Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 24.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8599/2022
Вид
Решение № 301
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Ивета Миткова Антонова, РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова

Членове:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100508599 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5717/ 02.6.2022г., постановено по гр.д. № 67068/ 2021г. по описа на Софийския районен съд, 177 състав, „ЗД Б.И.“ АД е осъден да плати на Ж. П. А. сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2021г. на второкласен път II № 82, км. 42+534, посока от гр. Самоков към гр. София между лек автомобил м. „Пежо“ и лек автомобил м.

„Шевролет“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 133,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.07.2021г. до 25.11.2021г.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 4000 лева до сумата 6000 лева.

Недоволен от така постановеното е решение е останал ответникът „ЗД Б.И.“ АД, който го обжалва с доводи за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на материалния закон.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд относно размера на подлежащите на обезвреда неимуществени вреди. Поддържа се, че присъденото обезщетение не съответства на интензитета на претърпените болки и страдания, като първоинстанционният съд не е съобразил, че пострадалият е претърпял лека телесна повреда и краткият срок на възстановителния период- 15- 20 дни. Жалбоподателят 1 иска от въззивния съд да отмени решението в частта, в която е присъдено обезщетение над 1000 лева и да отхвърли предявеният иск в частта над сумата 1000 лева до сумата 2000 лева.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е подаден е отговор на въззивната жалба от “ЗД Б.И.” АД, с който същата е оспорена, като въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, съдържащи се в отговорите, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 29.05.2021г. на второкласен път II № 82, км. 42+534, посока от гр. Самоков към гр. София, настъпило ПТП, при който водачът на л.а. м. „Пежо“, поради неспазване на достатъчен контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал л.а. марка „Шевролет“, в който, предната дясна седалка и с поставен обезопасителен колан, се возил ищецът. Същият бил откаран по спешност в УМБАЛ “Света Анна”, където, след като бил прегледан, било установено, че е получил контузия на главата, с охлузвания и разскъсноконтузна рана на лявата вежда. След изписване на пострадалия от болничното заведение, същият продължил лечението си в домашни условия. За период от два месеца ищецът изпитвал често главоболие, придружено със световъртеж. Поради изключително силният световъртеж, придружен постоянно гадене и изпотяване, не можел да се изправи от леглото.

Вследствие на катастрофата получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.

Ищецът завел претенция пред ответника с която поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Въпреки, че предвидения в КЗ, тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията, към настоящия момент ответникът не е заплатило дължимото се на пострадалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗД Б.И.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи за оспорване на механизма на ПТП, вината на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, претърпените вреди и съществуването на пряка причинна връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което обосновава с доводи за нарушение на задължението на ищеца да има поставен предпазен колан. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Пежо“.

Не се спори между страните, а и се установява от представения Констативен протокол 2 за ПТП с пострадали лица № 89/ 29.05.2021г., че на 29.05.2021г. е настъпило ПТП между л.а. м. “Пежо”, управляван от А. Г.ев, и л.а. м. „Шевролет“, управляван от Е.И.Х..

По отношение на механизма на ПТП, пред първоинстанционния съд са събрано гласни доказателствени средства- свидетелски показания.

От показанията на св. Н. се установява, че същата пътувала заедно с ищеца в л.а. м.

„Шевролет“, като последният се возил на предната дясна седалка. Според свидетелката, всички пътуващи в автомобила били с поставени предпазни колани. Автомобилът се движел в неговата лента за движение, когато бил ударен от друга кола. От удара автомобилът, в който пътувала свидетелката, се обърнал.

От показанията на св. А. Г.ев се установява, че при управление на л.а. м. „Пежо“, през пролетта на 2021г., същият претърпял ПТП. При разминаване с друг автомобил, свидетелят изгубил управление над колата, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил л.а. м.

„Шевролет“.

От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следния: л.а. м .

„Пежо“ се движел по републикански път II- 82, с посока от гр. София към гр. Самоков и в района на км. 42+534 водачът му изгубил контрола върху автомобила и последният навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се срещу него л.а. м.

„Шеролет“. Вследствие на удара, л.а. м. „Шевролет“ се преобърнал. Според вещото лице ударът е настъпил в района на на км. 42+534 по дължина на пътното платно, в лентата за движение на л.а. м. „Шевролет“. Вещото лице разяснява, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. м. „Пежо“, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се срещу него л.а. м. „Шевролет“.

Според експерта л.а. м. „Шеролет“ е оборудван с два триточкови инерционни колана на предните седалки и два триточкови инерционни колана на задните седалки.

По отношение на претърпените болки и страдания пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени експертизи.

От представения фиш за спешна медицинска помощ от 29.05.2021г. се установява, че екипът на Спешна медицинска помощ, филиал Самоков, е пристигнал на мястото на инцидента в 16,56 часа и е оказал спешна помощ на ищеца, като му е поставена диагноза Contusio captis; excoriation. Ищецът е предаден на Спешна медицинска помощ- филиал Костенец.

От представения лист за преглед на пациент в КДБ/ СО- УМБАЛ „Света Анна“ от 29.05.2021г. се установява, че ищецът е постъпила в 18,56 часа и е изписан в 21,19 часа.

След направено рентгеново лечение на главата, на същия е поставена диагноза „Повърхностна травма на главата. МКБ S00“. В листа е посочено, че няма данни за претърпяно комоцио.

От представения болничен лист се установява, че на ищеца е разрешено ползването на отпуск по болест за периода 16.06.2021г.- 22.06.2021г.

Св. Н. заявява в показанията си, че след инцидента ищецът имал рани по главата, болки 3 в дясната част на главата, където бил ударен, бил неадекватен и му било лошо.

Съдът приема за напълно достоверни показанията на св. Н., като намира, че са правдиви, последователни и логични, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето на и непосредствено след инцидента, като свидетелката не се явява заинтересована от изхода на спора, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.

От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на главата с охлузвания и екскориация (драскотина) в областта на лявата вежда.

Контузия на коляното. Получените увреждания са от травматичен характер и се получават по директен механизъм, при удар с или върху твърд, тъп предмет. Екскориацията се получава при удар с или върху режеща или заострена повърхност. Лечението на контузията изисква ограничаване на двигателния режим и прилагане на криотерапия в първите 24 часа36 часа, а след това прилагане на топли процедури, гелове, мазила или течности с обезболяващи и противооточно действие, съпътствано от перорално приложение на обезболяващи. Периодът на пълно възстановяване при такъв тип удари е 14- 15 дни, максимум до 20 дни. При липса за данни за настъпили усложнения, вещото лице приема, че периода на възстановяване в конкретния случай е 15- 20 дни.

Според вещото лице, при болшинството пациенти, получените увреждания не водят до гадене, изпотяване, световъртеж- белези на посттравматичен синдром. При хора с полабилна психика, по- чувствителни и податливи на болка и стрес, това не е изключено.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред застрахователя, който е отказал да плати обезщетение, което обуславя извод за допустимост на иска- чл. 380 КЗ.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо- в обжалваните от страните части. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания, като във връзка с тях е извършил и разходи за прегледи и лечение, представляващи имуществени вреди.

4

С оглед доводите на въззивниците, заявени с депозираните пред настоящата инстанция въззивни жалби и възраженията, съдържащи се в отговорите, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди- болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника водач на МПС.

С решението си по предявения иск първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, а именно, че водачът на лек автомобил "Пежо", застрахован при ответника, навлязъл в лентата за насрещно движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, което е и причина за настъпилото ПТП между двата автомобила.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на приобщената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат от процесното събитие на ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с охлузвания и екскориация (драскотина) в областта на лявата вежда. Съгласно заключението, възстановителният период, при липса на данни за усложнения, е 14- 15 дни, максимум 20 дни. Лечението на контузията изисква ограничаване на двигателния режим и прилагане на криотерапия в първите 24 часа- 36 часа, а след това прилагане на топли процедури, гелове, мазила или течности с обезболяващи и противооточно действие, съпътствано от перорално приложение на обезболяващи. Според вещото лице, при болшинството пациенти, получените увреждания не водят до белези на посттравматичен синдром- гадене, изпотяване, световъртеж. При хора с по- лабилна психика, почувствителни и податливи на болка и стрес, може да се получат такива симптоми.