Решение № 365 от 01.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000402 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №77/27.02.2023г., постановено по търг.д. №1439/2021г. по описа на окръжен съд С.З., Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** допълнително сумата от 30 000лв. към доброволно изплатената сума от 10 0 0 0 л в . преди завеждане на делото, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва върху сумата в размер на 10 000лв. от 11.11.2019 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020г. /датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 30 000лв. от 11.11.2019г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 30 000лв. до претендирания размер от 70 000лв. и искът за законна лихва за периода от 24.11.2018г. до 10.11.2019г.

1

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** допълнително сумата от 832,70лв. към доброволно изплатената сума от 1 711,14лв. преди завеждане на делото, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие на получените при ПТП на 16.11.2018г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 1 711,14лв. от 11.11.2019г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 19.05.2020г.

/датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 832,70лв. от 11.11.2019г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 24.11.2018г. до 10.11.2019г. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат запратени сумите.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район „И.“, ж.к. „Д.“, е осъдено да заплати на И. И. С. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 305,87лв. съразмерно с уважената част от исковете.

И. И. С. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК ********** направените по делото разноски в размер на 621,18лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 250лв. за държавна такса, както и сумата от 87,06лв. за депозит за съдебномедицинска експертиза, платен от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Д.Б.:Ж. и З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000лв. до 30 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон – съгласно уточняваща молба вх.№6625/25.03.2023г. В уточняващата молба е посочено, че след постановяване на първоинстанционното решение ответникът е заплатил на 2 ищцата допълнително сумата от 20 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са подробно доводи за прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и тъй като този размер не е съобразен с действително претърпените вреди и неудобства.

Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е формулирал правния си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.235 ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 30 000лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – И. И. С.. С писмена молба вх.№7675/03.10.2023г. се оспорва изцяло подадената от „Д.Б.:Ж. и З.“ АД въззивна жалба.

С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – И. И. С., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а 3 именно: На 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км.

300+100, С.П.С., с ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №*********, нарушавайки правилата по Закона за движение по пътищата, е допуснал пътно транспортно произшествие, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. И. С. - пасажер, пътуващ на предна дясна седалка в управлявания от него лек автомобил. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.11.2018г., образувано е досъдебно производство №ЗМ 1391/2018г. по описа на РУ - К., приключило с влязло в законна сила на 10.07.2019г. определение, постановено по НОХД №768/2019г. по описа на РС – К.. С цитираното определение С.С. е признат за виновен в това, че на 16.11.2018г., в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №*********, е нарушил редица правила по Закона за движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. И. С., изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IX и X ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.

И.ски. Непосредствено след ПТП, ищцата е постъпва в Клиника по гръдна хирургия при УМБАЛ „проф. Д-р С.К.“ АД - С.З. в тежко общо състояние, където, след проведеното оперативно лечение, е изписана на 26.11.2018г. с диагноза: „Хемоторакс травматика декстра. Статус пост торакоцинтезис декстра. Контузио пулмонис. Фрактура косте VI, VII, VIII, IX, X декстра.

Фрактура хумери декстра. Вулнус лацероконтузум букалис декстра“. На същия ден - 26.11.2018г., И. И. С. е преместена от Клиника по гръдна хирургия в Ортопедичен комплекс клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „проф. Д-р С.К.“ АД - С.З. с ИЗ № 24113, където след проведеното оперативно лечение е изписана на 03.12.2018г. с диагноза:

„Фрактура хумери декстра. Контузио торацис“. Подробно са описани етапите на проведеното лечение и рехабилитации в съответните здравни заведения, като няколкократно са били извършени оперативни интревенции под анестезия, както и кръвни манипулации. Твърди се, че в резултат на уврежданията получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и страдания, както и че възстановяването на пострадалата от получените при 4

ПТП увреждания продължава, не се чувства физически добре и емоционално.

Преди катастрофата, ищцата е била в добро здравословно състояние, активна жена, но след инцидента за дълго била лишена от обичайния си живот.

Вследствие на травматичните увреждания ищцата започва да чувства, че е в тежест на близките си, че е безполезна. Това е така, защото тя се е възприема, като ангажимент за близките, което я потиска и формира у нея усещането за тъга, самота, скука и др. Подробно са описани физическите и психически болки и страдания, ограничения и дискомфорт. /Наведени са обстоятелства и за направени разходи за лечението, твърдения за понесени имуществени вреди, като е предявена и претенция за обезщетение за имуществени вреди./ Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег. №********* със „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.” АД - Застрахователна полица №***************** със срок на действие от 16.01.2018г. до 16.01.2019г.

С молба, получена от ответното дружество на 11.11.2019г., ищцата е отправила до застрахователя застрахователна претенция, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди. Вследствие образуваната щета и проведена кореспонденция ответното застрахователно дружество е определило и изплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. и за имуществени такива в размер на 1 711,14лв.

Ищцата счита, че претърпените от нея неимуществени вреди намират парично изражение в размер на 80 000лв., поради което, искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2018г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“ АД оспорва така предявения иск. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в 5 чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищцата И. И. С. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 16.11.2018г. и изразяващи се в: разкъсно контузна рана на лицето в областта на дясна буза; фрактура на VI, VII, VIII, IX И X ребро в дясно контузия на бял дроб; хемоторакс в дясно и фрактура на дясна раменна кост /съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, прието при първоинстанционното разглеждане на делото/.