Решение № 98 от 24.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Перник, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500702 по описа за 2025 година Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение № 25092796/ 02.06.2023 г.,състав на Софийски районен съд е осъдил Софийски градски съд, с адрес гр. София, бул. ..Витоша“ № 2, да заплати на М. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, партер, на основание чл.

2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 10586/2017 г. по описа на Софийски градски съд в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил така предявения частичен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 500.00 лева до пълния предявен размер от 8600.00 лева, представляващи част от общо претендираните като дължими 233773.72 лева, както и в цялост като неоснователен предявения от М. Г. К. срещу Софийски градски съд частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000.00 лева. част от общо претендираните като дължими 382583.32 лева. Разпределени са разноските по делото.

И двете страни приемат решението за неправилно в цялостта му.

1

Ищецът е подал въззивна жалба в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК. Поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за това , че множеството отводи на съдии от градския съд по гр. дело № 10586/2017 г. не съставляват противоправно поведение, с абстрактни аргументи поддържа и че неправилно е определен по реда на чл. 52 от ЗЗД размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева. Смята, че е доказана претенцията й да присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразени в „загуба на законна лихва върху основния иск по гр. д. № 10586/2017 г., и иска да се отмени решението на СРС, а исковете да бъдат уважени в пълния се размер така, както са предявени, и да се присъдят разноските по спора.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от ответника. Жалбата е оспорена като неоснователна; изложени са доводи, че множеството отводи на съдии от СГС не съставляват противоправно поведение сами по себе си, тъй като са в интерес на страните, за да се избегне предубеденост на съдията по спора им. Поддържа се, че решението е правилно в частта си, с която е отхвърлен иска за претърпени от П. имуществени вреди и се моли въззивната жалба на ищеца да бъде отхвърлена .

Ответника е подал и собствена въззивна жалба срещу решението. Отново са изложени доводи, че множестовото отводи на съдии от СГС не съставляват противоправно поведение сами по себе си , тъй като са в интерес на страните, а с оглед продължителността си, срокът за разглеждане на дело № 10586/17 не може да бъде приет да е неразумен. Поддържа се, че при минимални вреди държавата може да бъде освободена от обезщетение или да се присъди такова в размер под минималния . Иска се решението да бъде отменено в частта си , с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като в тази част искът бъде изцяло отхвърлен, и се присъдят разноските по спора.

М. П. е подала отговор на въззивната жалба на ответния съд, като я оспорва .Отрича извършените отводи да са в неин интерес, поддържа неразумен срок за разглеждането на делото и моли да се отхвърли въззивната жалба на СГС.

И двете въззивни жалби са подадени в срок и от надлежно легитимирани участници в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса, там, където тя е дължима. Те са допустими.

Окръжен съд гр. Перник съобрази :

Пред районния съд в София са били предявени искове с правно основание в чл. 2б ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ( ЗОДОВ ). Ищецът М. П. е поддържала, че е претърпяла вреди от забавено правосъдие – липса на окончателен за инстанцията съдебен акт по гражданското дело № 10586 по опис на СГС, неприключило пред този съд в периода от 17.08.2017г. до 20.11.2020г . Оценила е неимуществените вредите – понесени от нея психична травма , стрес, терзания – на сумата от 9600 лева, имуществените – на еквивалента на законната лихва върху основния иск по 2 гр. дело № 10586/17г,. за период от две години и девет месеца , ДА Се правир

Исковете са оспорени от ответника , който е отричал както и каквото и да било противоправно поведение на лица от състав му , така и наличието на вреди в патримониума на ищеца. Искано е да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските по спора.

Районният съд е разпитал свидетели, инкорпорирал писмени доказателства ( в частност, извлечения от деловодната система на СГС и копия от материалите по неприключилото и към момента гражданско дело № 10586 по опис на СГС, макар и образувано под нов номер в друг , равен по степен съд ), възприел наличието на забава при разглеждане на първоинстанционното гражданско дело № 10586 по опис на СГС за 2017г, и уважил иска отчасти, като е приел за справедлив съобразно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението не неимуществени вреди от 500 лева. За разликата до пълния предявен размер от лева , искът е отхвърлен. Съдът не установил наличие на претърпени от П. имуществени вреди и отхвърлил иска за обезщетяването им изцяло като неоснователен.

При собствения прочит на доказателствата , ПОС установи следното :

През 2017г ( и по – точно , с пощенско клеймо от 17.08.2017г. ) ищецът П. подала искова молба пред Софийски градски съд, с ответник държавата и с оплакване за допуснати нарушения и неприлагане на общностното право на Европейския съюз. Твърденията са били, че от това неприлагане и нарушения тя претърпяла имуществени и неимуществени вреди - психична травма ,стрес, терзания и влошаване на здравословното й състояние , имуществени вреди - неплатена лихва върху претендирана по друго дело сума, двете на обща стойност от които е оценила на общо 483312 лева , и е поискала държавата да бъде осъдена за й ги заплати . Образувано е първоинстанционното гражданско дело № 10586 по опис на СГС за 2017г, по което за период от три години , три месеца и три дни липсват извършени процесуални действия освен отводи и самоотводи на всички 107 броя съдии от градския съд и две разпореждания, с които исковата молба е било оставена без движение до отстраняване на определени недостатъци, както и въпреки това, че тези недостатъци са били отстранени в срок.

С разпореждане от дата 20.11.2020г . производството по делото е прекратено и то е изпратено на Апелативен съд гр. София за определяне по реда на чл.

23 ал. 3 от ГПК на друг съд, която да го разгледа, след като СГС не е могъл да формира състав поради отводите .

При тези факти, решението е валидно и допустимо.

С оглед оплакванията във въззивните жалби и задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, по същество трябва да се каже следното:

І. По смисъла на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на 3 разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.Тази норма гласи , че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона .

Хипотезата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ е налице. Срок от три години, три месеца и два дни за разглеждане на дело, без да има по него краен резултат, е неразумен по смисъла на чл. 6 от КПЧОС. Задължение на сезирания съд е да спази този срок, като организира достатъчно експедитивно за целта разглеждане на делото, и това не е направено. Отговорността по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна ( вж . и решение № 50005 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 70/2022 г., IV г. о., ГК,) вината на допусналите забавата лица от състава на съда не е и не може да бъде елемент от фактическия състав на нормата. Това е така, тъй като всеки отвод за избягване на пристрастие се базира, малко или много, на субективната преценка на съдията за собствената му пристрастност, която затова не може да бъде ревизирана от друг; затова понятието „основателност „ не е приложимо към института на отвода. Председателя на сезирания съд нито определя докладчика по делото ( нещо , което се случва на случаен принцип ) , нито „приема „отвода му , доколкото същия е необжалваем при разглежданите от съда по общия ред дела, включително по ЗОДОВ. Пак поради обективния характер на тази отговорност, тя се носи дори и тогава, когато забавата се дължи на технологичните срокове при приложението на процесуалните инструменти за избягване на пристрастно правосъдие, каквито са отводите.

Оплакванията в този смисъл, налични както във въззивната жалба на ищеца, така в и тази на ответния съд, настоящия състав намира за неоснователни.

Няма нужда съдът по ЗОДОВ, в случая СРС, да изследва поотделно основателността на всеки един отвод или нуждата от такъв, след като е констатирал обективно неспазване на разумните срокове за постановяване на решение по дело № 10586 по опис на СГС за 2017г. Пак по същата причина, без значение е и това, дали тези отводи са постановени преди или след датата 04.12.2019г., ( включително защото като ответник при образуването на това гражданско дело е посочена държавата , а не СГС ), както и дали са извършени в много кратки процесуални срокове - довод във въззивната жалба на СГС, който настоящия състав не споделя, доколкото всеки отвод е отнел средноаритметично седем работни дни.

Или, настоящия състав приема, че по гр. дело № 10586/2017 г. по описа на СГС е налице забавено правосъдие по смисъла на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ и чл.

6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

ІІ. Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално (Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК).

Съдът приема , че поради така забавеното правосъдие , П. е претърпяла обичайните вреди – притеснение и безпокойство за евентуалния изход, 4 накърняване на чувството за справедливост и загуба на доверие в държавността; споделя се практиката на ВКС в смисъл, че поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото ( решение № 577 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4737/2024 г., IV г. о., ГК и цитираната там практика, решение № 61 от 5.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 273/2024 г., III г. о., ГК) .Тази презумпция не е оборена по делото , напротив подкрепя се от данните по него. Действително, както и правилно е преценил районния съд, няма данни за влошено здравословно състояние на ищеца.

Съобразен е вида и характера на търсената защита , липсата на значим интерес по забавеното дело ( което само по себе има за предмет иск по ЗОДОВ ), липсата на правна сложност и поведението на страните и останалите участници в процеса. Най- вече е съобразена продължителността на забавата, три години три месеца и два дни.