Решение № 1048 от 07.08.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1048

Габрово, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700127 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Делото е образувано по жалба на Н. А. П. от [населено място], с която се оспорва отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, с приложено към писмен отговор изх. № 00451 от 12.03.2024 г. становище на длъжностното лице по защита на личните данни, да изтрие информация, засягаща жалбоподателката, от дружествените регистри, да подаде информация до Централен кредитен регистър /ЦКР/ при БНБ за промяна на наличната такава, касаеща неизплатено нейно задължение по договор за банков кредит, по което П. е поръчител, както и да преустанови подаването на информация за наличие на такова нейно задължение в същия ЦКР. В жалбата са развити доводи, въз основа на които към съда е отправено искане да отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ на длъжностното лице.

Жалбата е подадена до А. съд – Габрово чрез търговското дружество, заведена при него с вх. № ВЖ-00186/ 22.03.2024 г. и изпратена до съда със съпроводително писмо, вх. № СДА-01-824/ 26.03.2024 г., съдържащо списък на страните в производството съгласно разпоредбата на чл. 152 от АПК.

В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат Р. И. от АК – Габрово съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 14.03.2024 г. Поддържа се така депозираната жалбата и искането по същество за отмяна на обжалвания акт с основния довод, че поради погасяване на задължението по давност между страните не съществува облигационно правоотношение. Поради това П. счита за неоснователен отказа на ответника да удовлетвори направените от нея искания. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място] се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт М.. Страната претендира присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В съпроводителното писмо към жалбата се посочва, че дружеството осъществява търговска дейност и не представлява организация по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на АПК, поради което не е административен орган, нито организация, предоставяща обществени услуги, а е административно задължен субект по смисъла на АПК с определени задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

По делото е постъпило и писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника – юрисконсулт М. М., съгласно пълномощно от 19.09.2023 г., с което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Страната моли за потвърждаване на обжалвания отказ като правилен и законосъобразен, за което са изложени съображения. С оглед разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 заявява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни и обработва личните данни на жалбоподателката на три различни основания: 1./ легитимен интерес, който се изразява в управление и събиране на задължение на Н. П. по договор за кредит, изкупен с цесия от страна на администратора (чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД – при наличие на легитимен интерес); 2./ ежемесечно подаване на информация в ЦКР към БНБ до погасяване на задължението съгласно чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (чл. 6, пар. 1, б. „в“ от ОРЗД – обработването е необходимо за спазването на законово задължение); 3./ на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженият и договорите (ЗЗД) „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило законосъобразно с договор за цесия вземането и е встъпило в правата на кредитор срещу длъжника Н. П. по договор за кредит.

Направен е и анализ на отделните хипотези по чл. 17, касаещи Правото на изтриване (право „да бъдеш забравен") от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД).

Ответната страна също така се позовава на чл. 120 от ЗЗД и оспорва изрично твърдението на жалбоподателката за погасяване на задължението ѝ поради изтекла давност, като напомня, че давността не се прилага служебно и разрешаването на този спор е от компетентността на гражданските съдилища.

По делото не е налице спор относно факта, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и че оспореният отказ, е издаден от негово име, като към същия е инкорпорирано становище на длъжностно лице по защита на личните данни в дружеството, съдържащо както отказ от уважаване на подаденото искане, така и мотиви за същия.

Също така, видно от представените по делото доказателства, жалбоподателката е лице, чиито лични данни се съхраняват и обработват от търговското дружеството – администратор на лични данни и последното подава същите ежемесечно в ЦКР при БНБ като данни на лице – длъжник по договор за кредит.

Относно възражението на ответника, че осъществява търговска дейност и не представлява организация по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на АПК, съдът намира че като администратор на лични данни не е задължително търговското дружество да има качеството на орган на изпълнителната власт, за да е автор на административен акт по ЗЗЛД и, съответно - страна в производство по оспорване на актове, действия и бездействия по този закон. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, субектът на такива данни има право да сезира Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД. Решението на този орган подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК, въз основа нормата на ал. 8. Липсата на такова сезиране и произнасяне обаче не е задължителна предпоставка за съдебно оспорване и търсене на съдебна защита на правата по ЗЗЛД и Регламента. Според правилото на чл. 79, § 1 от Общия регламент за защита на данните, субектът на данни разполага с право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за такава, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган. Затова и нормата на чл. 39 от ЗЗЛД предвижда при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679, каквито са реално оплакванията на жалбоподателката, и на правата по ЗЗЛД, субектът на данни да може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Предоставена е възможност за избор – дали да се премине първо през административно оспорване пред надзорния орган или директно да се сезира компетентния съд. Поради това настоящият съдебен състав е извършил служебна проверка дали е налице висящо производство пред Комисията за същото нарушение, респективно - дали тя е постановила решение относно същото нарушение, което да е обжалвано по съдебен ред. С писмо вх. № СДА-01-1292/ 22.05.2024 г. /л.62-63/ КЗЛД е удостоверила липсата на висящо или приключило производство пред нея по този спор, поради което няма пречка същият да бъде разгледан по съдебен ред.

Писмо с изх. № 00451/ 12.03.2024 г., съдържащо становището и обжалвания отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], е изпратено до Н. П. чрез пощенски оператор, видно от известие за доставяне /л. 39/, като е получено от процесуалния ѝ представител адв. Р. И. на 12.03.2024 г. Жалбата е депозирана в дружеството на 25.03.2024 г., поради което съдът приема, че обжалването е направено в рамките на законния срок и от заинтересовано лице – инициатор на административното производство и адресат на обжалвания отказ.

При така изложеното съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законния срок, от лице с правен интерес, насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол /изричен отказ на администратора и на длъжностното лице по подадено заявление/, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания отказ съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото няма спор, че жалбоподателката Н. П. е поръчител по банков кредит на стойност 25 359,00 лева, предоставен на друго лице. По нейни твърдения, неоспорени от ответника, основният длъжник спрял плащанията си и двамата били солидарно осъдени да платят задължението. Образувано е изпълнително дело № 20117340400609 по описа на ЧСИ З. В. с рег. № 734 на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Междувременно, е сключен договор за прехвърляне на вземането по кредита, като същото е цедирано към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото и двете страни твърдят извършването на тази цесия по процесното вземане. Обстоятелството за наличието на задължението се установява от приложена и неоспорена по делото справка на БНБ – ЦКР /л. 25/; Постановление за прекратяване на изпълнението на ЧСИ З. В. /л. 23/; Писмо изх. № 11085 от 29.07.2024 г на ч.с.и. З. В. /л. 95/; Писмо на ответника с приложен Договор за цесия от 30.04.2019 г. /л. 84 – 87/; Договор за кредит за текущо потребление /л. 88 – 89/. Ответникът е вписан в Регистъра на финансовите институции на БНБ /л. 32/, с дейност по ЗКИ – „Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране /факторинг, форфетинг и др./“. В о.с.з., проведено на 30.07.2024 г., процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че “не е спорно, че между страните по настоящото дело е имало облигационно отношение по повод за кредит, като жалбоподателката е длъжник по него“, като спорният момент е относно това, че задължението е погасено по давност, поради което не следва данни за него да се поддържат в информационната система на личните данни при ответника и да се подават до БНБ - ЦКР. Поради гореизложеното съдът приема обстоятелството за наличие на такова задължение на жалбоподателката към ответника, произхождащо от договор за поръчителство по заем, за безспорно установено.

В договора за кредит за текущо потребление, съдържащ Договор за поръчителство, по силата на който П. е задължена към кредитодателя, в т. 4 изрично е отразено, че с подписването на същия договор й е предоставена информацията по чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД /в сила към 2008 г., когато е подписан договорът/ и тя дава съгласието си информацията, свързана с поръчителството по кредита, както и личните й данни, да бъде предоставяна на трети лица и да бъде обработвана от тях за нуждите на управление на вземанията, както и да бъдат изисквани и получавани лични данни от информационните масиви в тази връзка на други администратори на лични данни.

Видно от представено по делото актуално състояние /л.29-30/ „ЕОС Матрикс“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията с предмет на дейност: Управление на вземанията, включително чрез изкупуване на вземания (цесия), факторинг. Н. основание чл. 3а от Закона за кредитните институции дружеството е вписано и в Регистъра на финансовите институции под № 106 с дейност: Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.) /л.31-32/.

Във връзка с образуваното за принудително изпълнение на процесното задължение изпълнително дело е постановено от частен съдебен изпълнител прекратяване на изпълнително дело № 609/2011 с Постановление изх. № 14997/ 27.10.2022 г. /л.23/, необжалвано и влязло в сила. В цитираното по-горе писмо от 29.07.2024 г. на ч.с.и. изрично е посочено, че производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК – „взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години“, като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 18.11.2022 г..