Решение № 384 от 11.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. ХАСКОВО, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500534 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Община Харманли.

С Решение № 354/07.05.2024 г. постановено по гр.д. № 1985/2023 г.

Районен съд – Хасково е осъдил „ЕВРОТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК 126721453, със седалище и адрес на управление град Хасково,***, представлявано от управителя А. Р. А., на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на „РОУТ“ ЕООД, ЕИК 200165388, със седалище и адрес на управление град Хасково, ***, представлявано от управителя Х. К. Х., съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, адв. Г. С. П. от АК - Пловдив, сумата от общо 4017,33 лева, от която 829,44 лв., дължими по фактура № 0000000558/16.02.2023 г.; 631,00 лв. дължим остатък по фактура № 0000000580/01.03.2023 г.; 314,60 лв. дължим остатък по фактура № 0000000604/04.04.2023 г.; 424,00 лв. дължим остатък по фактура № 0000000620/03.05.2023 г.; 556,25 лв. дължим остатък по фактура № 0000000644/09.06.2023 г.; 630,29 лв. дължим остатък по фактура № 0000000671/05.07.2023 г.; 631,75 лв. дължим остатък по фактура № 1

0000000688/01.08.2023 г., по сключен между страните Договор за наем № 3/01.01.2022 г. на складово помещение /хале/ и 3 бр. паркоместа, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 13.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 4017,33 лева до пълния предявен размер от 5565,62 лева, поради извършено плащане.

Недоволен от постановеното решение в осъдителната част е останал въззивникът „ЕВРОТРАНС 1“ ЕООД. Твърди, че сумите не се дължат. Излага тезата, че необосновано от страна на първата инстанция били кредитирани показанията на свидетелката П. П.. Добавя, че приетото по делото заключение на вещото лице води до извод, различен от този, който е направил първоинстанционният съд. Намира за ирелевантно счетоводното отразяване на процесните фактури относно търговските отношения между двете дружества. Иска от въззивната инстанция да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което изцяло да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.

Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „РОУТ” ЕООД, чрез процесуалния и представител адв.

П., която оспорва подадената въззивна жалба. Излага аргументи за неоснователност на същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на 2

ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

РС - Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

232, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на суми по 7 бр. фактури, посочени в исковата молба.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен в обжалваната част и е осъдил ответника да заплати процесната сума в размер на 4017,33 лева. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.

272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Спорът в конкретния случай се свежда до това дължат ли се суми по посочените 7 бр. фактури и ако се приеме, че такива се дължат – в какъв размер. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата, като първичен счетоводен документ, е носител на информация за регистрирана стопанска операция.

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ процесните 7 броя фактури с доставчик „РОУТ“ ЕООД са осчетоводени в счетоводството на въззивника по кредита на сметка 401 Доставчици. Дебитът е по счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги и дебит на счетоводна сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност, подсметка 4531 ДДС покупки.

По счетоводни данни по гореописаните фактури е отчетен разход за дружеството за получената услуга в размер на 6965,60 лв. и е начислен и ползван по тях ДДС кредит в пълен размер /1393,12 лв./. Общата дължима сума възлиза на 8358,72 лв., платената сума е в размер на 4341,39 лв., а остатъкът за плащане е в размер на 4017,33 лв.

3

Не може да се сподели възражението на въззивника, че счетоводното отразяване на фактурите и посочването им в дневниците за покупки към подаваните справки-декларации по ЗДДС са неотносими към отношенията между двете търговски дружества. Трайно установена е практиката на ВКС, че отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на другата страна /купувач, възложител, наемател и т.н./ и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказва съществуването му. В този смисъл практиката на ВКС по решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО, решение № 172813.01.2016 г. по т.д. № 2535/2015 г., I ТО.

Случаят е именно такъв – въззивникът е търговец, който има задължение и води счетоводство и са налице данни за регистрация по ЗДДС и ползван данъчен кредит по фактурите. От друга страна кое лице, кога и в какво качество е съставило физически процесните фактури от името на доставчика и ищец в производството с оглед предмета на настоящия спор се явява ирелевантно.

Необходимо е да се посочи, че приетото заключение на ССчЕ, показанията на разпитаната свидетелка и представените по делото писмени доказателства се допълват и изграждат пълна, ясна и безпротиворечива картина относно отношенията между двете търговски дружества и поконкретно задълженията на въззивника по посочените 7 бр. фактури. В тази връзка правилно са кредитирани с доверие показанията на разпитаната свидетелка П.П. от страна на първата инстанция с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК и това, че същите изцяло се подкрепят от останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи също, че няма нито законово изискване, нито се установява уговорка между страните уведомяването за промяната в наемната цена, заложено в чл. 12 от Договора, да се извършва само писмено. Формира се краен извод за дължимост на сумите по процесните 7 фактури в посочените размери.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а 4 първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение съгласно представените списък и договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354/07.05.2024 г. постановено по гр.д. № 1985/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС 1“ ЕООД, ЕИК 126721453, със седалище и адрес на управление град Хасково, ***, да заплати на „РОУТ“ ЕООД, ЕИК 200165388, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ***, сумата в размер на 800 лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5