Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1127 от 18.08.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1084/2022
Вид
Решение № 1127
Подписан
18.08.2022
В сила
08.09.2022
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 73 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."А" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за здравето
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 124 · Закон за туризма
  • чл. 84, т. 12 · Конституция на Република България
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Варна, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110201084 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на ЕЛ. К. СТ., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 436а-36 от 16.02.2022 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че в случая е била опорочена процедурата по издаване на АУАН поради липса на компетентност на издаващия орган и отсъстващи реквизити в акта – свидетели на установяване на нарушението, точното описание на същото, както и неговата правна квалификация. Наред с това се твърди, че доколкото заповедите на министъра създават задължения за неопределен кръг субекти, същите съгласно ЗНА, за да породят действие следвало да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. Излага се още, че били нарушени конституционните й права на информация, на свободен избор и свобода на вземане на решенията, на личен живот (свързан с ваксиниране срещу COVID 19, респ. икономически товар, свързан с провеждане на ежедневни тестове).

Нарушено било правото й да взема решение относно собственото си здраве, като наред с това била преследвана и обвинявана от полицейски органи, тъй като убежденията й не съвпадали с тези на министъра на здравеопазването. Поради изложеното моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание въззивникът не се явява представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените основания и пледира за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна на свой ред не изпраща представител в открито съдебно заседание, депозира единствено писмени бележки, в които моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2022 г. около 20.15 ч. въззивникът Е.С. се намирала в гр. Варна, на ул.

„Генерал Георги Попов“ № 12, в бистро „ Happy house”, представляващо заведение за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 Закона за туризма.

По същото време, служители на 02 РУП, сред които св. К.К. посетили заведението във връзка с осъществявана проверка за спазване на противоепидемични мерки, въведени със заповед № РД-01-973/26.11.2021г.на министъра на здравеопазването, като същите изисквали от посетителите на заведението, сред които била и въззивника, да представят валидни документи за ваксинация, или за преболедуване или за отрицателен резултат от проведено изследване.

В хода на проверката С. не представила валидни документи за ваксинация, или за преболедуване или за отрицателен резултат от проведено изследване, което мотивирало полицейските служители да й издадат предупредителен протокол, който същата отказала да подпише (което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел), поради което на същата бил издаден АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във връзка с неизпълнение на т.12, вр. т.32 от заповед № РД-01-973/26.11.2021г.на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Допълнителни възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Във връзка с възраженията, постъпили от възз. АНО взел становище от служител при Второ РУ-Варна, който се запознал с всички събрани по АНП материали и преценил, че не са налице предпоставките на чл.28, б."А" от ЗАНН, като издал процесното НП – предмет на разглеждане в наказателното производство, с което било наложено административно наказание „глоба“ в установен размер на 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин приобщените по преписката писмени доказателствадокументи – НП, АУАН, докладна записка, заповеди и др., в това число гласните доказателства - показанията на актосъставителя, които макар и схематично изложени потвърдиха изцяло констатациите, направени въз основа на писмените доказателства.

За пълнота, следва да се посочи, че въззивника на свой ред не оспорва така описаното от фактическа страна, като възраженията му имат единствено правен характер.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна спрямо която е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, 2 срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление, противно на заявеното в жалбата е било издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно законоустановените му правомощия в разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР - Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. К., същият е служител на ОД на МВР - Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като полицай в група „Охрана на обществения ред“ в ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е било извършено. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо Е.С., а именно за това, че посещава закрито обществено място – заведение за хранене и развлечения и не представя валиден документ за ваксинация или за преболедуване по смисъла на заповед № РД-01-973 от 26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването и не е представил отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз ангигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта), удостоверено чрез валиден документ с което не е изпълнил въведените противоепидемични мерки със Заповед № РД-01-973 от 26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.; доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.; изм. изцяло, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 / болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19/, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Съгласно втората алинея на този текст извънредна епидемична обстановка се обявява за определен период от 3 време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.

С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Впоследствие извънредното положение е удължавано няколкократно, а впоследствие и заменено с удължаване на извънредната епидемична обстановка.

Съгласно чл.63, ал.4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

В съответствие с горната разпоредба на ЗЗ министърът на здравеопазването е издал множество заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, някои от които впоследствие са многократно изменяни – в това число заповед № РД-01-973 от 26.11.2021г.

В т. 32, вр. т.12 от посочената заповед № РД-01-973 от 26.11.2021г. за определен период – от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване на посещенията на игралните зали, казината и заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, включително и тези към местата за настаняване. Съгласно т.32 от същата заповед, въведените противоепидемични мерки по т. 12 може да не се прилагат само при следните условия: а) 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване

Към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП заповедта е създала задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица.

Цитираната заповед носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива, като основната разлика между общият административен акт и 4 нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма -правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето.

НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица.

Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19.

В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е.

АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.