бе посочено по-горе писмени доказателства за доходите на бащата на ищеца не са представени по делото, но в показанията си св.С.Н. посочва, че осигурява издръжката на сина си с доходи от хотелска част, която отдава под наем и уточнява, че дава стаи под наем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали последните са работоспособни или имат имущество, от което да се издържат сами, т.е. задължението за издръжка за родителите спрямо децата под 18 години е безусловно.

В конкретния случай обаче, с оглед навършването на пълнолетие претенцията е по чл.144 от СК, съгласно който: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.“ Следователно подлежат на доказване от страна на ищеца Я.Н. следните обстоятелства : 1/ че същият учи редовно в средно или висше учебно заведение и кумулативно 2/ не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и 3/ родителите могат да дават търсената издръжка без особени усилия. За първите две обстоятелства са представени доказателства – така представен е официален документ че ищецът е приет и записан в първи семестър на първи курс редовно обучение, ОКС бакалавър, специалност Туризъм на Университет „Проф.д-р Асен Златаров“-Бургас/л.90 по дело/. Несъстоятелни се намират възраженията на защитата на ответната страна, че представеното от университета уверение не е официален документ, тъй като не е ясно кое длъжностно лице го е издало, дали го е издало в кръга на служебните си задължения, уверението не установявало че ищецът учи в момента в учебното заведение, кога ще започне и приключи учебната година и периода на обучение, тъй като тази информация освен че е нормативно уредена, е и обществено достъпна на страницата на учебното заведение. Съгласно разпоредбата на чл.67 от Закона за висшето образование статут на студент се придобива при записване във висше училище. По отношение продължителността на обучението при тази квалификационно-образователна степен също е налице нормативно-определена с подзаконов нормативен акт продължителност на обучението и хорариум, при липсата на който би била невъзможно акредитация за учебното заведение. Представеният трудов договор на ищеца е с изрично посочен срок до 01.09.2016г.. По отношение обстоятелствата по т.3/ родителите да могат да дават търсената издръжка без особени усилия, съдът намира следното: налице са гласни доказателства, че и двамата родители реализират доходи от туризъм и търговия, като липсата на подадени декларации за годишен доход по чл.50 от ЗОДФЛ за 2014г. и 2015г. пред НАП, съдът приема за липса на данни за размера на дохода, но не и за липсата на такъв. По делото липсват конкретни доказателства относно размера на получавания от родителите доход, но съдът приема, че той е в рамките поне на минималната за страната работна заплата. С оглед подробните гласни доказателства относно стойността на всеки един разход на родителите за ищеца и посочените от свидетелите единични цени, настоящият съдебен състав намира, че месечна издръжка от 400лв., от която ищецът да престира половината с личен труд, грижи и средства, ответницата следва да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 01.09.2016г./учебната година започва на 26.09.2016г./, месечно до настъпване на законни причина за нейното изменяване или отменяване, като напр. приключване на обучението, прекъсване, при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл.