Решение № 1340 от 23.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24727/2024
- Вид
- Решение № 1340
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 67685 от 13.05.2024 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 79479 от 04.06.2024 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 140685 от 03.10.2024 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 137786 от 06.11.2024 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Определение № 46632 от 15.11.2024 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Определение № 23643 от 30.05.2025 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 24727 от 23.02.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 41171 от 31.03.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 48145 от 17.04.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 55541 от 05.05.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342 · Търговски закон
- чл. 342, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1340 гр. София, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110124727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. Ф.“ ЕООД срещу К. И.
К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 68336/2023 г. по описа на СРС, 172 състав, която не е влязла в законна сила. Излага доводи, че на 26.05.2021 г. между „М. Б.“ ЕООД, с текущо наименование – „А. Ф.“ ЕООД, и К. И. К. бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № АG0011173. В изпълнение на договорните си задължения ищецът придобил собствеността върху лизинговата вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „745“, с рег. № *****, като с приемо-предавателен протокол от 26.05.2021 г. предоставил ползването й на ответника, в качеството му на лизингополучател. Автомобилът бил оценен на 8499 лв., като предвид самоучастието на ответника, размерът на финансирането от дружеството възлизал на 6694 лв.
Договорът бил сключен за срок от 60 месеца, при фиксиран лихвен процент от 41,16%, с уговорен размер на месечните анюитетни вноски, възлизащ на 264,58 лв. Ищецът твърди, че лизингополучателят е преустановил плащанията си по договора, считано от 25.04.2023 г. Сочи, че към 20.06.2023 г. не били платени част от вноска № 24 от погасителния план, с падеж 16.05.2023 г., както и вноска № 25, с падеж 16.06.2023 г.
Предвид неизпълнението на договорните задължения на ответника, лизингодателят развалил едностранно договора с писмено уведомление, получено от лизингополучателя на 20.06.2023 г. Лизинговата вещ била предадена на дружеството на 20.06.2023 г. Ищецът счита, че ответникът му дължи заплащането на погасителна вноска № 24, вноска № 25 и част от вноска № 26, изчислена пропорционално на дните до предаване на държането на лизинговата вещ, в общ размер на 484,53 лв., от които 165,38 лв. – главница и 319,15 лв. за възнаградителна лихва. Твърди, че на основание 1 чл. 15.1 от приложимите към договора Общи условия, ищецът дължи неустойка за забава на плащането на посочените погасителни вноски, в размер на 0,11 лв., начислена към 20.06.2023 г. Съгласно чл. 15.5 от договора, ответникът следвало да заплати и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска, т.е. сумата от 793,74 лв. Според чл.
8.6. вр. чл. 8.7.4 от ОУ, ответникът следвало да заплати на дружеството и направените разходи за данъчни задължения за 2023 г., в размер на 258,72 лв.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумите, както следва:
165,38 лв. – главница, представляваща сбор от дължимите лизингови вноски за периода от 16.05.2023 г. до 20.06.2023 г., 319,15 лв. – възнаградителна лихва, включена в анюитетните вноски за периода от 16.05.2023 г. до 20.06.2023 г., 0,11 лв. – мораторна неустойка за забавени плащания за периода от 16.05.2023 г. до 20.06.2023 г., 793,74 лв.
– неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 258,72 лв. – разходи за заплащане на данъчни задължения, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К., е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неравноправност на клаузата за неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, като счита, че размерът не претендираното вземане е необосновано висок. Оспорва заплащането на данъчни задължения от страна на дружеството. Потвърждава стойността на неизплатените вноски по договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен с ответника договор за финансов лизинг, при параметрите посочени в исковата молба, предаването на лизинговата вещ на ответника, стойността на изискуемите и непогасени възнаграждения за ползване на лизинговата вещ, ведно с възнаградителна лихва в търсения размер, валидно уговорени неустоечни клаузи, основанията за начисляване на неустойки – виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника и изпадането му в забава за плащане на вземания с настъпил падеж, размера на претендираните вземания за неустойка, както и извършването на разходи за данъчни задължения, които следва да бъдат възстановени на лизингодателя от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които имат за последица изключване на отговорността му за плащане на претендираните вземания.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за финансов лизинг № AG0011173 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сключен на 26.05.2021 г. между „М. Б.“ ООД и К. И. К.. Видно от съдържанието на договора е, че предметът му е лизингов актив – автомобил марка „БМВ“, модел „745 I”, с идентификационен № WBAGL610X0DM58142, с номер на двигателя – N62B44A52482671, с рег. № *******, със стойност от 8499 лв., при първоначално заплатена вноска от 1805 лв. и остатък от главницата в размер на 6694 2 лв., разсрочена за изплащане в срок от 60 месеца. В чл. 5 е предвидено заплащането на възнаградителна лихва, при уговорен фиксиран лихвен процент от 41,16%. Посоченият в договора ГПР възлиза на 49,04%, като включва лихва в размер на 9111,92 лв. В чл. 8 е посочено, че общата сума, дължима от лизингодателя възлиза на 15 805,92 лв. В чл.
11 е предвидено заплащането на разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси, в размер на 132 лв. Приложен е и погасителният план към договора, видно от който последната погасителна вноска е с падеж на 16.05.2026 г.
По делото е приложен и съставеният между страните приемо-предавателен протокол, видно от който на 26.05.2021 г. лизингодателят е предал на лизингополучателя лизинговия актив.
Като писмено доказателство са приети и приложимите към договора общи условия на лизингодателя. Съгласно чл. 8.6 от ОУ на ответното дружество лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. За сметка на лизингополучателя са застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетни такси, наложени глоби и имуществени санкции в случай на извършване на административни и др. нарушения, вкл. при нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на моторно превозно средство- предмет на Договор за лизинг. За сметка на лизингополучателя са и банковите такси и комисионни при извършване на банкови преводи, които са определени по размер съгласно тарифите на обслужващите банки. Лизингополучателят заплаща и всички суми, дължими от лизингодателя в качеството му на собственик на лизинговия актив, независимо от източника на тези задължения, включително и допълнително начислени задължения за данък върху добавена стойност от органите на приходите във връзка с лизинговия актив, на базата на уведомление, изпратено от лизингодателя с приложени доказателства за основанието и размера на задълженията по реда на чл. 17.1 от ОУ.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че страните са обвързани от сключен помежду им договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0011173/26.05.2021 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя договорената лизингова вещ, в сроковете и при условията, уредени в Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани между „М. Б.“ ООД, с текущо наименование – „А. Ф.“ ЕООД и потребителите на предоставените от дружеството услуги.
Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Договорът за лизинг, съгласно чл. 342 ТЗ се характеризира като консенсуален, двустранен и възмезден, по който предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение, съставляват изпълнение на договорните задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
В константната практика на ВКС - Решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 120/10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г. на ВКС, I ТО, и др. е прието, че за разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово3 кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез заплащането на лизинговите вноски.
Следва да се посочи, че процесният договор за лизинг е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, предвид препращащата норма на чл. 3, ал. 3 ЗПК, според която разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора, както и с оглед обстоятелството, че лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП, доколкото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по договори, сключени с потребител, какъвто именно е процесният договор, доколкото ответникът лизингополучател е физическо лице.
Установената съдебна практика приема категорично, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е 4 задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d6ba85c-52f5-48b9-9f09-356e0555de39