Решение № 299 от 17.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Стара Загора, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди дв адесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202157 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от З АНН.

Жалбоподателя И. К. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Стара Загора, ул. ********* е обжалвал наказателно постановление № 25-1228001249/02.04.2025г., издадено от Началник сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР Стара Загора, с което за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.

Жалбоподателя И. К. И., ЕГН **********, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Счита, че при съставянето на АУАН, са допуснати съществени нарушения, довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Освен това съставеният АУАН бил съставен при нарушение на чл. 42 от З АНН. Сочи, че о т АУАН и НП не ставало ясно от какво произтичат задълженията му за неизпълнението на които му е наложена глоба и въз основа на кои нормативни актове. В съдебно заседание, редовно призован, лично се явява, подържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения изложени в жалбата и представените в съдебно заседание писмени обяснения.

Въззиваемата страна, редовно призовани, чрез юрисконсулт Р. в писмено становище и в съдебно з аседание, моли атакуваното НП като законосъобразно да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

1

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 17.07.2025 г., жалбата е депозирана на 23.07.2025г.), поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От показанията на разпитаните по делото свидетели - актосъставителя Й. С. Т., и свидетелите при съставяне на АУАН М. Н. К. и А. Ж. К. се установява следното:

В показанията си св. Й. С. Т. /актосъставител/ твърди, че по сигнал за ПТП на място установили автомобил. На мястото на ПТП имало купчина пръст, която не била обозначена със знаци, даващи индикация за препятствие на пътя. Актът бил съставен по-късно, а сигналът за настъпило ПТП бил подаден на 20.01.2025г. вечерта. По катастрофиралия автомобил имало щети и една пострадала жена. Актът бил съставен по преписка във връзка със събрани материали по отношение на това кой стопанисвал пътя и след като се събрали доказателства свидетелят предприел съставяне на акта на 03.02.2025г.

Основанията били, че още като пристигнали на място тази купчина не се виждала и се виждали следите на автомобила, който бил преминал върху купчината, след което се блъсн ал в дърво.

В показанията си св. М. Н. К. /свидетел по АУАН/ споделя, че не е присъствала на мястото, където се е случило ПТП, а на съставянето на акта.

Свидетелят А. Ж. К. /свидетел по АУАН/ излага в показанията си, че станал свидетел при констатиране на нарушението.

Посетили местопроизшествието по сигнал заедно с колегата си Т.. Установили, че по средата на пътя имало пръст. Тази камара с пръст не била обезопасена и предприели мерки по обезопасяване, като я оградили с полицейски ленти.

Въпросният автомобил който се блъсн ал в камарата бил джип и преминавайки през купа с пръст и загубил контрол и се блъсн ал в крайпътни дървета. От страната, която преминал катастрофирал и я автомобил нямало никакво обезопасяване. От другата страна имало телена ограда. Разстоянието от купчината до дърветата, в които се бил блъсн ал автомобила било около 200 м.

Актът бил съставен в последствие, а св. К. присъствал при констатираното нарушение.

По делото са разпитани и свидетелите Б. М. М. и С. П. М. - уч астници в ПТП на 17.01.2025г.

В показанията си св. Б. М. твърди, че на 20.01.2025г. късно следобед пътувал посока с. ***** Общ. Стара Загора. Имало обходен маршрут, след това се излизало на асфалт, на който нямало никакви означения, че ремонтът продължавал и след 200-300м изведнъж видял две големи купчини пръст по средата на пътя на двете платна. Не могъл да реагира, защото нямало никакво означение и се ударил в тях. Пътувал заедно със свидетелката М.. Обадили се на тел.112. Дошли полицаи, направили снимки и се обадили за линейка.

2

Свидетелят останал на място до лекия автомобил. Пристигнали от общината момче и момиче, които направили снимки, че нямало никакво обозначение на пътя с тази пръст.

В показанията си св. С. П. М. твърди, че на 20.01.2025г. пътували със св. Б. М. – неин съпруг в посока с. ***** на свечеряване. Имало ремонт на пътя. Нямал о абсолютно никакви знаци. Като се влезело в пътния участък, който се ремонтирал - черен път, следвал завой на ляво след което се излиз ало на главния път, който бил с асфалт и не бил черен път. След 200-300 м изникнала една купчина пръст на двете платна. Не я видели и се блъсн али в нея. Обадили се на 112 и я отвели с линейк а в болницата.

За констатираното нар у ш е н и е актосъставителят Й. С. Т. на 03.02.2025г. съставил на жалбоподателя АУАН в присъствието на свидетелите М. Николова К. и А. Ж. К., за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, който жалбоподателят на 19.02.2025г. подписал, получил екземпляр от акта и записал, следните обяснения/възражения: „поради техническа неизправност в техниката не можахме да преместим земната маса“.

Писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано от жалбоподателя.

АНО, е възприел същата фактическа и правна обстановка, описана в АУАН, поради което и на основание чл. 53 от З АНН и чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е издал атакуваното НП и наложил административно наказание на жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП- глоба в размер на 3000 лева.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. н а Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП, обаче не са в съответствие с императивните норми на чл.

42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от З АНН.

На жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. При извършв ане на проверка за съответствие на акта за установяване на административно нарушение с процесуалните правила за неговото съставяне, се установи, че са нарушени правилата на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, според които актът трябва да съдържа описанието на нарушението, обстоятелствата при което същото е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т. е деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Това е необходимо и задължително, за да се даде възможност не само на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си, но и съдът да извърши проверка за законосъобразност.

В случая е налице несъответствие между фактическото описание 3 на нарушението и правната му квалификация в съставения АУАН.

Словесно в акта административното нарушение, в което е обвинен жалбоподателя И. К. И. е описано по следния начин: "на 20.01.2025г. около 17.55 ч.на път - 66027, км. 2+850, като длъжностно лице не е взел своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя, поради което движещият се по пътя в посок а север-юг л. а. Гранд Чероки, с рег.№ *****, с водач Б. М. М. и пътник а С. П. М. се блъскат с предна част на МПС в насипана земна маса - пръст на пътното платно. Настъпва ПТП с материални щети по МПС и постр адало лице“.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице изрична материалноправна норма, която вменява на лицата, които стопанисват пътя, задължението да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Това е разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, поради което е следвало да бъде посочена като нарушена, в случай че АНО приеме, че административононаказателната отговорност на въззивника следва да бъде ангажирана. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, според който лиц ата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Тези лица не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.

О т АУАН и НП не става ясно също така от какво произтича задължението на жалбоподателя и въз основа на кои нормативни актове.

Последното е от съществено значение, тъй като според нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Няма данни, пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.

Доказателства в този насока не са събрани, поради което може да се направят следните изводи - дейността по поддържане на площи, в случая, които са държавна или общинска собственост се възлага по Закона за обществените поръчки на определен чрез конкурс изпълнител. Т акъв очевидно се явява „Трейс Груп Холд“ АД като изпълнител по договор № 11402/23.04.2021г. с обект: „проектиране и изграждане на един нов пътен подлез на км.114+730 и на един нов пътен надлез на км.119+450 в железопътния участък ***** с възложител - Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“. Информацията съдът установява от приложената по делото справка от Община Стара Загора с рег. № 36692/05.12.2025г., ведно с Чертеж:

ВОД на пътен надлез при км 119+450. Жалбоподателят И. К. И. е определен от изпълнителния директор на „Трейс Груп Холд“ АД като технически ръководител на посочения по-горе обект, което няма как да се приравни на длъжностно лице със съответните задължения по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.

4

Изпълнителят на дейността по проектиране и изграждане на посочените инфраструктурни обекти в никакъв случай не е лице, което стопанисва пътищата, а е лице, което реализира дейност върху пътя, възложена му от собственика, респ.ползвателя на пътя, в случая Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“.

Съгласно Закона за пътищата - чл. 8 - пътищата са собственост на държавата, общините и частна собственост. Собствениците упражняват правата си върху тях, като особеното право на ползване върху пътищата е концесията, тъй като държавните и общинските представляват публична държавна респективно общинска собственост. В настоящия случай няма данни, не са събрани и доказателства относно притежаване качеството на лице, което стопанисва процесната отсечка от път, за който няма доказателства по делото чия собственост е - държавна или общинска. С оглед гореизложено са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му административно нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е то, за да бъде наложено съответно наказание.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от АНО не е изследван и въпроса дали са възложени на фирма от съответния стопанин на пътя дейности по поддържането на пътя, съответно извършването на ремонтни дейности на пътя, за да се прецени на кого точно следва да се ангажира отговорността. В конкретния случай , ако беше представен договор, е необходимо да бъде разгледан и въпроса за наличието на субективните признаци на цитираното нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че такива липсват относно санкционираното лице, поради което и извън наличието на допуснати процесуални нарушения, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, следва да се изложи и това, че повдигнатото административно обвинение за извършено административно нарушение от страна на въззивника се явява и недоказано.