Определение № 894 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894 гр. София, 29.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500866 по описа за 2023 година

С определение № 9473 от 29.09.2022 г. постановено по гр.д. № 2746 по опис на СГС за 2022 г., съдът е върнал исковата молба на М. М. С., в частта в която е поискал от съда да обяви като документи с невярно съдържание – три статии публикувани в сайта на Специализирана прокуратура и решението в тази част да се обяви в българските средства за масова ннформация. Основанието за връщане на исковата молба, посочено от съда в обжалваното определение е „процесуално недопустима“.

Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба с вх. Рег. № 71614 от 31.10.2022г. подадена от ищеца М. М. С. с искане за отмяна.

В жалбата се излага, че ищецът е упражнил право по чл. 11 от ЗОДОВ и е развил тезата, че правната норма има задължителен за съдилищата характер при уважаване на осъдителен иск.

Квалифицира искането си изложено в исковата молба като такова по чл. 124, ал.4 от ГПК /алтернативно чл. 193 от ГПК/.

Ответната страна – Прокуратурата на Р България, оспорва жалбата като неоснователна.Счита, че постановения съдебен акт е правилен и обоснован и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, обжалвания съдебен акт и съобразно правомощията на въззивната инстанция приема, че жалбата подадена е от лице 1 обосновано правен интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е и процесуално допустима. Служебната проверка, която въззивният съд извършва, констатира, че обжалваното определение е валидно и допустимо. По оспорената с жалбата правилност, приема следното:

Исковото производство е образувано възоснова на осъдителен иск с цена 50 000 лева. В петитума към исковата молба ищецът е поискал от съда да обяви като документи с неварно съдържание три статии и да бъде съобщено в официалните сайтове на ВКП и СП за не истинността на публикациите. В исковата молба ищецът сам е определил правната квалификация на тези претенции като чл. 193 от ГПК евентуално чл. 124, ал. 4 от ГПК. От представените с исковата молба доказателства се установява, че осъдителният иск се основава на отмяна на осъдителна присъда и процесуално бездействие при връщане на делото за повторно разглеждане. Исковата молба към датата на образуване на делото е била нередовна, не само поради липсата на доказателство за платена държавна такса, а поради това, че е било налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум, както по отношение на осъдителната претенция, така и останалите искания на ищеца. Вместо указания за действията, които ищеца е следвало да извърши, съдът му е указал да плати държавна такса за един иск. От размера на указаното задължение за плащане , може да се направи заключение, че съдът е квалифицирал осъдителната претенция като основана на специалните разпоредби на ЗОДОВ. Със следващо разпореждане е освободил ищеца от задължението да плати една държавна такса в размер на 10 лева. С разпореждане № 5896 от 18.04.2022г. съдът е приел исковата молба за редовна и е връчил препис от същата на ответната страна, която в срока по чл. 131 от ГПК е ангажирала съда с писмен отговор. От съдържанието на отговора, се установява, че ответната страна е възразила срещу редовността на исковата молба, допустимостта и основателността само на осъдителния иск.

След размяна на съдебни книжа, съдът е постановил обжалвания съдебен акт, който е неправилен поради нарушение на процесуално правни норми и е необоснован.

Съдът връща с разпореждане исковата молба, когато е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовност по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, но в определения от закона, евентуално продължен от съда срок, ищецът е бездействал /чл. 129, ал.3 от ГПК/. Съдът прекратява производството с определение, когато възоснова на редовна искова молба установи, че предявеният иск е недопустим /чл. 130 от ГПК/.

В тези два случая, съдебният акт подлежи на въззивна проверка, а във втория и на касационна.

В настоящото производство, съдът не е давал указания на ищеца във връзка с нередовността на исковата молба, каквито дължи в съответствие с нормата на чл. 129, ал.2 от ГПК. Липсва каквато и да е яснота на какви обстоятелства се основава осъдителната претенция на ищеца. Не е ясно оспорването на съдържанието на статиите дали е доказателствено искане, свързано с тежестта на доказване на вредите или е предявен иск за 2 установяване на факт. Въпреки това, съдът е приел една от правните квалификации дадени от ищеца, тази по чл. 124, ал.4 от ГПК и е върнал исковата молба като „процесуално недопустима“.

Съдебният акт е неправилен, защото е върната искова молба, преди да е приложена разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК. Съдебният акт е и необоснован, защото от една страна мотивите насочват към недопустимост на предявен иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК, а от друга страна диапозитивът недвусмислено сочи връщане на исковата молба като нередовна.

На една и съща дата 29.09.2022 г. съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт и е постановил друг съдебен акт с пр. основание чл. 140 от ГПК като е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Последното действие е преждевременно, защото към тази дата не е изяснен предмета на делото, а към настоящия момент все още исковата молба е нередовна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9473 от 29.09.2022г. постановено по гр.д. № 2746 по опис на СГС за 2022г. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по установяване на обстоятелствата, на които се основава осъдителната искова претенция и определяне на нейната правна квалификация в съответствие с фактическите твърдения, отмяна на определение № 9480 от 29.09.2022г. по реда на чл. 253 от ГПК и насрочване на делото след изпълнение на процедурата по чл. 129, ал.1 и 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3